Превод: Марияна Маркова
Жените и природата имат вековна връзка – близост, запазила се в културата, езика и историята. Древните им взаимоотношения се въплъщават в съвпадението на две скорошни социални движения – освобождението на жените, чийто противоречив зародиш е символично представен в „Тайната на женствеността“ на Бети Фридан (1963), и екологичното движение, което набра скорост през 1960-те години и най-сетне привлече националното внимание с Деня на Земята през 1970 г. Общото и за двете е егалитарната им гледна точка. Жените се борят да се освободят от културни и икономически ограничения, които ги държат подчинени на мъжете в американското общество. Природозащитниците, които ни предупреждават за необратимите последици от продължаващата експлоатация на околната среда, развиват екологична етика, наблягаща на взаимовръзката между хората и природата. Съпоставянето на целите на двете движения може да роди нови ценности и социални структури, основани не на господството над жените и природата като ресурси, а на пълния израз както на мъжките, така и на женски способности и дарби и на поддържането на пълноценна околна среда.
Новите социални безпокойства пораждат нови интелектуални и исторически проблеми. Обратно, новите прочити на миналото предоставят перспективи за настоящето и следователно силата за неговата промяна. Днешното феминистко и екологично съзнание може да се използва за изследване на историческите взаимовръзки между жените и природата, развили се с възникването на съвременния научен и икономически свят през шестнадесети и седемнадесети век – преобразувание, което оформя и прониква в днешните преобладаващи ценности и възприятия.
Феминистката история в най-широк смисъл изисква да гледаме на историята с егалитарни очи, виждайки я наново от гледната точка не само на жените, но и на другите социални и расови групи и на околната среда, до сега пренебрегвани като общите ресурси, върху които западната култура и нейния напредък са изградени. Да пишеш история от феминистка гледна точка означава да я обърнеш с главата надолу – да видиш социалната структура отдолу нагоре и да преобърнеш наопаки преобладаващите ѝ ценности. Една егалитарна перспектива представя на жените и мъжете тяхното място в историята и очертава техните идеи и роли. Въздействието на половите различия, както и на свързания с пола език върху културната идеология и използването на мъжки, женски и андрогинни образи ще заемат все по-важно място в новата история.
Древната идентичност на природата като грижовна майка свързва историята на жените с историята на околната среда и екологичните промени. Земята като жена е заемала най-важното място в органичния светоглед, подкопана от научната революция и възхода на пазарно-ориентираната култура в ранната модерна Европа. Екологичното движение събуди отново интерес към ценностите и концепциите, свързани исторически с предмодерния органичен свят. Екологичният модел и свързаната с него етика правят възможно ново и критично тълкуване на възхода на съвременната наука в ключовия период, през който нашият космос престана да се разглежда като организъм и вместо това се превърна в машина.
Както женското, така и екологичното движение са остро критични към цената на конкуренцията, агресията и господството в природата и обществото, произтичащи от modus operandi на пазарната икономика. Екологията е подривна наука в своята критика към последиците от неконтролирания растеж, свързан с капитализма, технологиите и прогреса – концепции, които през последните двеста години са третирани с благоговение в западната култура. Визията на екологичното движение е да възстанови баланса на природата, нарушен от индустриализацията и пренаселеността. Тя подчертава необходимостта да се живее в рамките на циклите на природата, за разлика от експлоататорския линеен манталитет на прогреса. Фокусира се върху цената на напредъка, границите на растежа, недостатъците при вземането на технологични решения и неотложността на опазването и рециклирането на природните ресурси. По подобен начин женското движение разкри цената, които всички човешки същества плащат за конкуренцията на пазара, загубата на пълноценни продуктивни икономически роли за жените в ранното капиталистическо общество и възгледа както за жените, така и за природата като психологически и развлекателни ресурси за изтормозения предприемач-съпруг.
