На 15 ноември колективът на ЛевФем бе домакин на среща-дискусия по темата за домашното насилие и насилието, основано на пола. Събитието бе организирано по повод 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените. В срещата взеха участие г-жа Юлия Ковачева, заместник-министър на правосъдието, г-жа Донка Аврамова, експерт от министерството, както и представители на ЛевФем, Български фонд за жените, Фондация „Асоциация Анимус“, Български хелзинкски комитет, Фондация „Сингъл Степ“ и Младежкото обединение на БСП София. Тя се осъществи с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт България.
Целта на срещата бе обсъждането на предложените промени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), но и очертаването на дългосрочни визии за адресиране на проблема.
Присъстващите организации се обединиха около категорична подкрепа за Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН и бяха уверени от представителите на Министерството на правосъдието, че той ще бъде одобрен от Министерски съвет и внесен в Народното събрание в най-скоро време.
Представители на неправителствените организации подчертаха и някои слабости на предложението. Стойо Тетевенски от ЛевФем отбеляза, че използваният термин „фактическо съпружеско съжителство“ ограничава кръга от хора, попадащи в обхвата на закона, и конкретно изключва пострадалите хора от еднополови връзки от възможността да се ползват със защита.
Представена беше и позицията на ЛевФем за мисленето на насилието като системен проблем: „За нас, насилието срещу жените не може да се сведе единствено до неговите междуличностни аспекти, а обхваща и структурното насилие – социалните, икономическите и политическите условия, които причиняват вреда, като например бедността, липсата на достъп до адекватно здравеопазване и психологическа подкрепа, безработицата, липсата на жилище или живеенето в пренаселено жилище. Затова смятаме, че политиките, предприемани за адресиране на насилието над жените, трябва да включват и сериозни усилия срещу тези системни проблеми. Очакваме от държавата да разпознае, че борбата срещу насилието над жените включва и борба със социалните неравенства, гарантирането на здравеопазване, храна и подслон за всеки.“
Именно в този дух бяха последващите предложения на ЛевФем. Подкрепата за преживелите домашно насилие трябва да включва и по-сериозен ангажимент за адресиране на социално-икономическите последици, в т.ч. целева финансова подкрепа за преживелите насилие, но също така и адресиране на причините за появата на икономическа зависимост от партньора: ниските доходи във феминизираните професии и неравенството в заплащането, които от своя страна резултират и в по-ниски пенсии за жените. На ниво превенция на междуличностното и символното насилие над жените е необходима борба с причините за възникването му, коренящи се в патриархалните разбирания за отношенията между половете. Насилието е следствие на и бива възпроизвеждано от социално конструирани патриархални полови роли и социално-икономически неравенства и изключвания. Затова са необходими мерки за изкореняване на половите стереотипи и роли и мерки за елиминирането на социалното изключване и зависимост, които водяг до изолацията на преживяващите домашно насилие и до ескалация на насилието в обществото като цяло.
Гергана Куцева от Български фонд за жените повдигна проблема с установилата се в последните години практика по забавянето на финансирането на центровете за защита, което фактически намалява месеците, в които тези центрове се ползват с държавна подкрепа. Тя обърна особено внимание на нуждата от превенция, включително в образованието и по отношение на обучението на държавни служители.
Катя Кръстанова от „Анимус“ подчерта, че спешното приемане на предложените промени в закона са от критична важност и аргументира позицията си с примери от практиката на организацията. Тя обясни, че именно наличието на центрове за защита позволява на пострадалите от насилие да потърсят помощ – и че липсата на такива центрове често води до прикриване на случаите на домашно насилие. Наличието на защитени центрове позволява осигуряването на защита на пострадалите, дори когато съдебната протекция се бави или е неефективна.
Красимир Кънев от Български хелзинкски комитет също подкрепи промените в закона, но отбеляза, че за съжаление процедурите, които трябва да предприемат пострадалите, за да се ползват от неговата защита, са недостъпни за бедните жени. Това е така, защото достъпът до юридически услуги е свързан с множество разходи, а в много случаи е практически невъзможно да се регистрира дори жалба без наличието на адвокат. Освен това самите пострадали често не припознават юридическия процес като достъпен за тях. Според него са необходими по-сериозни промени, които да гарантират извеждането на насилника от семейството, както и да се гарантира социално-икономическа подкрепа за пострадалите, които иначе често са оставяни сами. По отношение на обхвата на закона, той приведе примери от европейската практика, според които обхвата на закона се разширява до „интимния и домашния кръг“ на преживяващия/преживяващата насилие, а основанията за защита, ограничени в българския закон до заплаха за живота и здравето, би трябвало да включват също тормоз, виктимизация и прочие.
Адвокат Наташа Добрева от „Сингъл Степ“ разказа за случаи на насилие в еднополови семейства, които не се ползват от защитата на закона. Тя посочи, че в момента се водят няколко дела в Европейския съд по правата на човека за признаването на правата на еднополови двойки, а едно от делата се отнася именно до Закона за защита от домашно насилие.
Заместник-министърът на правосъдието заяви готовността на министерството да продължава работа по приемане на предложенията за изменение на ЗЗДН и да продължава да си сътрудничи с организациите по темата за домашното насилие и насилието, основано на пола.
Снимки: Мери Влаева, Фондация Фридрих Еберт България
