(Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: проблеми на социалните и грижовните работници в Чехия и възможни решения чрез синдикализация в сектора

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Автор:  Ева Михалкова

 

Пандемията ни хвана неподготвени, но също така и ни показа, че много от трудностите, с които се опитваме да се справим в момента, се коренят в дългогодишни системни проблеми. Тази статия разглежда някои от тези проблеми в контекста на сектора на социалните услуги и грижовния труд в Чехия. Тя се опира на аргумента, че проблемите в сектора на социалните услуги са отдавна, и справянето с тях изисква системни промени. Статията предлага тезата, че синдикализацията в сектора може да бъде част от тези промени, и разглежда подробно как.

Въздействието на Ковид-19 върху сектора на грижовния труд в Чехия

Пандемията изкара наяве два важни аспекта на грижовния труд в Чехия: от една страна тя показа, че този труд е много важен, но значимостта му е често бива неглижирана и подценявана; от друга страна, от това произтича вторият аспект, че съществуват дългогодишни проблеми, които засягат социалните услуги, грижовния труд и социалните работници, и впоследствие и самите клиенти. Някои от проблемите, които излязоха наяве по време на пандемията са наистина нови, каквато е и цялата ситуация, но много от тях са просто отражение на проблемите, които от години засягат грижовния сектор.

Неподготвеността на чешкото правителство за справяне с пандемията беше също видима и в грижовния сектор. Очевидна стана сериозна липса на лични предпазни средства, особено в началото на първото извънредно положение [1]. Много социални и грижовни работници, но също и доброволци и членове на семействата на клиентите, активно се справяха със ситуацията, като собственоръчно шиеха маски, които после се раздаваха в сектора на социалните услуги: на работници, на клиенти, на всеки, който имаше нужда. Макар че предпазни средства постепенно станаха по-достъпни, важно е да се подчертае, че използването на маска и други предпазни средства в продължение на 12 часовата смяна и в изпълнение на всички необходими дейности от страна на социалните работници, е крайно натоварващо. Освен липсата на предпазни средства, по време на първото извънредно положение също липсваше ясна и постоянна информация. Нямаше яснота около това как социалните работници следва да процедират или да променят процедурите, за да предпазят както клиентите, така и грижовните работници, и да поддържат минимален стандарт при предоставянето на услугите. 

Рискът от заразяване е по-висок в сферата на социалните услуги поради тяхната специфика: грижовните работници и социалните работници често не могат да поддържат безопасна дистанция, те често работят с целеви групи, при които не е осигурено редовно тестване за Ковид-19, или трябва да се грижат за клиенти, които са реално заразени, като често биват затваряни заедно с тях в центровете. В същото време, много социални работници де факто промениха графиците си и начина си на живот в извънработно време, с цел да намалят риска от внасяне на зараза на работното си място, което показва голямата им отговорност към клиентите им. 

Много социални домове и приемни центрове се сблъскаха с изменени заради Ковид-19 нужди на клиенти или трябваше да променят начина си на доставяне на услуги заради превантивните мерки. Това увеличи изискванията спрямо служителите: някои центрове трябваше да преминат изцяло онлайн, други бяха временно затворени или трябваше да започнат да предоставят допълнителни услуги в отговор на изменени нужди или на нуждата от системни решения (като например за приютите за бездомни). В резултат се увеличи и стресът, под натиск за увеличаване на ефикасността, натиск за придобиване на нови дигитални умения, но прекалено често и поради липса на адекватни решения на проблемите с неплатената допълнителното трудово натоварване и все по-високите изисквания от и очаквания към работниците.

Министерството на труда и социалните въпроси оповести отпускане на субсидии със специални бонуси за социалните и грижовни работници, особено за работещите в заразени центрове. Но както и за всяка друга помощ в сферата на социалните услуги, центровете и организациите трябваше да кандидатстват за получаване на тази субсидия. Така паричните помощи не бяха изплатени автоматично на всички доставчици на социални услуги, а само на тези, които решиха да кандидатстват, или които имаха капацитета или знанията за това как да изпратят кандидатурата си. В края на краищата пак се стигна до това, че ръководството на организацията, а не самите работници, взимаше решение за това дали и на кого следва да се платят тези допълнителни средства, въпреки че те бяха първоначално предназначени за компенсиране на социалните и грижовни работници за техните усилия и за рисковете, на които се подлагаха. Другият проблем е, че тази компенсация беше краткосрочно и символично решение, докато проблемът с недостатъчното финансиране и претовареност на грижовния сектор трябва да се адресира систематично. Само тогава този сектор може да бъде по-добре подготвен да реагира на кризисни ситуации като пандемията от Ковид-19. 

