1 май. Стачка срещу Войната. За транснационална политика на мира

Позиция на Постоянна асамблея срещу войната по случай 1 май

Представяме ви превод на антивоенния призив на Постоянна асамблея срещу войната по повод 1 май. Оригиналната позиция е публикувана на сайта на Transnational Social Strike.

Тъй като войната в Украйна продължава, ние, жените и мъжете, ЛГБТИК хората, мигрантите и работниците от цяла Европа и извън нея, призоваваме да стачкуваме срещу войната на 1 май. Искаме да си възвърнем 1 май от неговите ритуални и институционални прояви и да го превърнем в ден на работническа, мигрантска и феминистка борба за транснационална политика на мира. Сега е време да обединим транснационални сили с тези, които отказват тази война, и с тези, които плащат цената на военната агресия в Украйна, в Русия и навсякъде другаде. Нека превърнем този 1 май не в еднодневна акция, а в момент за натрупване на сили, за противопоставяне на дългосрочните последици от войната, за засилване на транснационалното ни организиране.

Ние сме против войната в Украйна, която унищожава животи и заплашва настоящето и бъдещето на милиони хора. Изнасилванията, убийствата и смъртта са съпроводени с нарастващ авторитаризъм и тотална милитаризация. Ние сме на страната на онези, които бягат от войната, и на онези, които се организират срещу всички тези ужаси. Ние стачкуваме срещу войната, защото стачката в миналото е била инструментът, който работниците са използвали, за да се противопоставят на войните, защото това е начинът, по който милиони млади хора се борят срещу изменението на климата, защото това е начинът, по който милиони жени по света се борят срещу патриархата.

Тази война е само последният епизод от мизерията. Никой от управляващите не желае и не е в състояние да ни осигури това, от което се нуждаем. Нито авторитарният режим на Путин, който унищожава Украйна, потиска онези, които се противопоставят на войната в Русия, и излага на последиците от нея цяло население. Нито САЩ или НАТО, които са отговорни за световен ред, основан на самодоволни ценности, пълзящо варварство и безкрайни войни. Нито ЕС и неговите държави-членки, които реагират на войната, като увеличават военните разходи, протакат санкциите и превръщат мирните преговори в жалка пропаганда. Зад спектакъла на повърхностните разногласия всички те се оказват също толкова недалновидни и безотговорни, колкото и по време на всички кризи от последните години: финансовата криза, извънредната ситуация с климата, бежанската криза, пандемията. Те се отнасяха към мигрантите като към пешки, а днес се отнасят по същия начин към пострадалите от войната, докато цели населения са изложени на последиците от икономическите санкции, включително масовия недостиг на храна в глобалния юг. За тях войната е още едно извинение за премахване на социалното осигуряване, ограничаване на заплатите и увеличаване на разходите за живот, докато {в същото време} има индустрии, които печелят от войната и нейното удължаване. В рамките на новия „баланс на терора“ и в условията на война, социалната сигурност, за която сме се борили, отново се третира като безсмислен лукс, принесен в жертва на олтара на „голямата политика“.

Стачкуваме за онези жени и деца, които бягат от войната в Украйна, които сега са добре дошли, но скоро ще бъдат поставени на дъното на пазара на труда, (малко) над мигрантите от страните извън ЕС. Да не забравяме, че това е „посрещането“, което украинските работници получават от години в същите страни, които сега без срам твърдят, че ги подкрепят. Ние сме на страната на всички мигранти, които се местят, за да имат по-добър живот, и се сблъскваме с расисткия европейски граничен режим и най-жестоката експлоатация. Тази война показа, че е възможно да се приемат стотици хиляди бежанци. Това не изглеждаше възможно за афганистанците, сирийците, иракчаните, които бяха избити на границата на геноцида, без европейската съвест дори да забележи. На фона на този свят на транснационална криза и насилие нашата транснационална политика на мира се бори за безусловно разрешение за пребиваване за всички, които искат да влязат в ЕС или в друга държава и да решат къде и как да живеят.

Ние стачкуваме за жените, превърнати в плячка за завоевателите. Войната е най-суровата проява на насилие, срещу което жените и ЛГБТИК+ хората се борят навсякъде. Дори когато пресичат границите на Украйна, жените се сблъскват с ограниченията за аборт, с безнаказаността на агресиите и с готовността да се експлоатира техният основен и обезценен труд. Нашата транснационална политика на мира се бори срещу патриархалното насилие във всичките му форми и приема силата на феминистката стачка, на жените, които се съпротивляват в Украйна, и на руската феминистка антивоенна съпротива, за да {заявим отказ} жените да бъдат третирани като сексуална плячка, майки на нацията или евтини работнички за еднократна употреба.

Ние стачкуваме заедно с работниците, които се борят в Украйна срещу войната и срещу техните шефове, които използват войната, за да увеличават обема на работата и да задържат заплатите им на едно ниво. Ние сме на страната на шофьорите, учителите и студентите в Русия, които стачкуват срещу войната, и на мигрантите, които плащат с ниските си заплати препитанието на цели семейства, нарушено от войната и икономическите санкции.

Казваме „не“ на политиката на войната и на празната дипломация, пропита с колониален манталитет: избираме нашата транснационална политика на мира, за да водим битките, за които си струва да се борим. Не приемаме техните тактики, а изграждаме движение, което да пресече фронтовете на войната и да свърже нашите борби отвъд границите.

Това е призив да статучкува навсякъде срещу войната!

Това е призив за колективна борба срещу тяхната война!

Призоваваме всички да отбележат разликата в разбиранията ни на следващия 1 май.

Постоянна асамблея срещу войната

Етикети

Още от тази категория

Овластяване на жените: ключови аспекти и гледни точки

Овластяване на жените: ключови аспекти и гледни точки

Колективът на Левфем взе активно участие в дискусии на тема икономическа еманципация и възможности за професионално развитие, равенство в заплащането и овластяване на жените в политиката.

Share This