Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа. За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.
Автор: Магда Малин
Полша се различава от Западна Европа по структурата на заетостта. 59% от всички работници са в сферата на услугите, 31% са в индустрията, а 10% са в селското стопанство . Макар полската икономика да е до голяма степен зависима от чуждестранни инвестиции и от ситуацията в държави-партньорки като Германия и Франция, страната би трябвало да не е толкова засегната от настоящата криза колкото Испания, Италия, Гърция или Франция например. Това става ясно, ако погледнем показателите за растеж в производството. Въпреки че индустриалното производство в Полша претърпя спад от 25% през април, то започна да се покачва през юни, а през юли достигна 0.2% ръст спрямо същия месец през 2019. Регистрираната безработица наистина се увеличи, но засега не драстично. Според официалните статистики тя се е повишила от 5.5% през януари до 6.1% през юли 2020. Има опасения, че официалните данни не показват истинското ниво на безработицата и ще се сблъскаме с криза в тази област през есента или зимата, защото тогава ще приключи заетостта от сезонната работа и държавните програми за действия срещу съкращенията. Засега обаче нивото на безработица тук е сред най-ниските в Европа.
Това все пак не значи, че работниците в Полша са в привилегирована позиция. Мизерно ниските заплати продължават да са проблем в тукашния трудов пазар. През юни 2020 средната заплата в Полша е била 4 пъти по-ниска от тази в Германия, 3 пъти по-ниска от тази във Франция и 2 пъти по-ниска от тази в Италия и Испания.
Заплатите през 2019 тук са 2.5 пъти по-ниски от средните за ЕС, над 3 пъти по-ниски от тези във Франция и Германия и 2.5 пъти по-ниски от онези в Италия. Освен географското разположение, главната причина за наличието на чуждестранен капитал в Полша са именно ниските цени на труда. Поради това колко ниско се заплаща труда в Полша, някои услуги, производството, транспортът, логистиката, фабриките и строителството са печеливши за световния капитал дори по време на рецесия. За жалост малко на брой хора реално печелят от това.
През 2017, повишаването на номиналните заплати в Полша достигна 6%. Това обаче не беше достатъчно, за да компенсира дисбаланса на пазара на труда през последните 3 години. Пандемията и предвещанието за криза допринесоха за замразяване на ръста на заплатите. През юли то беше 3.8% и беше подобно на това през юни борби за правото да организираме собственото си възпроизводство както ние намираме за добре 3.5%. С инфлация от около 3% това означава, че реално заплатите в Полша не са мръднали. Допълнително потвърждение на подобни данни е ситуацията в полските заводи на Амазон, където беше обявено, че повечето работници няма да получат повишение в заплатите си тази година. Това решение бе взето месец след като списание Форбс публикува информация, според която благодарение на пандемията състоянието на собственика на Амазон и най-богатия човек в света, Джеф Безос, е достигнало 200 милиарда долара.
Според публикуваните от анализатори данни, не се очаква Полша да се изправи пред тотален разпад на икономиката. Паниката обаче направи възможен отлива на пари към онези вече натрупали едър капитал, удари малките предприемачи и затегна натиска върху работниците. Как се случи това?
„Не искаме да сме човешки щит“
След обявяването на пандемията, както в другите страни (макар в по-малък мащаб), полското правителство започна да оказва подкрепа на икономиката като въведе анти-кризисни „щитове“. За жалост от перспективата на работниците вирусът бе използван, за да се влошат работните условия и да бъдат дадени още привилегии на бизнеса. Настоящите предложения от правителството не се различават особено от мерките на остеритет, които бяха приложени след рецесията през 2008. По онова време, работниците платиха за кризата чрез по-гъвкаво работно време, покачване на пенсионната възраст, разпространение на граждански договори и аутсорсинг, замразяване на заплатите и разсроченото плащане на заплати. Тези промени трябваше да са временни, но са факт и до днес. Частична вина за настоящата драматична ситуация при пазара на труда (сведената до минимум възможност за договаряне от страна на работниците; наетите на неизгодни трудови договори хора; хроничното преработване) и здравеопазването имат именно решенията, взети от предишни правителства.
Тази година, като част от този „щит“, работното време беше направено още по-гъвкаво като бяха понижени дневните и седмичните задължителни почивки, правилата за отпуск бяха променени в ущърб на работниците, работата без медицински прегледи стана възможна, дейностите на инспекцията по труда бяха преустановени за няколко месеца, стана възможно работниците да бъдат спирани от работа, да им бъде заплатена само на 50% от заплатата им и др. Хората, които работеха на граждански договор, можеха да получават помощи, но техните работодатели бяха онези, които трябваше да кандидатстват за одобрение.
