Защо идеята за „джендър“ предизвиква отпор по целия свят?

Авторитаристите все по-често сравняват „джендъризма“ с „комунизма“ и „тоталитаризма“

Джудит Бътлър, The Guardian

Превод: Камелия Добрева

Авторитаристите все по-често сравняват „джендъризма“ с „комунизма“ и „тоталитаризма“

През юни 2021 г. унгарският парламент гласува с огромно мнозинство за премахване от държавните училища на всички учебни дисциплини, свързани с „хомосексуалността и промяната на пола“, асоциирайки ЛГБТИК правата и образованието с педофилия и тоталитарна културна политика. В края на май датските депутати приеха резолюция срещу „прекомерния активизъм“ в академичните изследователски среди, като включиха в списъка си на провинили се изследванията на пола, расовата теория, постколониалните и миграционните изследвания. През декември 2020, Върховният съд в Румъния отмени закон, който трябваше да наложи забрана за преподаването на „теория на половата идентичност“, но дебатът там продължава. Транс-свободните пространства в Полша бяха обявени от трансфоби, желаещи да пречистят Полша от разяждащите културни влияния, идващи от САЩ и Обединеното кралство. Оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция през март, разтърси ЕС, тъй като едно от основните ѝ възражения бе включването на защитата на жените и децата от насилие, а този „проблем“ бе свързан с чуждата дума „джендър“.

През последните години атаките срещу т.нар. „джендър идеология“ се разрастват по целия свят, доминирайки обществения дебат, подхранван от електронните мрежи и подкрепян от десни католически и евангелистки организации. Макар и невинаги да са единодушни, тези групи са категорични, че традиционното семейство е подложено на атака, че децата в класните стаи са индоктринирани да станат хомосексуални и че „джендър“ е опасна, ако не и дяволска идеология, която заплашва да унищожи семейства, местни култури, цивилизацията и дори самия „човек“.

Не е лесно да се пресъздадат напълно аргументите, използвани от движението срещу джендър идеологията, тъй като последователите му не се придържат към стандарти за последователност и съгласуваност. Те събират и лансират подстрекателни твърдения, за да победят с всички необходими реторични средства това, което според тях е „джендър идеология“ или „джендър изследвания“. Например, те се противопоставят на понятието „джендър“, защото то уж отрича биологичния пол или защото подкопава естествения или божествен характер на хетеронормативното семейство. Те се опасяват, че мъжете ще загубят доминиращите си позиции или че ще бъдат напълно обречени, ако започнем да мислим в „джендър“ рамките. Те вярват, че на децата се казва да сменят пола си, че са активно подмамвани от гей и транс хора и че са притискани да се обявят за гей в образователните среди, където откритият дискурс за пола се окарикатурява като форма на индоктринация. Те се опасяват, че ако нещо, наречено „джендър“, бъде социално прието, на земята ще се разрази поток от сексуални извращения, включително зоофилия и педофилия.

Въпреки че е националистическо, трансфобско, мизогинистично и хомофобско, основната цел на движението е да отмени прогресивното законодателство, извоювано през последните десетилетия от ЛГБТИК и феминистките движения. Всъщност, атакувайки „джендъра“, те се противопоставят на репродуктивната свобода на жените и на правата на семействата с един родител; противопоставят се на защитата на жените срещу изнасилване и домашно насилие; отричат юридическите и социални права на транс хората заедно с пълния набор от правни и институционални гаранции срещу дискриминация по полов признак, принудително психиатрично интерниране, брутален физически тормоз и убийства. Цялата тази вълна се разраства по време на пандемичен период, в който домашното насилие рязко се увеличи, а гей и транс децата са лишени от възможността да се събират в подкрепящи живота им общности. 

Достатъчно лесно е да се развенчаят и дори осмеят много от твърденията, които се отправят срещу дисциплината „Изследвания на пола“ или джендър идентичността, тъй като характеристиките им са слаби и често на границата на фантасмагорията. Ако това има значение (и да се надяваме, че все още има), не съществува едно единствено понятие за „джендър“, а джендър изследванията са сложна и вътрешно разнообразна област, включваща широк кръг от учени. То не отрича пола, но е склонно да се интересува как полът е установен, чрез какви медицински и правни рамки, как това се е променило във времето и каква е разликата в социалната организация на нашия свят, за да се откъсне полът, определен при раждането, от живота който следва, включително въпросите на работата и любовта.

Обикновено смятаме, че определянето на пола се случва само веднъж, но какво ако това всъщност е сложен и подлежащ на преразглеждане процес, който може да бъде отменен във времето за тези, които са били погрешно определени? Да твърдим това не означава да заемем позиция срещу науката, а само да се запитаме как науката и правото участват в социалното регулиране на идентичността. „Но има два пола!“ По принцип, да, но дори идеалите за диморфизъм, които управляват ежедневните ни представи за пол, в много отношения се оспорват от науката, както и от интерсекс движението, което показва колко проблематично и с последици може да бъде определянето на пола.

