(Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: Мобилизации на румънските грижовни работнички в Австрия

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Автор: Корнелия Игаш

 

Казвам се Корнелия Игаш.

На 38 години съм, от Румъния, работя като гледачка и живея в дома на човека, за когото се грижа. По-рано тази година се присъединих към платформата „DREPT – Група на домашните грижовни работници“ (грижовни работници, живеещи в домовете, в които работят – бел. ред.) в Австрия и оттогава участвам активно в организацията на емигрантки работнички в грижовния сектор. Групата ни наскоро беше учредена като неправителствена организация и малко по малко се утвърждава като неформален синдикат на румънски работници в грижовния сектор: предлагаме консултации и помощ на работници в нужда, разпространяваме в социалните мрежи цялата необходима информация относно нашите трудови права, предлагаме също намеса в кризисни ситуации и посредничество в конфликти. В дейностите ни влизат също политическо застъпничество, участие в медиите и работа с държавните институции с цел подобряване на условията на работа за всички ни. 

Заедно с моите колеги и сънародници и с всеотдайните активисти, които ни подкрепят, ние от DREPT се борим за повече работнически права и по-високи и справедливи заплати за всички мигранти, които работят в грижовния сектор в Австрия! Изискваме отмяна на системата на самонаетост и заменянето ѝ с нормални договорни отношения – за да бъдем и ние защитени от злоупотреби и експлоатация на работните ни места!

Относно грижовните работници, живеещи в обслужваните домове в Австрия. Мобилизацията на румънските работнички в грижовния сектор.

Болногледачките извършват ролята на лични асистенти и поемат грижата за болни и възрастни хора в домовете им. Огромна част от почти 60 000 работници в грижовния сектор на разположение 24 часа в денонощието са жени – имигрантки от източноевропейски страни. Румънските работнички представляват най-големия дял от работещите в Австрия: около 33 000 души са заети в този сектор. Транспортни фирми ни докарват до Австрия в претъпкани микробуси, за да работим на по 2, 3 или 4 седмични смени, по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Дори нощно време не сме свободни, на повикване сме, в случай че клиентите ни се нуждаят от нас. Много хора дори нямат обедна почивка. Често нямаме възможност за уединение в дома на пациента, а в по-крайни случаи болногледачките живеят в една стая с пациента, за да могат да са на разположение през нощта. В много случаи от работничките се изисква да вършат работа, която е извън техните задължения и да се грижат и за други хора, освен за човека, за когото са били наети. 

След като приключим с работната смяна, се връщаме по домовете си за още толкова време, за да се възстановим и да прекараме време с близките си. 

Работата ни е много трудна, както физически, така и емоционално и психически. Клиентите ни страдат от различни психични заболявания като деменция или Алцхаймер, мобилността им е или много ограничена или напълно изгубена и не е лесно да бъдем непрекъснато с тях, всеки ден, затворени между стените на дома им, за целия период на работа. Работим нон стоп и сме на повикване дори през нощта. За тази работа печелим между 2 и 5 евро на час, което е много под минималната работна заплата в повечето европейски страни. 

Работниците в грижовния сектор в Австрия работят на свободна практика, всички сме самонаети, тъй като това е единствената форма на работни отношения, позволена от австрийските власти в този бранш. Това ни изключва от всякакъв вид социални придобивки като помощи за безработица, платен отпуск, болнични и също така ни оставя извън всички колективни работнически договори и механизми за закрила чрез синдикатите или работническата камара. Тази система също така ни прави беззащитни пред злоупотреби и експлоатация на работното място. От друга страна, като самонаети работници, ние сме официално членове на Австрийската търговска камара, която по принцип би трябвало да представлява нашите интереси. Но камарата представлява интересите на всички фирми и, по подразбиране, също така на посредническите агенции, а именно с тях са повечето от конфликтите ни.

Посредническите агенции, без да преувеличавам, са най-голямото зло в този бизнес: те определят нашето възнаграждение, избират клиентите ни и налагат смените ни. Задължават ни да подписваме злоупотребяващи с нас трудови договори, в повечето случаи под натиск, след като сме изминали десетки часове път и без да имаме никаква възможност да договорим други условия. Често тези договори са само на немски, а също толкова често нивото на езика на работничките не е достатъчно, за да разберат и още по-малко да се договорят за условията, които трябва да се съгласят.

Друг въпрос е, че посредническите агенции принуждават работничките, наети в Румъния, да се съгласят да пътуват с транспортна фирма, наета от агенцията, ограничавайки по този начин възможността им да изберат транспорта, който да използват. Има случаи на тежко ранени в катастрофи работнички след като уморени и претоварени от работа шофьори са били карани да извършват курсове от и до Австрия без да са имали достатъчна почивка.

Обичайна практика е на работничките да се дава за подпис договора чак когато пристигнат в Австрия, където са под натиск да подпишат и на практика без никаква възможност да се върнат в Румъния, ако откажат, което, разбира се, ги оставя без възможност за каквото и да било предоговаряне.

 

 

Посредническите компании също управляват нашите средства.

За тази цел, те взимат високи комисионни не само от нас, но и от семействата на клиентите ни, от което произлизат много проблеми. Когато има конфликт между агенцията-посредник и работничките в грижовния сектор, това е ясен конфликт на интереси, тъй като Търговската камара представлява и двете страни. А в крайна сметка нищо не се случва и работничките са оставени на произвола на съдбата.

