Изявление, написано и подписано от леви феминистки от Кюрдистан по повод феминисткото въстание в Иран.
Вие чувате нашия глас от Кюрдистан. Това е колективен глас на леви и маргинализирани феминистки от географска област, чиято история е белязана от дискриминация, затвор, мъчения, екзекуции и изгнания. Това е така от първите дни на Революцията от 1979 г. Ние сме кюрдски жени и куиър хора, наследили история, изпълнена не само с насилие, но и с борба и съпротива. До сега винаги ни се е налагало да се борим срещу множество фронтове: на едното бойно поле – срещу патриархата на кюрдските и некюрдските мъже, а на другото – срещу ислямския фундаментализъм на режима и налагането на неговата полово обусловена йерархия. Срещу шовинистичните феминистки се борим толкова упорито, за да артикулираме джендър потисничеството в неговата пресечност с различните форми на господство, наложени ни като етно-национално малцинство.
Днес всички сме свидетели на феминистка революция в Иран по нейната форма и съдържание. Кюрдският лозунг Jin-Jiyan-Azadî („Жени-Живот-Свобода“) се превърна в основен рефрен на този цикъл от борби, давайки му нов и свеж живот. Ние изразяваме безкомпромисната си подкрепа за борбите на хората в Иран, особено за смелите и неудържими битки на жените по улиците. Тъй като сегашното въстание е породено от убийството на Жина Амини чрез държавен фемицид, бихме искали да наречем това въстание на името на Жина: „Движението на Жина“ (движение за живот). Името Жина на кюрдски означава едновременно живот и даряване с живот, напомняйки ни за Jiyan, средната дума в лозунга, който сега се скандира навсякъде. За нас Жина е подходящо име, защото вярваме, че Berxwedan jiyan e препратка към кюрдския лозунг: „Животът е съпротива“.
Това въстание не само издигна въпроса за половото и сексуалното потисничество в обществена загриженост, но също така показа на практика как полово обусловени, етнически и класови форми на потисничество могат да бъдат артикулирани по радикален начин, а именно като взаимно свързани помежду си. Тази политическа артикулация позволи на протестиращите да формират силен и единен фронт срещу диктатурата, политическия ислямизъм, шовинизма, патриархата и господството на капитала. Тези жени и куиър хора, които пренесоха социалните борби от така наречената „частна“ в „публичната“ сфера, от домашната сфера на улицата, са наистина вдъхновяващи за нас, защото те показаха, че освобождаването от патриархата, държавата и капитала са дълбоко преплетени.
Нека не забравяме, че се намираме в критична конюнктура, решаваща повратна точка в историята. Жина се превърна в наш общ код, обединяващ ни в тези многостранни и трудни обстоятелства. Виждаме себе си като част от социалните движения, които търсят справедливост за убийството на всички Жини, особено феминисткото и лявото движение, което се противопоставя на фемицида и куиър убийствата, като същевременно заема позиция срещу „изключителните национализми“ (било то на страната на лявото или дясното).
Първоначално появил се в борбите на кюрдските жени в Турция и наскоро превърнал се в един от основните лозунги в Рожава, Jin-Jiyan-Azadî в Иран се разпространи мигновено до всяко кътче на страната. Вдъхновяващото в лозунга е, че той може да преодолее границите, исторически установени от колониалните и империалистически сили в Близкия изток – точно както кюрдите, нация без държава, особено кюрдските жени, биха могли да направят това в региона. Ние приемаме това транснационално и трансгранично единство като показател за силата на кюрдското женско движение, наистина като ярка поличба. Точно както виждаме себе си като неразделна част от женските протести и куиър общностите в Иран, ние също използваме натрупания исторически опит на жените и куиър хората в други части на Кюрдистан в Ирак, Турция и Сирия. Лозунгът Jin-Jiyan-Azadî, традиционно използван при погребението на кюрдски мъченици, сега се пее при погребението на нашата мъченица Жина Амини. Това ни позволява да говорим за силата, субективността и смелостта на жените в борбата им срещу патриархалните сили, водени от смъртта и поробването.
Предизвикано от държавния фемицид на Жина, настоящото въстание бързо се превръща в движение срещу задължителния хиджаб по-специално и в полза на свалянето на режима като цяло. Движението успя да оспори, дори да деконструира, преобладаващите наративи и образи, представящи кюрдските жени, както и жените от други етноси в Иран, в два конкретни аспекта. Първо, расисткото погрешно представяне на жените от етнически малцинства, от страна на националистите, като обикновени марионетки в ръцете на политическите партии и без собствена воля. Второ, западния ориенталистки възглед за жените от Близкия изток.
Репресиите и жестокостите на режима не са новина за никого. От момента на насилственото си установяване след Революцията от 1979 г. ислямската република винаги е реагирала на всички социални конфликти с репресии, а именно затваряне и убийства на протестиращи. Подобно на много други хора в Иран, стотици жени и феминистки активистки бяха арестувани през последните две седмици и сега са в затвора. Жените и куиър хората обаче показаха, че страхът вече не може да им попречи да участват в различните движения, които се разрастват в обществото. Те могат и вече са се превърнали в пионери на свалянето на мъжките диктатори и олигарси в региона изобщо.
Това, което се случва сега в Иран, обещава началото на нова историческа ера, която е белязана от съпротива срещу насилието, фундаментализма и правото на живот. Ние смятаме себе си за част от това движение, като приканваме левите и феминистките/куиър групи в региона и в Глобалния юг да се присъединят към нас в тази война. Призоваваме кюрдските, турските, арабските и белуджийските феминистки да се присъединят към нас, за да преосмислим пресечната точка на различните форми на господство, наложени на всички нас, по един прогресивен начин, а именно: отвъд патриархалните формулировки на етническото потисничество. Ние също така призоваваме антикапиталистическите и антирасистките феминистки от „Запада“ и в други части на света да подкрепят нашата кауза и да застанат до нас. Идеалите за свобода и еманципация не могат да бъдат осъществени без да си възвърнем правото на живот. Именно това отеква в Jin-Jiyan-Azadî. Нашата феминистка революция следва този лозунг много внимателно, като по този начин изисква истински глобална солидарност за неговото осъществяване на практика.
*****