Целта на този анализ не е да възстанови природата като майка на човечеството, нито да се застъпи жените да поемат отново ролята на грижовници, продиктувана от тази историческа идентичност. И двете трябва да бъдат освободени от антропоморфните и стереотипни етикети, които омаловажават съществените и основополагащи проблеми. Синоптикът, който ни казва какво ни е подготвила майката природа този уикенд, и правните системи, които третират сексуалността на жената като собственост на нейния съпруг, са еднакво виновни за поддържането на система, потисническа както за жените, така и за природата. Нито намерението ми е да утвърждавам съществуването на женски схващания или на женско възприемчиво поведение. Вместо това, аз се стремя да проследя ценностите, свързани с образите на жените и природата, и тяхната връзка с формирането на модерния ни свят и последиците им за живота ни днес.
С изследването на корените на настоящата ни екологична дилема и отношенията ѝ с науката, технологиите и икономиката, трябва да преразгледаме формирането на светоглед и наука, които чрез преосмисляне на реалността като машина, а не като жив организъм, са утвърдили господството както на природата, така и на жените. Трябва да бъде преоценен приносът на такива „бащи“ на съвременната наука като Франсис Бейкън, Уилям Харви, Рене Декарт, Томас Хобс и Исак Нютон. Съдбата на други варианти, алтернативни философии и социални групи, формирани от органичния светоглед и устойчиви на нарастващия експлоататорски манталитет, се нуждае от нова преценка. За да се разбере защо е бил поет един път, а не друг, е необходим широк синтез както на естествената, така и на културната среда на западното общество в историческата повратна точка. Тази книга разработва възглед за екологията, който включва както и природата, така и човечеството в обяснението на процеса, довел до смъртта на природата като живо същество и до ускоряващата се експлоатация на човешки и природни ресурси в името на културата и прогреса.
Основният проблем на тази книга черпи от тревогите на настоящето. И все пак възгледите на нашата епоха не диктуват разказа, който се формира. Вместо това те ни помагат да формулираме въпроси и да разкрием страни на научната революция, които иначе биха могли да ни убегнат и които имат значение за историята на този период. Няколко различни революции са се случили в различните науки на шестнадесети и седемнадесети век и аз не се опитвам да ги интегрирам всеобхватно тук. И все пак през същата епоха, в която прославената Коперникова революция трансформира представата на хората за небесата отгоре, една по-леко доловима, но също толкова всеобхватна революция променя тяхната концепция за земята под краката – древния център на органичния космос.
Като изследвам прехода от организма към машината като доминираща метафора, свързваща заедно космоса, обществото и човека в единна културна реалност – общ светоглед – аз се фокусирам по-малко върху развитието на вътрешното съдържание на науката, отколкото върху обществените и интелектуалните фактори, ключови за това преобразувание. Разбира се, такива външни фактори не карат учените да измислят наука или метафизика със съзнателната цел да ги вместят в социален контекст. По-скоро има набор от идеи, влиятелни в даден период; някои от тях, по неизказани или дори неосъзнавани причини, изглеждат правдоподобни на отделни индивиди или социални групи; други – не. Някои идеи се разпространяват; други временно изчезват. Но посоката и натрупването на социални промени започват да се отличават сред спектъра от възможности, така че някои идеи поемат по-централна роля в масива, докато други се преместват в периферията. От тази различна привлекателност на идеи, които изглеждат най-правдоподобни при определени социални условия, се развиват културни преобразувания.
Нито пък конкретното съдържание на науката се определя от външни фактори. Вместо това, обществените безпокойства служат съзнателно или несъзнателно за оправдаване на дадена изследователска програма и за поставяне на проблеми, към които развиващата се наука да се цели. Културните норми и социалните идеологии, заедно с религиозните и философските допускания, формират по-малко видим, но въпреки това важен компонент от концептуалната рамка, въведена в изследването на научен проблем. Чрез диалектическо взаимодействие науката и културата се развиват като органично цяло, раздробяващо се и изграждащо се отново от социални и интелектуални напрежения и тенденции.
Между 1500 и 1700 г. западният свят започва да придобива характеристики, които според господстващото мнение днес са го направили модерен и прогресивен. Сега, екологичното и женското движение започнаха да оспорват ценностите, на които се основава това мнение. Чрез критично преразглеждане на историята от тези гледни точки, можем да започнем да откриваме ценности, свързани с предмодерния свят, които може да са достойни за преобразуване и повторно включване в днешното и утрешното общество.
Заглавна снимка: Carolyn Merchant in her office at the University of California, Berkeley in 2017. Photo by David Iltis