Дългосрочни проблеми, създаващи трудности в грижовния сектор

Сериозните проблеми в грижовния сектор, причинени от пандемията, са до голяма степен свързани с вече споменатите дългогодишни проблеми, като липса на финансиране, и с имиджа, който грижовните работници имат като цяло. Дори и сега студентите в сферата на грижовния труд биват подготвяни от много преподаватели да не очакват да получават прилични заплати от този вид работа. И така този дискурс – че грижовният труд не може да бъде заплатен добре, защото той е преди всичко мисия – е реално възпроизвеждан от много хора, работещи в сектора, не само от политици и икономисти, които възприемат, че грижовният сектор не създава икономическа печалба (въпреки че дори и този аргумент е доста слаб). 

Това подчертано деление между грижовен труд и пазарна икономика, е също видимо в текущите дебати относно държавните разходи за борбата с Ковид-19 и въздействията на пандемията върху икономиката и върху държавния бюджет. Като с всяка криза, засягаща икономиката, по време на и след пандемията социалната система и грижовната система са първите, които вероятно ще пострадат от бюджетни съкращения. Някои политици, особено десни, вече описват това като опит „да се спестят пари от нестопанския сектор и да се използват за борбата с Ковид-19”. Каквото и да имат предвид с този подход – било то пренасочване на бюджета към промишлеността или здравеопазването – той само показва неразбирането за това как функционират ‘нестопанският’ и грижовният сектор. Особено ясно се вижда, че много хора не разбират, че точно секторът на социалните услуги се бори най-ожесточено с въздействията на Ковид-19 и спомага за минимизирането на негативните ефекти, особено тези върху най-уязвимите индивиди и общности.

Проблемите с финансирането на грижовния и социалния сектор, липсата на престиж на социалния труд, грижовния труд и свързаните професии, и огромното претоварване на работниците в сектора, са взаимосвързани. Няма достатъчно средства, които да осигурят по-квалифицирана и опитна работна ръка, има голяма нестабилност на заетостта на работниците заради лошите условия на работа и ниското заплащане, което рикошира и се отразява негативно на останалия в центровете персонал, който често трябва да покрива недостига на работна ръка. Повечето неправителствени организации трябва да допълват бюджетите си за социални услуги чрез други средства и допълнителни дейности, тъй като грантовете и субсидиите от държавата и общините не са достатъчни. Това увеличава изискванията за умения в сферата на управлението на проекти и набирането на средства във всеки център, но не намалява несигурността около финансирането, тъй като повечето грантове се дават за една или максимум две години. Всичко това също има структурни корени в патриархата: ниският престиж на социалния и грижовния труд основно се дължи на това, че грижата стереотипно се приема за ‘женска’ и ‘естествена’ дейност, поради което се снемат изискванията този труд да бъде оценен по-високо (както финансово, така и от гледна точка на престиж).

Секторни синдикати като потенциални решения

Гореспоменатите дългосрочни, но също така остри и свързани с пандемията проблеми в грижовния сектор, вдъхновиха създаването на секторен синдикат на социалните и грижовни работници [2], събирайки на едно място работници от различни социални домове и приемни центрове. Главната цел на синдиката е да осигури адекватни заплати в грижовния сектор, безопасни условия на труд и увеличаване на престижа на социалния и грижовния труд. Това включва както системни промени така и промени в отделните центрове. Системните промени са еднакво важни, особено предвид, че не всички социални и грижовни работници са или ще бъдат в синдиката, но те всички заслужават еднакви и добри условия на труд. Също така, ако вземем под внимание обсъдените по-рано факти за това как някои от проблемите на социалния сектор се коренят в патриархалната система, решенията също следва да бъдат системни. Ние трябва да се борим за предефиниране на социалния труд и грижата като важни сектори, от които цялото общество има полза, дори и ако резултатите от работата на тези сектори са често невидими, тъй като те предотвратяват много от социалните проблеми или поне тяхното задълбочаване. Много е важно да се подчертае, че като общество не можем да си позволим да виждаме истинската стойност на социалните услуги само тогава, когато ги установим пълната им липса. Относно промяната в дискурса, важно е също така да се борим с индивидуалисткото възприемане на социалната работа. Някои кампании, целящи да увеличат престижа на социалния и грижовния труд, се опират на аргумента, че грижовният сектор е важен, защото някой ден ние всички може да ‘опрем’ до него. Колкото и полезно да е това понякога, аз смятам, че вместо този дискурс, ние трябва да се борим за колективно положително възприемане на грижовния труд: за това как той e от полза за всички ни като общности и като общество, как социалните услуги са част от една цяла социална структура, и колко много всъщност тази структура се уповава на принципи на солидарност, подкрепа и участие.

