(Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: Българските грижовни работнички в Гърция на произвола на съдбата

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Автор: Зорка Михайлова

 

Създадохме Неформално сдружение „Заедно можем“ – Сдружение на българите в Гърция“ с презумпцията да се превърне в синдикална организация към гръцките синдикати. В сдружението си поставихме за цел да бъдем пространство на взаимопомощ между българите емигранти в Гърция и се включихме в поредица взаимни действия със синдикалната лидерка и бивша евродепутатка от ПП „Сириза“ Костадинка Кунева. Кунева през 2016 г. успя да прокара резолюция, която е стъпка към това държавите членки на ЕС да бъдат принудени да признаят правата на домашните помощнички и болногледачки. Засега обаче проблемите не просто остават, а и много се задълбочават с кризата на Ковид-19.

Основните ни проблеми са свързани най-вече с отказа на работодателите да сключват трудови договори с работещите. Така близо 80% от българските емигранти в Гърция работят без трудови договори и здравни осигуровки! Това в днешните условия на тотална епидемична обстановка поради корона-вируса поражда още по-големи проблеми. Освободените работещи поради карантината не получават никакви обезщетения, помощи за безработни и пр., които осигурените получават. Заболелите пък си плащат на 100% болничните разходи и лекарства, за които често нямат средства и се налага всеки месец да организираме акции за набиране на парични помощи.

А и малкият процент, които са осигурени, биват осигурявани на 4 часа вместо на 8 и се оказва, че след 15-20 години получават мизерни пенсии в рамките на стотина евро максимум, за които се чака минимум 3-4 години, като причината е тромавата гръцка администрация, където електронно обслужване се въведе преди около година!

Тук бих искала да добавя още един аспект към проблемите на нашата работа, който сме обсъждали, свързан с липсата на осигуряване. Например след като човекът, за когото сме се грижили, почине и ни освободят от работа, ние нямаме право на обезщетение като безработни в системата тук, защото нас ни няма. Ако ни водят чистачки, такава длъжност има и те получават обезщетение при уволнение от службата им за безработни, докато тези, които работят по къщите, нямат такива права. Това е също една такава голяма несправедливост, тъй като никой не е застрахован, че човекът, за когото се грижиш, няма да си отиде. Така сме поставени в една такава позиция да избираш или да си без работа, или да приемеш каквато и да е заплатена работа. Ние нямаме защита. Гърците имат много силни синдикати, но ние нямаме синдикална организация поради това, че гръцките синдикати са на браншове. Ние към кой синдикат да се причислим, след като няма такава длъжност като нашата? Затова си направихме сдружение, което да бъде за взаимопомощ за нас, българите.

В работата си като болногледачки се сблъскваме с най-различни злоупотреби. Най-честите са свързани с условията на работа. В много случаи жените нямат собствена стая, нямат място, където да имат почивка. Става въпрос не за 12 часов, а понякога за 24 часов работен ден. Тях не ги интересува, че цял ден си бил на крак и вечер няма да спиш. Те казват, че са те наели да гледаш този човек! Случва се да не сме спали по 24 часа. Има болести, при които сутрин е добре, но вечер болният буйства. През деня обаче никой не може да легне да спи, защото те също не спят и ти не знаеш какво може да направи. А през деня трябва да пазаруваш, да готвиш, да чистиш. Има си домакинска работа, която не можеш да пренебрегнеш, защото тя ти е наложена. Ти живееш вътре в дома. Тези домакински задължения падат върху нас домашните помощнички и болногледачки. А вечер, когато лягаш, за да си почиваш, вероятността да нямаш собствена стая е голяма. Ще трябва да спиш в една стая с жената, която може да е със сериозни психически увреждания. Не всеки може да напусне веднага, а и докато намерят друга жена ти нямаш право да си вземеш куфара и да се махнеш, защото е подсъдно. Болният може да направи нещо или да му стане нещо и да те обвинят, че ти си го убила, ти си го направила и затова си се махнала. Въобще проблемите са много!

В работата ни това да се промени, открихме, че в гръцкия трудов кодекс няма длъжност „домашен помощник“ – работа, която извършват най-голямата част от българките емигрантки в Гърция. Г-жа Костадинка Кунева, с която сме си сътрудничили, успя като евродепутат да го узакони в ЕП, но трябва всяка страна – членка на ЕС, да го внедри в собственото си трудово законодателство, което Гърция все още не е направила.

Така че дори и да имаме документи, ние, които работим като домашни помощнички и болногледачки, няма как да бъдем осигурявани. Ние стигнахме чрез сътрудниците на Костадинка Кунева до заместник министър на труда и социалните грижи в Гърция и се оказа, че дори на високо ниво държат домашни помощнички без осигуровки. Костадинка Кунева беше синдикален деец към гръцки синдикат, когато беше залята с киселина. Естествено, че българите се втурнахме тогава на помощ. Събирали сме пари за нея. Освен това тя е жена, която винаги се е борила и е защитавала правата на жените. 

Все още се изискват неправомерни за европейски граждани, каквито са българите, куп документи за пребиваване,което възпрепятства свободното им придвижване България – Гърция и това е още по-осезаемо в условията на корона-вируса. Многократно сме правили опит да намерим решение или поне отзвук в нашите оторизирани правителствени органи, но… сме глас в пустиня!

Да се надяваме Господ да ни пази, щото май, само Той ни остана като надежда!

 

Зорка Михайлова е емигрантка от България, работи като болногледачка в Гърция, Атина от 19 години. Тя е една от основателките на „Заедно можем“ – Сдружение на българите в Гърция“, което си поставя за цел да бъде пространство на взаимопомощ между българите емигранти в Гърция.