Както виждате, единственото решение за нас е да се самоорганизираме и да представляваме сами себе си. В този смисъл DREPT адресира съществена липса. Трудът ни в DREPT е доброволен и се опитваме да го вмъкнем между всички други неща, с които жонглираме: работа, личен живот, семейство и свободно време. Въпреки всичко това се опитваме да помогнем на хората в нужда. Защото знаем, че няма кой друг да помогне. Освен организирането на общност, в която работничките могат да получат подкрепа, съвет и да се почувстват по-малко самотни, ние се стараем да информираме членовете си и други работници относно правата им и помощите, които им се полагат.

Публикуваме полезна информация, свързана с Австрия на Фейсбук страницата ни, например относно ограничения за пътуване. Също така организираме кампании по теми, които ни засягат като правата на децата ни да получават същите помощи и стипендии като австрийските деца, обсъждаме кои биха били най-добрите стратегии за реформи в нашия бранш и т.н. Стремим се да подкрепяме членовете си на работните им места, когато станат жертва на злоупотреби, например когато агенцията-посредник не им плати. Предоставяме съвети и насоки относно въпроси, които засягат работниците в грижовния сектор – какво да се има предвид когато се подписва договор с агенция; как да се приключат взаимоотношенията с нея; как да гарантираме, че работниците разбират договорите, които подписват и че клаузите на тези договори са задоволителни и т.н. Публикуваме данните на нелоялни агенции, грижим се и се подкрепяме едни други в ситуации, в които работниците са принудени да се борят за правата си.  

Грижовен труд по време на Covid-19

Карантината се отрази светкавично на грижовния сектор. Нямаше време да се приготвим, да се организираме, да потърсим решения. Когато затвориха границите, половината работнички бяха блокирани у дома, в Румъния, изправени пред факта, че са без доход и не могат да пътуват за неопределен период от време. Другата половина от колежките се озоваха като в капан на работните си места в Австрия – в чужда къща, с клиентите си, без никаква представа кога всичко това ще приключи. Нямаха друг избор освен да продължат да работят, удължавайки безсрочно периода на работата си, докато границите отворят отново. Както работничките които останаха у дома, в Румъния, така и тези, които бяха на работа, в Австрия, прекараха дълго време без никаква информация за това как карантината и затварянето на границите ще се отрази на всяка една от нас, без никаква подкрепа както от румънската, така и от австрийската държава. 

И тогава започна истинската лудост: естествено, цялата система на грижа по домовете в Австрия изпадна в криза: нямаше достатъчно работнички, а тези, които бяха застопорени на работните си места, започнаха да изнемогват от работа. Държавата импровизираше: докато на всички беше казано да си стоят вкъщи, да спазват физическа дистанция и да избягват излишни пътувания, гледачките бяха доведени в Австрия с чартърни полети и специално организирани влакови коридори. В тези условия рискът от зараза беше висок, но финансовият риск за нас беше дори по-голям: разходите за карантина във всеки един момент бяха за сметка на работничките, а би трябвало държавата да ги поема. Трябваше да имаме по-добри условия на работа и по-високи заплати след като се налагаше да пътуваме и да преминаваме граници по време на пандемия.

През цялото това време, DREPT настояваше работничките в грижовния сектор да получат заплащане за двете седмици карантина, които ни беше наредено да спазваме, както и справедливи компенсации за високия риск, който поемаме заради работата си. Също така искахме комисионните на агенциите да бъдат замразени по време на пандемията и надбавките за отглеждане на нашите деца да бъдат равни с тези, които се полагат на австрийските, имайки предвид, че ние допринасяме за благото на австрийското общество. Вместо това получихме само ненужна бюрокрация, системни препятствия и аплодисменти. Аплодисменти, които не хранят нашите семейства, нито пък ни предпазват от изтощение на работа.

Как оцеляхме през Covid-19: като едно сплотено семейство.

През трудните време на Корона кризата, когато беше обявена карантина и границите затвориха, аз бях у дома, в Румъния, със семейството ми. Може би ще си помислите, че така беше по-добре, защото поне си бях вкъщи, а не на работа далече от семейството, без възможност да се върна. Но не, съвсем не беше толкова лесно, колкото изглежда. В моята страна нещата също се влошаваха, броят на заразените растеше и всичко непрекъснато поскъпваше. А аз нямах доходи. Съпругът ми също беше без работа за три седмици. Аз не можех да работя, защото нямаше как да пътувам до Австрия заради ограниченията, а освен това нямаше ясна информация кога те щяха да се променят или колко дълго трябваше да оцеляваме в тези условия. Но, въпреки това, нашето семейство беше сплотено и успя да се справи в тези сурови времена. Това беше най-хубавата част. 

Най-лошата, обаче, беше че аз не можах да работя и да осигуря редовния ни доход, както и че не можехме да излизаме изобщо от вкъщи, освен да напазаруваме – но трябваше да е много набързо, което също ни стресираше. Румъния наложи много строга политика за това по какъв повод можеше да се излиза от вкъщи. При всяко ходене до магазина трябваше да се попълни декларация с причините, заради които се налага да излезем, адреса, датата, часа и други лични данни. В противен случай рискуваш голяма глоба само защото си на улицата.

Това, че не можех да работя се отрази силно на психическото ми състояние, защото бяхме в пълна неизвестност: не знаехме колко дълго ще бъдат затворени границите, колко ще продължи карантината в моята страна и как изобщо щяхме да оцелеем. 

Благодаря ви. 

Корнелия Игаш е на 39 години. Работи в Австрия като домашна грижовна работничка и се бори за правата на румънските грижовни работници.