На 15 август 2021 г. талибаните превзеха Кабул, с което събориха правителството на Ашраф Гани и възстановиха талибанската държава, т.нар. Ислямско емирство Афганистан. Колективът на „ЛевФем“ отбеляза печалната годишнина със събитието „Неудържими: жените на Афганистан се борят за правата си“, организирано съвместно с колектива на автономното феминистко пространство „Коприва“, домакини на дискусията.
Аз като жена няма да спра да говоря за правата на жените, защото жените, които нямат достъп до учене и до труд, остават само дъщери на някого, после съпруги на някого, и накрая майки на някого. И това остава единственото в живота им.
Силсила Махбуб
Събитието беше водено от Силсила Махбуб, афганистанка, която живее в България. Тя е бележита активистка и борец за правата на бежанците и мигрантите в страната и има дълъг опит в работата си с различни правозащитни организации. Силсила Махбуб запозна присъстващите със случващото се в Афганистан през последната година и обърна особено внимание на постоянните атаки върху правата на жените от страна на талибанския режим. Както и при предната победа на талибаните през 1994 г., през последните месеци се наблюдават същите антиженски политики, сред които ограничаване на правото на образование и труд на жените, ограничаване на правото на жените да излизат от дома си и да пътуват, да ползват такси, да излизат без мухаррам. Повторно е въведено задължителното носене на пълен хиджаб от жените. Отново е елиминирано правото на създаване на политически партии и организации, а музиката и изобразителното изкуство са силно ограничени.
„Аз съм тук, но сърцето ми е в Афганистан. Мъчно ми е за жените, които са работили и са се борили за правата си от много време и в момента отново са в най-тъмните дни от живота си. Аз съм тук, далеч от това, но няма да спрем да надигаме гласа си извън страната, защото те се нуждаят от нашата помощ и подкрепа, защото всички имаме право да сме свободни и да се ползваме от човешките си права,“ каза Силсила.
Нейното включване беше последвано от дискусия за проблемите на афганистанците в България и ЕС и стъпките, които могат да бъдат предприемани, за да се облекчи тяхното положение. Като позитивни примери бяха изтъкнати дейностите на различни колективи, сред които Антифа България, Храна, не война, Съвета на жените бежанки и др.
