Дългоочакваните промени в Закона за защита от домашно насилие бяха обсъдени в Парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика вчера (21 декември). С изказването си по време на заседанието Корнелия Нинова за пореден път демонстрира, че борбата срещу домашното насилие и насилието над жените не е приоритет за парламентарната група на БСП. Обратното: Нинова вчера отново издигна за своя кауза борбата срещу въвеждането на адекватни и крайно закъснели мерки, които да спасят човешки животи. Българската социалистическа партия отново предаде борбата за полово равенство и застана на страната на насилниците, крайните консерватори и фашистите.
Питаме се как е възможно Корнелия Нинова да подкрепя един законопроект в качеството си на министър, но да се обявява категорично против същия текст на законопроект в качеството си на депутат извън правителството?
Питаме се как е възможно Корнелия Нинова да се подписва под коалиционно споразумение, предвиждащо приемането на „всички елементи“ от Истанбулската конвенция, свързани с насилието срещу жени и домашното насилие, но след това да се противопоставя на законопроект, който бил взаимствал текстове от същата?
Законопроектът за промени в Закона за защита от домашно насилие предвижда изключително важни мерки, с които се подсигурява финансиране за центрове за пострадали от насилие във всички областни градове, въвежда се единен регистър на случаите на домашно насилие, създава се Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, засилва се превенцията и др. [1] В становището си Корнелия Нинова заяви, че е против законопроекта, защото уж „зад борбата с домашното насилие се прокарва така наречения трети социален пол“. На въпрос къде в законопроекта се говори за пол, тя отговаря: „Никога не съм казвала, че тук има трети пол,“ но смята че ще се въвежда Истанбулската конвенция по различни начини „без да ви споменават изобщо трети пол, без нищо, през различни текстове тихомълком си върви, през различни закони“. В допълнителни разяснения единственият текст, който е посочен като проблемен, е предвидената възможност за подаване на сигнали за домашно насилие от страна на деца под 14 г. В достигаща до гротеска защита на своята позиция, Нинова пита вносителите на законопроекта дали са сравнявали текстовете му с такива от Истанбулската конвенция, тъй като такова съвпадение би означавало според нея, че така се нарушава Конституцията. Само минути по-късно, при разглеждането на друг законопроект (алтернативен на предложения от ДБ), внесен от Корнелия Нинова, е цитиран стандартът на Съвета на Европа за един защитен център на 10 000 души – стандарт, въведен със същата Истанбулска конвенция.
Едновременно с това тази позиция на Нинова противоречи и на друг неин централен аргумент – за подкрепа на „безспорните“ текстове от Истанбулската конвенция. От вчерашното ѝ изказване излиза, че тя е против каквито и да е съвпадения между мерки за защита от домашно насилие в българския закон и мерки, заложени в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Въпреки това, през 2021 г. тя слага подписа си под споразумението за правителство с Продължаваме промяната, в което четем следния ангажимент: „Да се въведат в националното законодателство всички елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, свързани с насилието срещу жени и домашното насилие“.
Не става ясно и защо Нинова е твърдо против законопроекта, след като на 13 юли 2022 г. като министър в правителството на Кирил Петков гласува „за“ приемането на същия законопроект, внесен в Министерски съвет отново от Надежда Йорданова, тогава в качеството ѝ на министър на правосъдието. В протокола и стенограмата от заседанието на Министерски съвет, които са публично достъпни, няма никаква информация за противопоставяне от Нинова, въпреки че тя присъства на заседанието.
Повече от очевидно е, че „джендър идеологията“ и „третият пол“ са плашила, удобно развявани от Нинова, когато могат да ѝ послужат за натрупването на евтин политически ПР. Това минава по линията на сближаване с реакционерски политически субекти като „Възраждане“, ВМРО и близките им крайнодесни НПО-та, финансирани от евангелски църкви и други консервативни организации от чужбина. Така лидерката на социалистите за пореден път показа, че въпросът за Истанбулската конвенция не беше нищо друго, освен срамно покривало, под което се крие истинската цел на партията да не предприеме каквито и да било мерки срещу ескалиращото насилие над жени и нарастващите случаи на домашно насилие. Защото без значение какво се предлага по темата, Нинова е готова да му се противопостави в синхрон с крайнодесни организации и партии. С тези си позиции Нинова закопава системно и последователно самата възможност за постигане на полово равенство в България, заплюва изконни леви ценности, вреди на лявото движение в страната и като цяло спомага активно за ерозирането на обществения дебат по темата за половото равенство (и не само).
Под ръководството на Нинова, Българската социалистическа партия последователно заема антиженски позиции, които целят утвърждаване на консервативните ценности на потисничеството на жените. В духа на социалистическата традиция ние се обявяваме твърдо за крути мерки срещу насилието над жените. Призоваваме редовите членове на БСП да се противопоставят на десните политики на Нинова, които поставят срамно петно върху партията и предават жените за пореден път в момент на криза. Оставка на Нинова!
[1] Становище на ЛевФем по законопроекта четете тук.
