МАНИФЕСТ ЗА ФЕМИНИСТКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Феминистко възстановяване: Жизнени искания за 8 март и отвъд

МАНИФЕСТ ЗА ФЕМИНИСТКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Феминистко възстановяване: Жизнени искания за 8 март и отвъд

от E.A.S.T. (Essential Autonomous Struggles Transnational) Транснационални жизнени автономни борби

❗️Минаха две години, откакто заживяхме в смъртоносна пандемия. Две години откакто  трудът, който полагаме, беше обявен за жизненоважен, докато животите ни продължиха да нямат стойност за властта. В този контекст предизвикателството пред нашия транснационален 8 март 2022 г. е да покажем връзките между неолибералните и ултраконсервативните програми, които лежат в основата на европейските и националните планове за възстановяване и се възползват от тях, и да изградим капацитет за отхвърляне на техните условия.

❗️Много правителства в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), както и в граничещите с нея държави комбинираха технократски възстановителни мерки с все по-авторитарни методи. Използвайки пандемията като повод за открито държавно насилие, те прокараха политики срещу жените и сексуалните и етническите малцинства, като например:

-В Унгария бе предложен законопроект, който затвърждава подчинената роля на жената в семейството и обществото; въведена беше забрана за смяната на документи на транс хората и се прие закон срещу ЛГБТИАК+ съдържание в медиите и в образованието; 

-Полша въведе забрана на абортите, която вече отне живота на жени и поставя в опасност още много други; 

-Турция се оттегли от  Истанбулската Конвенция, засили репресията, арестите и убийствата на кюрдски и феминистки активисти и планира да отмени семейната издръжка за разведени жени.

❗️В този мрачен контекст, жените, ЛГБТИАК+ хората и етническите малцинства, както и антифашистките активисти в региона, бяха подложени на неоправдани арести, а в държави като  България и Грузия, на атаки от страна на крайнодесни групи. Тази ултраконсервативна вълна в ЦИЕ и отвъд нея е отражение на неолибералните решения, предложени от „прогресивния“ ЕС. Заедно с националните правителства, чрез плановете за възстановяване той създаде нови условия на експлоатация, расистко и сексистко разделение на труда и потисничество. 

❗️Неолибералните планове за възстановяване всъщност произвеждат и затвърждават вътрешните, регионалните и транснационалните йерархии, от които видимият победител е само един: едрият капитал. Ключовите работници са изключени от тези мерки за възстановяване. Жените са засегнати от безработица и принудително преминаване към почасова работа, често поради нуждата да изпълняват неплатен грижовен труд вкъщи. Мигрантите грижовни работници, по-голямата част от тях жени, са оставени извън системите за социални помощи и имиграционни квоти. Воденият от нуждите на пазара екологичен преход води до масови съкращения, а либерализацията на енергийните източници увеличава разходите за комунални услуги, като по този начин застрашава оцеляването ни. Повишаването на енергийната ефективност на жилищата и джентрификацията на градските пространства водят до пренаселени жилища, по-високи наеми и масови принудителни изселвания, докато социалният жилищен фонд не отговаря на нарастващото търсене.

❗️От друга страна, Стратегията на ЕС за равенство между половете представя себе си като алтернатива на консерватизма, но подкрепя неолибералния дневен ред, възпроизвеждайки експлотиращи, расистки и патриархални йерархии. Тази европейска стратегия, копирана също от страни извън ЕС, предвижда държавите членки да въведат: намаляване на корпоративните данъци с цел насърчаване на назначаването на жени; съкращения на средствата за социално подпомагане, които ще принудят жените да излязат на пазара на труда за мизерни заплати; добавки за детегледачки и грижовни работнички в страните, където все още има остатъци от социално подпомагане. 

❗️Стратегията разделя жените, които трябва да отделят повече време за производствен труд извън вкъщи и онези, които трябва да изпълняват грижовен труд срещу крайно недостатъчно заплащане. Тя приема за даденост, че други жени, най-вече мигрантки, ще износят бремето на социалното възпроизводство срещу заплати за бедняци. Те често го правят под шантажа по издаване на разрешително за работа, злоупотребите на шефовете си, постоянната заплаха да загубят заплатата и покрива си, докато са далече от собствените си семейства. Главната цел е подкрепата на жени от средната класа, съпроводена от произвеждане на нови йерархии между жените и задълбочаване на съществуващите през класовите, расовите и географските граници. В този транснационален контекст, страните от ЦИЕ функционират като източник на евтин продуктивен и репродуктивен труд, от който се облагодетелства западният и местен капитал. Ултраконсервативната идеология допълва тази схема: наблягането върху традиционни семейни ценности приема за естествено сексисткото разделение на труда, според което жените са тези, които полагат жизнения грижовен труд в домакинството.

