Женските бунтове в с. Камен, Горнооряховско

  Между Балканската и Първата световна война бе основано женско дружество в с. Камен (Чаир), Горнооряховско, което разви най-разнообразна просветна дейност сред селянките. Изнасяха се реферати, представления, литературно-музикални вечери и др. Към края на 1917 г. Икономическото положение в селото се бе силно влошило. Единствено жените се грижеха за производството, домакинството и прехраната. Властите изземваха […]

 

Между Балканската и Първата световна война бе основано женско дружество в с. Камен (Чаир), Горнооряховско, което разви най-разнообразна просветна дейност сред селянките. Изнасяха се реферати, представления, литературно-музикални вечери и др.

Към края на 1917 г. Икономическото положение в селото се бе силно влошило. Единствено жените се грижеха за производството, домакинството и прехраната. Властите изземваха реколката. Зли команди обхождаха всички домове и изземваха не само храните, но и дрехи, накити, добитък.

Будните селянки на събранията на женското дружество предлагаха мерки за запазване на храните, за борба против войната. На едно събрание, свикано след победата на Великата октомврийска революция, няколко смели селянки предложиха да се обяви и в с. Камен революция. Дори една от членките посочи и жените, които ще заемат общинската власт.

През март 1918 г. жените издигнаха решителни искания за прекратяване на войната и връщане на мъжете в село. Изплашените управници наредиха да не се пущат войниците от Камен в отпуск, защото се опасяваха, че отпускарите ще се заразят не от петнист тиф, както фелдшерът Папунов бе писал на билета на един отпускар, а то бунтовническите идеи на своите жени.

Делегация от жени поиска сметка от фелдшера, защо обявява селото за заразено, без да има заразни болести. Той се изплаши и укри. Пред дома му се събра голяма тълпа жени. Вместо Папунов, който трябваше да даде обяснение, на високия балкон се появи ядосан хазяинът му Боби Грозев с пушка, насочена срещу бунтуващите се жени, и най-вулгарно ги насува. Но жените упорито стояха срещу пушката. „Гърми, гърми де! Ще те пратим на фронта…!“

За да го накажат, жените организираха залавянето му, а нарочен женски отряд продължи да издирва укрилия се фелдшер. През нощта бяха поставени постове на определени места. Обаче пристигнаха войскови части, под чиято охрана Папунов избяга завинаги от селото с багажа и цялото си семейство.

На следната сутрин Боби Грозев се запъти по главната улица към лозето си. Поставените на пост жени сигнализираха чрез черковната камбана. Това беше уговореният сигнал. С плевачки, мотики, копачки жените нахлуха в селото от различните работни места.

Уплашен, оскърбителят удари на бяг през селото и полето към съседното село Върбовка, Беленско. Голяма тълпа от жени и деца се втурнаха по следите му. Намерен бе, укрит в празна каца в една изба. При прекарването му обратно за с. Камен бе бит от жените с тояги, юмруци, плевачки, търнокопи. В общинското управление, където нямаше жива душа, защото всички се бяха изпокрили, той бе заставен от жените да подпише декларация, че няма да съди тези, които са го били.

След няколко дни в селото пристигна агент. Жените се събраха пред общината. Пратеникът на изземвателните власти, застанал на стъпалото на общината, се опита да ги усмири, но разбра, че е невъзможно. Предложиха му да доведат председателката на женското дружество и тя да изкаже исканията им. С разрешение от директора бе взета от класната стая учителката – председателка на дружеството. Отведоха я на митинга и чак тогава жените се усмириха. Чрез нея се предявиха много искания, а заключението беше: „Не искаме война, искаме мир.“

Вероятно по нареждане на агента на следния ден пристигнаха военни. Група жени се опитаха да бият камбаната за тревога. Въжето обаче липсваше. Тогава една от тях се изкачи на камбанарията, завърза престилката си на махалото и заби тревога. На площада край офицера – командир на усмирителната команда, бързо се събра женски митинг. Стъпил на стол, той се опита да ги усмири.

– Искам мъжът ми да си дойде! – заяви силно една от жените.

Друга се обърна към офицера и занарежда: „Доставете ни газ, да не се скитаме в тъмното. Нашите деца ядат съвсем безсолно. Доставете ни дрехи, обуща, защото сме голи и боси.“

Една жена, вдовица с шест деца, приближи до офицера, задържа колосания му ръкавел и с нечовешки рев го запита:

– Защо си дошъл? Какво търсите тука? Там, там вървете. Вървете си, нищо не даваме вече.

– Пуснете ни мъжете! Сключете мир! – викаха всички

Смъкнаха офицера от стола, който гърбом се измъкна от навалицата.

През май властите започнаха насилствено да събират млякото. Жените не само че не го даваха, но разгониха четирите стада овце, събрани за мандруване. Негодуванието обхвана и околните села.

Дочу се, че ще пристигат войскови части. Реши се да бъдат пресрещнати на поляната извън селото. Пратиха куриерки да съобщят в съседните села. Но войската пристигна в селото нощно време. Жени, въоръжени с колове, тояги, плевачки, заприиждаха от селата. Улиците гъмжаха. Уморени от пътуването, жените насядаха да си отпочинат. Гора от колове стърчеше над главите им. Обаче срещу въоръжените части нищо не можеха да направят.

Военните пласти започнаха арести. С ругатни и мръсни оскърбления довеждаха ръководителките пред комисия за даване на показания.

Военно-полицейските части откараха в затвора в Горна Оряховица 23 членки на женското дружество в с. Камен начело с председателката на дружеството.

По-късно обаче властниците бяха принудени да освободят арестуваните жени.

Автор: Р. Големанова

Из сборника „На предни линии: Спомени и очерци из историята на женското социалистическо движение в България“, изд. на БКП, 1960 г.

Снимка: Протестна женска демонстрация в с. Борован, Врачанско, 1918 г., Феминистка библиотека

Етикети

Още от тази категория

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

Стойо Тетевенски разглежда ролята на Комитета на българските жени по време на държавния социализъм за изграждането на детски градини и ясли, които да превърнат грижата за децата в обществено задължение и по този начин да намалят „втората смяна“, неплатения домашен и грижовен труд на жените вкъщи.

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение.

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

В този анализ Стойо Тетевенски прави обзор на международните и европейските договори, които осигуряват закрила на домашните работнички.

Share This