Да се задават въпроси за пола, т.е. как обществото е организирано според пола и какви са последствията относно разбирането за телата, житейския опит, интимните връзки и удоволствието, означава да се ангажираме с форма на открито проучване и изследване, противопоставяйки се на догматичните социални позиции, които се опитват да спрат и обърнат еманципативната промяна. И все пак „джендър изследванията“ се оспорват като „догма“ от онези, които се обявяват на страната на „критиката“.

Бихме могли да продължим надълго и нашироко да обясняваме различните методологии и дебати в рамките на изследванията на пола, сложността на научните изследвания и признанието, което те са получили като динамична област на изследване в целия свят, но това би изисквало ангажимент за информираност от страна на читателя и слушателя. Като се има предвид, че повечето от тези опоненти отказват да прочетат какъвто и да е материал, който би могъл да противоречи на убежденията им, или пък подбират от сложни текстове в подкрепа на една измислица, как трябва да се процедира?

Други твърдят, че самата концепция за „джендър“ е атака срещу християнството (или срещу традиционния ислям, в някои страни) и обвиняват привържениците на „джендър“ в дискриминация на техните религиозни убеждения. И все пак значимото джендър и религиозно поле подсказва, че враговете не идват отвън и че догмата се намира на страната на цензурата.

За това реакционно движение терминът „джендър“ привлича, събира и подхранва разнообразен набор от социални и икономически тревоги, породени от нарастващата икономическа несигурност в условията на неолиберални режими, засилващото се социално неравенство и пандемичното затваряне. Подклаждани от страховете от инфраструктурен срив, антимигрантския гняв – а в Европа и от страха от загубата на неприкосновеността на хетеронормативното семейство, националната идентичност и превъзходството на бялата раса – мнозина настояват, че за това са виновни разрушителните сили на джендъра, постколониалните изследвания и критичната расова теория. Когато по този начин  понятието „джендър“ се представя като чужда инвазия, тези групи ясно разкриват, че се занимават с градене на нацията. Нацията, за която те се борят, е изградена върху превъзходството на бялата раса, хетеронормативното семейство и съпротивата срещу всяко критично поставяне под въпрос на нормите, които очевидно са ограничили свободите и са застрашили живота на толкова много хора.

Унищожаването на социалните услуги в условията на неолиберализъм оказва натиск върху традиционното семейство да полага грижовен труд, както основателно твърдят много феминист(к)и. На свой ред, укрепването на патриархалните норми в семейството и държавата се превърна за някои в императив при вида на унищожените социални услуги, неизплатимите дългове и загубените доходи. На фона на това безпокойство и страх „джендър“ се представя като разрушителна сила, чуждо влияние, което прониква в политическия живот и дестабилизира традиционното семейство.

Всъщност понятието „джендър“ или се превръща в символ или се свързва с всички видове въображаеми „прониквания“ в националното тяло – мигранти, импорт, разрушаване на местната икономика поради ефектите от глобализацията. Така „джендър“ се превръща във фантом, понякога определян като самия дявол, чиста сила на разрушението, заплашваща Божието творение (не, както разбирам, климатичните промени, които биха били много по-вероятен кандидат). Подобен фантом с разрушителна сила може да бъде овладян само чрез отчаяни призиви за национализъм, анти-интелектуализъм, цензура, експулсиране и по-силно укрепени граници. Една от причините, поради които се нуждаем от джендър изследвания повече от всякога, е да осмислим това реакционно движение.

Движението срещу джендър идеологията пресича границите, свързвайки организации в Латинска Америка, Европа, Африка и Източна Азия. Противопоставянето на „джендъра“ се изразява от най-различни правителства като Франция на Макрон и Полша на Дуда, разпространява се сред десните партии в Италия, появява се в основните предизборни платформи в Коста Рика и Колумбия, шумно се прокламира от Болсонаро в Бразилия и е причина за закриването на джендър изследванията на няколко места, най-известното сред които е Европейският университет в Будапеща през 2017г., преди да бъде преместени във Виена.

В Германия и в цяла Източна Европа, „джендъризмът“ се сравнява с „комунизма“ и с „тоталитаризма“. В Полша повече от сто региона са се обявили за „анти-ЛГБТ зони“, криминализирайки открития обществен живот за всеки, който се възприема като принадлежащ към тези категории, принуждавайки младите хора да напуснат страната или да се крият. Тези реакционни пламъци бяха разпалени от Ватикана, който обяви „джендър идеологията“ за „дяволска“, наричайки я форма на „колонизаторски империализъм“, произхождащ от Севера, и изрази опасения относно „насаждането“ на „джендър идеологията“ в училищата.

Според Агнешка Граф, съавтор с Елжбета Королчук на книгата „Антиджендър политиката в популисткия период“, мрежите, които засилват и разпространяват антиджендър гледната точка, включват Международната организация за семейството, която може да се похвали с хиляди участници в своите конференции, и онлайн платформата CitizenGo, основана в Испания, която мобилизира хора срещу лекции, изложби и политически кандидати, които защитават ЛГБТИК правата. Те твърдят, че имат повече от 9 милиона последователи, готови да се мобилизират в един момент (те се мобилизираха срещу мен в Бразилия през 2018 г., когато разярена тълпа изгори чучело на мое „подобие“ пред залата, където трябваше да говоря). Третата мрежа е Agenda Europe, състояща се от над 100 организации, които отхвърлят гей браковете, транс правата, репродуктивната свобода и усилията за борба с дискриминацията на ЛГБТИК като посегателство срещу християнството.

