Феминистки призив срещу войната

Призоваваме всички хора и организации, които са несъгласни със случващото се в Украйна, силно и недвусмислено да се обявят срещу войната изобщо!

ФЕМИНИСТКИ ПРИЗИВ СРЕЩУ ВОЙНАТА

Призоваваме всички хора и организации, които са несъгласни със случващото се в Украйна, силно и недвусмислено да се обявят срещу войната изобщо!

Като феминистки и пацифистки, ние ясно искаме да заявим НЕ НА ВОЙНАТА! Време е да поставим животите и сигурността на всички хора пред геополитическите интереси на империалистическите сили! Нека се борим заедно не за това „нашата“ страна да „спечели“ войната, а за незабавно прекратяване на огъня! Защото знаем, че във война печеливши няма, с изключение на военната индустрия, разбира се, която в момента е особено облагодетелствана. Следвайки пътя на всички големи социални мобилизации в историята, от феминистки и антирасистки, до екологични движения, заставаме твърдо против войната и милитаризма!

Срещу войната на Путин, срещу милитаризацията на Запада

Продължаването на войната ще задълбочи хуманитарната криза, като същевременно възпроизведе старите потисничества и създаде нови. Както казват нашите руски другарки, опълчили се на инвазията, „войната означава насилие, бедност, принудително разселване, разбити животи, несигурност и липса на бъдеще. Тя е несъвместима с основните ценности и цели на феминисткото движение“.

Силно сме обезпокоени, че във вихъра на безпрецедентната вълна от солидарност с украинския народ, която толкова се радваме да видим, се прокрадва провоенна пропаганда, която има потенциала да нагнети напрежението още повече. От безобидното споделяне на национални флагове се стига до кампании за дарения към държавни войски и съмнителни организации, които експлоатират добронамереността на милиони загрижени хора с ограничени ресурси. Виждаме безкрайни призиви да бъдем бдителни, що се отнася до безспирната медийна машина на Путин, но не се прилага същото ниво на критично мислене към източници като държавните представителства на Украйна и масови  западни медии, които се представят за „неутрални“. Виждаме дори как феминистки възхваляват снимки на сексуализирани жени с пушки и камуфлажно облекло, в синхрон с крайнодясното, което пък се опитва да върне обществото ни назад към още по-патриархални времена с хомофобски лозунги за това как докато Русия възпитавала „стройни войници“, Западът възпитавал „джендъри“. Дори сред хора, които заявяват #НеНаВойната, започва да се затвърждава нагласата, че „няма алтернатива“ на намесата на НАТО. Хора, които никога не са виждали война, започват да повтарят убедено, че въоръжаването е нужно, а войната – неизбежна.

Нека не си позволяваме да залитаме по тези поляризирани и безнадеждни наративи, които използват като оправдание за още повече кръвопролития основателния ни гняв към войната като една брутална несправедливост към всеки народ. За пореден път, борбата не е между „Изток“ и „Запад“, а между интересите на борещите се за надмощие политически елити и обикновените хора по цял свят, чиито животи реално плащат цената.

Защо антивоенната позицията е единствената позиция, която трябва да се отстоява от всички, борещи се срещу потисничествата и насилието в обществата ни?

На първо място, разрушенията от войната ще умножат неравенствата на патриархалната система. Позовавайки се на данните от започналия още през 2014 г. конфликт в Луганск и Донецк, можем да съдим за последиците от настоящата война. Там правозащитни организации отбелязаха драстично увеличаване на случаите на домашно насилие. Както знаем, въоръжаването на цивилни също ескалира насилието, основано на пола, особено що се отнася до убийството на жени. Милитаризацията на украинското общество създава условия на постоянен страх, несигурност и нестабилност, а цената плащат най-уязвимите групи, сред които жените, вътрешно разселените лица, възрастните хора, ромите, ЛГБТИАК+, хората с увреждания. Децата остават с последиците от травмите на войната, загубеното образование и опасностите от противопехотните мини. Източна Украйна вече е един от регионите с най-голяма концентрация на мини в света.

Западните държави не са изолирани от тези процеси, а спомагат за тях чрез доставки на муниции, оръжия и военни машини. Докато отричат на думи насилието и  издигат високо принципа на равенство на половете, същевременно го употребяват като претекст за расистко и ислямофобско насилие над близкоизточни и африкански държави и бежанци от тях. Не една инвазия бе подкрепяна и от аргументи за „освобождаването“ на жените там, а спирането на достъпа на бежанците до убежище в Европа бе представено от десни феминистки като защита на жените от прииждащи нецивилизовани насилници. В момента, в който започна войната в Украйна, идеалът за равенство и ненасилие на западните държави отстъпи пред меренето на мускули, причиняващо неизмеримо пряко страдание и хиляди жертви.

На второ място, трайните ефекти от войната върху обществената тъкан водят до увеличаването на насилието в обществото като цяло, а оттам и върху жените и децата. Жертвите, вече наброяващи стотици, ще осакатят украинското общество, а отделните семейни трагедии ще останат необозрими. Войната оставя след себе си сринати градове и унищожена инфраструктура, бедност и недостиг на храна и основни продукти. Руската армия вече предприе атаки по жилищни сгради и ключова инфраструктура, включително и атомна електроцентрала. Войната създава хиляди бежанци, които са загубили дома и притежанията си и ще се нуждаят от десетилетия за възстановяването им – нещо, което една съсипана от война държава няма да може да си позволи.