Същевременно, огромен поток от пари беше насочен към големите предприятия, предлагайки им заеми с ниски лихви и субсидии. Условието за получаване на финансова помощ беше да поддържат работните места за минимум 3 месеца. За да получат субсидии обаче, предприятията трябваше да скъсят работното време и да намалят заплатите до 20%. Субсидиите се полагаха на бизнеси със спад в производството, печалбите и които, съответно, нямаха достатъчно работа, която наетите хора могат да извършват. Но според опита на работниците, работодателите са кандидатствали за субсидии и са скъсявали работните часове, въпреки липсата на спад в работата във въпросните предприятия. Според проучване на едно от най-големите учреждения, предоставящи подкрепа на жените, които са част от пазара на труда, Sukces Pisany Szminka, по време на пандемията 1/3 от респондентките отговарят, че сега прекарват повече време в работа и имат повече работни задължения, но едновременно с това заплатите им са спаднали. Дори на работни места като фабриките на Avon, които според финансовите отчети не са претърпели съществен спад в производството, работното време е било намалено, за да получат работодателите държавни помощи. Синдикалистите от Avon, обединени в OZZ Employee Initiative, са водили преговори относно работното време и възнагражденията месеци наред. В резултат на това и заплатите и работното време са намалени „само“ с 10%, вместо първоначалните предложени 20%. По време на този спор, работниците са били заплашвани с масови съкращения, въпреки броя на поръчките, който не е спаднал и това, че работниците по никакъв начин не са били предупредени за подобни действия от страна на ръководството. Такива ситуации бяха реалност в много от другите компании, които кандидатстваха за субсидии.
Бизнесът настоява за социална държава
Като профсъюз, ние от Inicjatywa Pracownicza се опитахме да изградим по-широка коалиция от профсъюзи, за да се противопоставим на създаването на последващи подобни анти-кризисни щитове и да извоюваме промени в полза на работниците борби за правото да организираме собственото си възпроизводство както ние намираме за добре като например скъсяване на работното време без спад в заплатите, заплащане по правилото 3:1 (това значи, че най-високата заплата в едно предприятие не може да е повече от 3 пъти по-висока от най-ниската) или пълни здравни осигуровки за всички. Над 40 компании подписаха нашите искания. Повечето от тях обаче се синдикализират чрез Inicjatywa Pracownicza и има само 7 от други профсъюзи. Големите синдикати не предприеха съществени стъпки, за да спрат неблагоприятните промени. Единствено крайно анти-работническите предложения на правителството бяха блокирани. По време на карантината избухнаха различни конфликти сред работниците: болногледачките, които бяха заключени в старчески домове заедно с позитивни за вируса пациенти; медицинските сестри, чиито условия на труд се влошиха съществено, когато те бяха поставени в безпрецедентна ситуация, а от тях се очакваше нечувана отдаденост; работници от определени пазари и фабрики, където имаше огнища на зараза; работници, които бяха заплашвани с масови съкращения; работници, чиито задължения се увеличиха с намаляването на работното време и др. Всички тези протести обаче бяха атомизирани и никой от тях не се превърна в голяма, колективна съпротива. Бързото въвеждане на още анти-кризисни щитове изиска скоростна реакция от редица работни места и анализ на новите документи, което в комбинация с ограничената подвижност значително отслаби възможностите за мобилизация на синдикатите и работниците.
Разкъсаното, слабо и пренебрегвано работническо движение в Полша все още се нуждае от време да се обедини и да надскочи пределите си. Това обаче е в разрив с доминиращата идея, че работниците със сини якички (полагащите физически труд) са длъжни да работят като магарета и да не получават нищо, работниците с бели якички (чиновници) са длъжни да работят за малко повече от нищо, а големите предприемачи са недосегаеми, имат право на достъп до всички богатства и блага и никой не може да поставя това под върпос.
Като последствие от всичко това, предприемачите се оказаха най-войнствената група в Полша по време на пандемията. С подкрепата на дясното, те организираха редица демонстрации, по време на които имаше сблъсъци с полицията. Иронично, те нарекоха протестите си „стачка на предприемачите“. Самоосигуряващи се хора (например фризьори) също се включиха в тези простести, но главните организатори бяха десни политици и богати предприемачи, които настояваха за по-бърза финансова подкрепа и субсидии, гарантирани от щитовете. Тази „стачка“ на предприемачите получи широко отразяване в медиите и засенчи протестите на работниците. Същите хора, които от години лобират срещу правото на стачка и срещу „настоятелните“ работници, без никакъв срам се обърнаха към традициите на работническата класа и започнаха бунтове в името на „социална държава“… но само за бизнеса.
Работниците на Амазон и Фолцваген в борба
В заводите на Амазон и Фолксваген, работниците поискаха затваряне на складовете или въвеждане на допълнителни мерки за безопасност и финансова компенсация за това, че работят в опасни условия. Заради застоя на производството в Германия и ограничения достъп до части от Китай, фабриката на Фолксваген затвори врати за определено време. Профсъюзите от OZZ Inicjatywa Pracownicza предложиха линиите на производство на фабриките на Фолцваген Познан да бъдат приспособени за производството на респиратори и шлемове, нужни на медицинските работници в Познан и из цяла Полша. Фолксваген получава огромни държавни субсидии от 90-те насам и не плаща данъци. Бе изискано по този начин компанията да се отплати на своите работници за труда, който вършат и на държавата, за финансовата подкрепа.