Антиджендър движенията са не просто реакционни, а фашистки тенденции, такива, които подкрепят все по-авторитарните правителства. Непоследователността на техните аргументи и равностойният им подход към реторичните стратегии на левицата и десницата създават объркващ дискурс за едни, и убедителен за други. Но те са типични за фашистките движения, които изкривяват рационалността, за да отговарят на хипернационалистическите цели.

Те настояват, че „джендър“ е империалистическа конструкция, че е „идеология“, която сега се налага на местните култури в глобалния Юг, като се опират на езика на теологията на освобождението и на деколониалната реторика. Или, както твърди дясната италианска група Pro Vita, „джендърът“ засилва социалните ефекти на капитализма, докато традиционното хетеронормативно семейство е последната крепост срещу социалната дезинтеграция и аномичния индивидуализъм. Всичко това сякаш следва от самото съществуване на ЛГБТИК хората, техните семейства, бракове, интимни връзки и начини на живот извън традиционното семейство, както и от правото им на собствено публично съществуване. То следва и от феминистките правни претенции за репродуктивна свобода, феминистките искания за прекратяване на сексуалното насилие, както и от икономическата и социалната дискриминация на жените.

В същото време противниците на „джендъра“ се позовават на Библията, за да защитят възгледите си за естествената йерархия между мъжете и жените и отличителните ценности на мъжкото и женското начало (макар че прогресивните богослови посочват, че те се основават на спорни тълкувания на библейските текстове). Асимилирайки Библията с доктрината за естественото право, те твърдят, че полът, определен при раждането, е божествено определен, което навежда на мисълта, че съвременните биолози и лекари по любопитен начин са в услуга на теологията от 13-ти век.

Няма значение, че хромозомните и ендокринологичните различия усложняват бинарността на пола и че определянето на пола може да бъде преразгледано. Защитниците на пола твърдят, че „джендър идеолозите“ отричат материалните различия между мъжете и жените, но техният материализъм бързо преминава в твърдението, че двата пола са вечни „факти“. Антиджендър движението не е консервативна позиция с ясен набор от принципи. Не, като фашистко течение то мобилизира редица реторични стратегии от целия политически спектър, за да увеличи максимално страха от проникване и разрушение, който идва от разнообразен набор от икономически и социални сили. То не се стреми към последователност, тъй като непоследователността му е част от неговата сила.

В известния си списък на елементите на фашизма Умберто Еко пише: „Фашистката игра може да се играе в много форми“, защото фашизмът е „колаж… възел от противоречия“. Всъщност това напълно описва антиджендър идеологията днес. Тя е реакционно подстрекателство, подпалващ възел от противоречиви и непоследователни твърдения и обвинения. Те се хранят със самата нестабилност, която обещават да ограничат, а собственият им дискурс само донася повече хаос. Чрез поредица от противоречиви и хиперболизирани твърдения те измислят свят на множество непосредствени заплахи, за да обосноват авторитарно управление и цензура.

Тази форма на фашизъм проявява нестабилност, дори когато се опитва да се предпази от „дестабилизацията“ на социалния ред, предизвикана от прогресивната политика. Противопоставянето на „джендъра“ често се слива с антимигрантския фурор и страх, поради което често, в християнски контекст, се слива с ислямофобията. Мигрантите също са представяни като „проникващи“, извършващи „престъпни“ действия, дори когато упражняват правото си на преминаване съгласно международното право. Във въображението на защитниците на антиджендър идеологията „джендърът“ е като нежелан мигрант, прииждащо петно, но същевременно и колонизатор или тоталитарист, който трябва да бъде изхвърлен. Той смесва десни и леви дискурси по свое усмотрение.

Като фашистка тенденция антиджендър движението подкрепя все по-силни форми на авторитаризъм. Неговите тактики насърчават държавните власти да се намесват в университетските програми, да цензурират изкуството и телевизионните програми, да забраняват на транс хората техните законни права, да забраняват на ЛГБТИ хората да влизат в публични пространства, да подкопават репродуктивната свобода и борбата срещу насилието, насочено към жените, децата и ЛГБТИ хората. Тя заплашва с насилие онези, включително мигрантите, които са превърнати в демонични сили и чието потискане или експулсиране обещава да възстанови националния ред под натиск.

Ето защо е безсмислено „джендър критичните“ феминистки да се съюзяват с реакционните сили в атаките срещу транс, небинарните и куиър хората. Нека бъдем истински критични, тъй като сега не е моментът някои от целите на това движение да се настройват едни срещу други. Времето за антифашистка солидарност е сега.

Етикети

Още от тази категория

Жените и местната власт: възможности и бариери

Жените и местната власт: възможности и бариери

Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво.

Share This