Подписка за Въвеждане на прогресивно данъчно облагане в България

Подписка в подкрепа на въвеждането на прогресивно данъчно облагане, подкрепена от колектива на ЛевФем.

На 6 юни 2022 г. група граждани изпратиха писмо до представители на парламентарните групи в 47-ото Народно събрание, в което настояват за незабавното въвеждане на прогресивно данъчно облагане както на физически, така и на юридически лица. Тези искания не се поставят за първи път. Напомняме за инициативата „Да спрем машината на неравенствата“, която през 2018 г. внесе в парламента над 30 000 подписа на граждани, изискващи данъчен модел, който да не е в ущърб на обществения интерес и който да спре разрастващите се социални неравенства.

Въпреки многократно заявяваната готовност на настоящето правителство да подобри социалните условия в страната, предстоящото преразглеждане на бюджет 2022 г. за пореден път ще хвърли прах в очите на българските граждани.

ЛевФем се присъединява към инициативата и призоваваме да подпишете писмото, публикувано по-долу.

***

ДО

Народните представители в 47-ото Народно събрание

Относно: Въвеждането на прогресивно данъчно облагане в България

Уважаеми народни представители,

Огромна част от живеещите в България са изправени пред тежки материални лишения.
Според Евростат всеки четвърти българин се намира в риск от бедност или социално изключване. Всеки трети не може да поддържа дома си адекватно топъл. Положението е още по-тежко при децата: днес всяко четвърто дете няма втори чифт обувки, а почти 40% от децата живеят в материални лишения. Тези тревожни данни са следствие на несправедливата данъчна система, слаба и недофинансирана социална система, бюджетни орязвания, ниски доходи. Докато страната е сред челните места в ЕС по размера на доплащане за здравна грижа (46% от разходите), над ⅔ от работещите в България разполагат с по-малко от 900 лв. чист доход на месец.

Коренът на всички изброени проблеми е несправедливата система на преразпределение на благата, която позволява концентрацията на печалбите от икономическа дейност в ръцете на малцина. България е рекордьор по неравенства. Нашата страна има най-голямата разлика между благосъстоянието на най-бедните и най-богатите в целия Европейски съюз. Данни на Световната банка показват, че коефициентът за неравенство на Джини започва да се увеличава главоломно през 2008 година – годината на въвеждане на плоския данък – и оттогава не спира да расте.

Повече от едно десетилетие в България се провежда почти безпрецедентен данъчен експеримент – всички физически и юридически лица, независимо от размера на техните доходи или печалби, се облагат с еднаква ставка от 10% без наличието на необлагаем минимум. Подобна плоска данъчна система превръща страната ни не само в единственото изключение в Европейския съюз, но и в уникален случай за почти целия свят. Същевременно, в по-широк смисъл, данъчно-осигурителната система на България практически е регресивна заради наличието на максимален осигурителен праг. Противно на общоприетите практики във всички развити държави в Европа и света, към които България се стреми да се причислява, у нас нискодоходните групи имат по-голям принос към данъчно-осигурителната система като процент от своя доход, отколкото по-заможните граждани.

Промяната се случи недемократично, без да бъде подложена на истинско обществено обсъждане и без да е била заложена в програмите на управляващите партии преди изборите. Фундаментален механизъм за начина на развитие на едно общество, какъвто е данъчно-осигурителна система, беше променен в полза на тесен кръг хора, намиращи се на върха на социалната пирамида у нас. Този абсурден данъчен модел активно спомогна за превръщането на България в страната в ЕС с най-голямо неравенство между бедни и богати, а проблемът непрекъснато се задълбочава. Както регулярно посочва и Европейската комисия в своите доклади относно страната ни, капацитетът на данъчната система и на системата за социална сигурност за намаляване на икономическото неравенството е един от най-слабите в съюза.

Всички развити държави използват прогресивно данъчно облагане. Опитът с плоския данък в България показа, че той не успя да постигне нито една от задачите, в името на които бе въведен: да привлече външни инвеститори и да увеличи събираемостта. Въвеждането на плоския данък съвпада с драстичен спад на инвестициите от чужбина, а сивата икономика и до днес не се е свила. Събираемостта също не се е покачила.

Негативните последици от несправедливата данъчна система, изредени по-горе, са многократно посочвани и от редица международни и европейски институции. Въвеждането на подоходно облагане е сред редовните препоръки в докладите на ЕК, но за разлика от други констатации на Европейската комисия, регулярните им критики по отношение на българската данъчна система рядко достигат до общественото и медийно внимание. През 2018 година докладът на ЕК по повод Европейския семестър отчете, че между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Последните данни на Евростат сочат, че разликата между най-бедните и най-богатите 20% към 2020 г. е 8,01. Най-близо до нас в тази негативна класация е Румъния, но с далеч по-ниско съотношение от 6,62.

Като причина за това бяха посочени „ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система“. В резултат „социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството“, което води до трайно високите им нива. Излизането от тази ситуация е силно затруднено в резултат от т.нар. неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия. Докладът посочва, че то „е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите“. Комисията повтори констатациите си и година по-късно, през 2019 г., като отново отчете: „Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. Ограничени са възможностите на българската система за данъчно облагане и обезщетения да намалява неравенствата и да насърчава политики за намаляване на бедността, която е най-сериозната в ЕС“. А през 2020-та година ЕК директно посочи, че българската данъчна система „действително е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи“. Международният валутен фонд също препоръчва прогресивно данъчно облагане в България.

Освен безспорните икономически загуби, причинени от ограничените финансови възможности на мнозинството живеещи в България, плоският данък е основен генератор на неравенства, бедност и корупция. Ние настояваме за незабавното въвеждане на прогресивно данъчно облагане както за физически лица, така и за корпорации.

За контакти:
progressive.tax.bulgaria [at] gmail.com

Подпишете писмото тук!

Етикети

Още от тази категория

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Аман от скъпотия! Не щем вече немотия! Няма да позволим поредния провал на капитализма да бъде стоварен върху нас!

Share This