В Амазон бяха получени паричен бонус и допълнителна сигурност в резултат на борбата от страна на международния кооператив на работниците от Полша, Германия, САЩ, Франция, Италия, Испания и Словакия, който действа на принципа отдолу-нагоре, както и групите и хората, които ги подкрепиха (като например Solidarity Group, OZZ Inicjatywa Pracownicza, Transnational Social Strike, Amazonians United). Благодарение на това сътрудничество, работниците на Амазон успяха да изготвят общи искания, да организират подписка, да координират съвместни конференции и речи, да напишат писмо с искания до Джеф Безос и др. Важно постижение беше това, че паднаха преградите между работниците със сини и бели якички, техническите работници, както и организираната взаимна подкрепа на работниците в складовете и кооператива на работниците на Амазон за климатична справедливост. Друг важен елемент на протестите беше използването на инструменти като спиране на работата, когато работниците не се чувстват в безопасност. На тази база бяха организирани няколко напускания на складовете в САЩ, както и протести във Франция и Италия. В полските клонове на Амазон около 60% от работниците спряха да ходят на работа като използваха болнични или оставаха да се грижат за децата си (едно от малкото допълнителни помощни средства, предоставени на родителите на деца под 8 години по време на пандемията, беше възможността да си вземат платен отпуск, за да се грижат за децата си заради затварянето на училищата). Въпреки, че не беше форма на колективна съпротива, отсъствието на толкова много работници със сигурност спомогна за това от ръководството на Амазон да се почувстват притиснати да подобрят условията на труд и заплатите.
Едно от главните искания, отправени от работниците на Амазон в световен мащаб в началото на пандемията, беше да бъдат затворени складовете. Те не бяха безопасни, тъй като събираха хиляди хора от различни градове всеки ден. Разбира се, в държавите, където са били направени повече тестове отколкото в Полша, бяха намерени и много случаи на заразени хора. В Полша заразени имаше най-вече по складовете. Това искане беше подкрепено от повечето от работниците, но не от всички. То породи смесени чувства сред някои хора, които са били назначени от различни агенции и се страхуват от съкращения, както и сред някои работнички.
Повечето работници в полските складове на Амазон идват от домакинства с ниски доходи в малките градове и зависят от този доход. Високите цени на живот в големите градове ограничават мобилността им. В местностите, от които идват, те обикновено имат собствено жилище (често построено от тях самите или други членове на семейството), което обаче струва много по-малко от доста по-скромни жилища в големите градове. В родните си градове те могат да разчитат на своите приятели, роднини и съседи, които познават от много години; могат да получат помощ при грижата за децата и възрастните. От друга страна, по време на разговорите със представителите на синдикатите, някои работници в близост до Познан споделят, че карантината за тях е означавала да стоят затворени у дома, където не искат да бъдат. Причините за това са много борби за правото да организираме собственото си възпроизводство както ние намираме за добре някои основни са домашното насилие и семейните конфликти. Други включват жилищните условия, претъпканите домове, липсата на интимно и спокойно лично пространство, нуждата да стоят над печката и да вършат прекалено много домакинска работа. Според думите на тези работници, въпреки риска (повечето от тях са в рисковата група заради възрастта си), те предпочитат да работят за стотинки в склада, където е сухо и топло и няма с кого да се карат или за кого да се грижат, вместо да стоят в собствените си домове.
Пандемичната ситуация ни напомни, че условията, в които живеят работниците, са от съществено значения за техните възможности да се договарят. Колкото по-малък достъп имаш до приличен покрив над главата, толкова по-трудно е да се бориш за достойни условия на труд. Ситуацията също може да бъде описана и по обратния начин: колкото по-добри са условията ти у дома и колкото по-добри възможности имаш за смяна на жилището си, толкова по-слаба е борбата ти срещу капитала.
Коронавирус панемията разкри чрез кого оцелява нашето общество. Онези, които работят в сферата на логистиката, здравеопазването, търговията, пощенските услуги и други подобни области спасиха икономиките на държавите от абсолютен колапс и осигуриха възможността на обществото да продължи да функционира. Но дори и да е така, годините прекарани в лоши условия на живот; работата в небезопасни работни пространства, където човешките животи не значат нищо; годините алиенация и маргинализиране на работниците от публичната сфера са оставили очевиден белег върху уменията и възможностите на работническата класа за мобилизация. Онези, които успяха да се организират отвъд стените на работното място и границите на държавите, започнаха отдавна да градят интернационални структури. По време на пандемията видяхме, че това не е било напразно. Трябва да продължим ежедневния труд по организирането на интернационално ниво и мобилизациите на наемателите/квартирантите/на съпротива срещу произвола на собствениците на жилища. Ако се мобилизираме чак когато ножът удари до кокала, може да е прекалено късно.
—
Магда Малиновска е член на търговския синдикат Inicjatywa Pracownicza и e съорганизатор на Социалния женски конгрес. В момента работи в полския клон на Амазон. Автор е на редица филми на социална тематика. Сред тях са: “Plyta”, “Bourgeoisie returns to the center”, “Mothers’ Strike”, “Special Exploitation Zone” and “The Women’s Strike Continues”.