На трето място, жените, често основните отговорни за грижата за семейството, понасят големи страдания в условията на нестабилност и принудителна миграция. Движението по време на война представлява постоянен риск за бежанците, особено за жените и децата, които са изложени на допълнителна опасност от физическо и сексуално насилие, трафик на хора, глад, премръзване и други. Бягството на стотици хиляди хора от войната активира избирателна солидарност в европейските страни, утвърждавайки както неравенствата, основани на пола, така и етническата и расова дискриминация. Както последните дни показаха, войната се отразява ужасяващо на бежанците от Близкия изток и Африка, които се намират на територията на Украйна – принудени да бягат от ужасите на войната за втори път, те отново бяха посрещнати с отказ от предоставяне на хуманитарна помощ, закрила и премахване на пречките за достойни условия на труд и живот. 

Освен това установяването в нови региони и държави е съпроводено с допълнителни трудности. Опитът на първата бежанска война от Украйна от 2014 г. показва, че новият дом предоставя работни места с мизерни заплати и условия на труд, което води до допълнителна маргинализация на бежанците. Това се отразява особено зле върху жените, които са много по-често заети в по-нископлатени сектори, и респективно на семействата, в които няма работещи мъже. Социалната изолация, засилената ксенофобия и институционалното изключване оставят бежанките без възможности за защита в случаи на домашно насилие, бедност и дискриминация. 

На четвърто място, логиката на войната и военната пропаганда разчитат на утвърждаването на традиционните полови роли. Изграждането на образа на патриархалното семейство във военно време има трайни последици за отношенията между половете в обществото и връща напредъка към половото равенство много години назад. Виждаме отново принудителното поставяне на мъжете в ролята на войници, които бранят родината. Този образ прикрива насилието към мъжете, лишени от правото да търсят убежище извън страната и принудени да жертват животите си.  Никъде това не е по-видимо от самата Украйна, в която тлеещият от 2014 г. конфликт издигна на пиедестал белите, милитантно настроени и с традиционни ценности мъже. Те не само ескалираха напрежението, но насилствено изключиха всякакви леви, прогресивни и феминистки гласове от обществения разговор за бъдещето на Украйна и за мира. За цис жените остава отредена единствено ролята на беззащитни патриотични майки и съпруги.  В момента трансфобските закони на Украйна не позволяват на транс жените да потърсят закрила извън страната и те също се намират в плен на военното насилие.

На пето място, Русия от години води политика в името на „традиционните ценности“, която се отразява и в настоящата война. Под този термин се крие налагане на тежък патриархален режим, основаващ се на експлоатация на жените и организирана репресия срещу ЛГБТИАК+ хората, които не се вписват в  патриархалните норми.

На шесто място, войните съсипват природата. Те директно причиняват смъртта на множество животни и унищожават техните хабитати. Войните и военно-промишлените комплекси са огромен източник на замърсяване и емисии на парникови газове. Промените в климата на свой ред създават още повече предпоставки за войни и увеличават природните бедствия, от което отново страдат най-бедните. Това допълнително натоварва жените, които все по-трудно могат да осигурят прехраната на семействата си.

***

Жените са ключови за мира. Трайният мир би бил възможен единствено чрез овластяване на жените и поставяне на живота и сигурността на обикновените хора на първо място. Въпросите за сигурността на телата и добруването ни трябва да са основата на международната политика на сигурността, а не вторичен въпрос. Жените, върху чиито плещи често лежат съдбите на цялото семейство, са ангажирани в ежедневна борба за осигуряването на закрила за всички във време на несигурност. Силен пример за това са и жените, които рискуват живота и сигурността си, за да помогнат на транспортирането на деца, чиито майки са извън Украйна, отвъд зоните на размирици.

Време е да сложим край на диктата на великите сили върху останалите народи и собствените им дисиденти. Ние знаем, че техните войни са равни на загуби на наши близки. Знаем, че войните пълнят джобовете на едни, а оставят други сираци. Знаем, че войните увеличават разделенията и ескалират насилието, жертва на което стават най-уязвимите сред нас.

Ние изразяваме пълна солидарност с народа на Украйна и стоим редом със страдащите от войните жени от всички народи по света. В един глас казваме: НЕ НА ВОЕННОТО НАСИЛИЕ! НЕ НА ПАТРИАРХАЛНОТО НАСИЛИЕ!

Свобода за украинския народ! Свобода за съпротивляващите се руснаци! Свобода за жените по света! Мир и справедливост!

Етикети

Още от тази категория

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

Стойо Тетевенски разглежда ролята на Комитета на българските жени по време на държавния социализъм за изграждането на детски градини и ясли, които да превърнат грижата за децата в обществено задължение и по този начин да намалят „втората смяна“, неплатения домашен и грижовен труд на жените вкъщи.

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение.

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

В този анализ Стойо Тетевенски прави обзор на международните и европейските договори, които осигуряват закрила на домашните работнички.

Share This