❗️Въпреки различията в контекстите, виждаме стремеж към борба срещу преобладаващото патриархално потисничество, капиталистическата експлоатация, расизма и хомофобията. В последните месеци взехме участие и станахме свидетели на надигащи се протести, стачки и борби из цяла Европа и отвъд нея: шествията и акциите на 25 ноември срещу растящото патриархално насилие; стачките на служителите в социалната система в Грузия; протестите на миньорите в България; стачките на машинистите в метрото и шофьорите на автобуси в Румъния; протестите срещу неолибералния „зелен“ преход на Балканите и гневът срещу поскъпването на горивата в Казахстан. 

❗️Въпросът е как да трансформираме борбите си в колективна транснационална мощ, да подхраним политическата комуникация и да създадем условия за обща социална стачка. Вдъхновени от настоящите борби, обявяваме нашия план за феминистко възстановяване за 8 март и отвъд! 8 март е важен момент за обединяване на силите ни транснационално на следните терени на борба:

Патриархално и фашистко насилие

❗️За патриархалните държави и фашистките организации, жените заемат подчинена позиция и ролята им трябва да се сведе до тази на инкубатори и грижовници, докато ЛГБТИАК+ хората, мигрантите, религиозните и етническите малцинства се третират като излишни. Ние няма да позволим на фашистките и консервативните възраждания да утвърдят идеята за нуклеарното семейство и патриархалните институции. Стига вече нападения над нашето съществуване и над нашите сексуални и репродуктивни свободи!

Трудова експлоатация

❗️Нашите общества не биха оцелели без труда на ключовите работници: работниците в здравеопазването, социалните и грижовните работнички (платени или не), учителките, работничките в сферите на логистиката и земеделието, работничките в магазините, чистачките. Въпреки това, националните и европейските планове за възстановяване дори не ги споменават, редом с други непризнати работнички, сред които секс работничките. Ние отхвърляме капиталистическия императив, който категоризира хората като жизненоважни само докато техният труд е на разположение за експлоатация! Настояваме за възстановяване, което поставя на първо място социалното възпроизводство, обществените и социални жилища, както и грижовния сектор и всички други сектори, които спомагат за съществуването му. Ние искаме: по-високи и еднакви европейски заплати; свобода на движение и достъп до социални услуги за всички, независимо дали сме мигранти, бездомни и хора, които нямаме платени или „формални“ работни места. 

Расистки институции и гранични режими

❗️Мигрантите и етническите малцинства често нямат достъп до социални услуги и други ресурси. Те са обект на институционален расизъм и на изнудвания за разрешителни за работа. Настояваме за безусловно европейско разрешително за пребиваване и социална грижа за всички мигранти, бежанци, лица търсещи убежище и малцинства!

Капиталистически екологичен преход

❗️Капиталистическите режими искат да ни убедят, че „хората като цяло“ са отговорни за климатичната криза, а не условията на експлоатация при производство и добив. Те искат да повярваме, че бедните трябва да платят цената на екологичния преход. Настояваме за гаранция за труда в секторите на икономиката в преход и инвестиции в достойни работни места, които да облагодетелстват местните общности и екосистеми. Фондовете за възстановяване трябва да овластят жените, ЛГБТИАК+ хората, мигрантите и работниците, както и други маргинализирани групи, а не частния сектор. 

Жилищна криза

❗️ Настояваме за край на всички принудителни изселвания и за незабавно настаняване на бездомните и живеещите в нездравословна среда или в пренаселени жилища. Настояваме за антирасистки жилищни политики, както и за справедливи жилищни условия за бежанци и лица, търсещи убежище. Настояваме за подкрепа за преживелите домашно насилие и възможност за настаняване, когато възникне нужда. Настояваме фондовете за възстановяване да бъдат насочени към изграждане и гаранции за поддържане на държавен и социален жилищен фонд. Искаме безопасни и достъпни жилища за всички, вместо жилища, третирани като стока, предназначена за печалба.

❗️Чрез тези ключови искания ние отхвърляме неолибералното и консервативно възстановяване и каним всички да се присъединят към борбата за феминистко възстановяване на 8 март и отвъд него! Да се борим срещу патриархалния и расистки капитализъм и да изискваме свят отвъд пандемията, в който не само трудът, но и животите ни ще са незаменими!

Етикети

Още от тази категория

Share This