Но когато разгледаме възможностите за общностно организиране отвъд синдикализирането, виждаме допълнителни изпълними промени, които секторните синдикати могат да подкрепят. Те могат също да помагат на работниците да изградят самочувствие като начин на противопоставяне на аргумента, че са лесно заменяеми и използваеми. Защото това не е вярно: не е лесно да се намерят квалифицирани, опитни и състрадателни грижовни работници. Този аргумент често се използва от работодателите с цел да всеят страх сред работниците. Моите колеги в грижовния сектор трябва да се научат да не отстъпват от позициите си, като ясно осъзнаят, че имат квалификация, опит и стойност: ние имаме специално образование, завършили сме  много курсове и продължаваме да се образоваме, интересуваме се от нови методи на социална работа, тъй като социалната реалност непрестанно се променя и работата ни изисква огромна отговорност. 

Синдикатите трябва също да работят в посока на повишаване на осведомеността по отношение на трудовите закони и правата на работниците. Неправителственият и нестопански сектор е за жалост не по-различен що се отнася до оказването на натиск над работниците и злоупотребяването с липсата им на осведоменост, или дори използването на незаконни процедури. Всеки грижовен работник трябва да е осведомен за правата си и не трябва да се страхува да посочи случаите на потъпкването им.  

Но понякога дори това не е достатъчно, и тогава отново общностното организиране и синдикалицията може да са решението. Особено имайки предвид работниците на най-уязвими позиции в сектора – работници с нередовни договори, работници мигранти, най-ниско платените работници, по-възрастни работници или работници с малки деца, при които конфликтът с работодателя или дори само оплакването от трудовите условия, може сериозно да застраши позициите им, доходите им или имиграционния им статут. Секторните синдикати могат да се превърнат в средството за подкрепа и защита точно на тези работници, на които е необходимо се осигури ключовото пространство, където да могат да изказват мнението си и да се борят за по-добри условия на труд като цяло. 

Заключение

Социалната работа и грижовният труд са тежки, изискващи и отговорни форми на труд. Стресът и изискванията спрямо тях наистина се увеличиха по време на пандемията – заради по-високия риск от заразяване, заради променените нужди на клиентите или заради неадекватните решения, предоставени от държавата или общините. Въпреки това, като при всяка професия, свързана с предоставянето на помощ, социалните и грижовните работници също са наясно с някои рискове, притеснения и изисквания, свързани с техния труд. Повечето работници в този сектор се водят от мотивацията, че работата им има смисъл и че тя води до значима промяна в условията на живот на други хора, и затова те приемат, че този труд изисква определена степен на гъвкавост, особено по време на криза. Това обаче не може да значи, че грижовните и социалните работници не заслужават добри и безопасни условия на труд, адекватно заплащане и допълнителни компенсации за рисковете и стреса, на които са подложени. В същото време, не бива очакваме друг да се бори за нас: ние, грижовните и социални работници, трябва да надигнем глас за да бъдем чути. Необходимо е да започнем да изобличаваме дългосрочните проблеми в сектора на грижовния труд. Синдикализацията на сектора е единственият начин, по който грижовните и социални работници ще могат високо и ясно да заявят: не може повече така.

[1] В Чехия, първото извънредно положение продължи от 12-ти март до 17-ти май. По време на изготвянето на тази статия, правителството реши да обяви ново извънредно положение, което започна на 5ти октомври. 

[2] Синдикатът на социалните и грижовни работници е регистриран като част от Синдиката на заетите в търговията, логистиката и услугите. 

Ева Михалкова е феминист, проектен мениджър и ръководител на секторните синдикати на социалните и грижовните работници в Чехия. В момента работи като проектен мениджър в неправителствена организация, предоставяща услуги за жертви/преживели домашно и сексуално насилие и има опит в сектора на социалните услуги за мигранти. Нейната работа засяга теми като пресечен феминизъм, социална справедливост и насилие, основано на пола.