През последния месец шест жени са убити в България, пет от които – от роднина или бивш партньор. Общо 22 жени са убити от началото на 2025 г. Черната статистика се допълва от милионите случаи на физически, психически и сексуален тормоз в страна, в която всяка трета жена преживява насилие. Голямата обществена нетърпимост срещу побоищата и убийствата обаче често е посрещана от ограничени или неадекватни мерки от страна на управляващите, които не пожелаха да адресират дълбоко залегналите причини за насилието над жените. С наближаването на Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените още веднъж настояваме за борба срещу системните проблеми, които произвеждат убийците и изоставят убитите.
Подкопаването на силата на жените
Отдавна е безкрайно ясно, че отделните случаи на насилие срещу жени не са изключения, а само най-видимите проявления на неравенството между мъжете и жените. В масовия случай жените в нашето общество не разполагат с възможности да се противопоставят на насилието срещу тях. Това е така, защото често жените са в неравностойно икономическо и социално положение спрямо мъжете. Жените получават по-малки заплати, по-малки пенсии, притежават по-малко жилища и са изложени на по-голям риск от бедност. Не съществуват механизми за икономическа подкрепа за жени, пострадали от насилие, а кризисните центрове са крайно недостатъчни. Поради това те често нямат възможност да се измъкнат от насилническа ситуация и не могат да отидат в друго жилище или друго населено място. Условията на живот са тези, които поставят жените на пътя на насилието. Икономическият капан е подсилен от социална система, която не може да покрие дори основната грижа за възрастните хора и децата и разчита в голяма степен на жените вкъщи.
Съвкупността от тези фактори наричаме структурно насилие над жените. Те определят неравното положение на жените спрямо мъжете и имат особено голямо значение в семейните взаимоотношения в дома, но и на улицата, и на работното място. Ако искаме да се изправим решително срещу насилието над жените трябва да изискваме спешни мерки за икономическото издигане на жените, за достойно заплащане на женския труд и за социални системи, които снемат отговорността за грижата от семейството.
Неравностойното положение на жените е силно нормализирано и се приема за естествено. То е скрепено със санкцията на патриархални виждания, отреждащи на жените второстепенно място в обществения и дори в семейния живот. Икономическите зависимости например също са налице в случаите, в които мъжете контролират изцяло финансите на семейството и постъпките на жените. Водещата, дори контролиращата роля на мъжете често пъти е видяна като присъща за тях.
Обществото има силно значение за регулирането на отношенията между мъжете и жените. Общественото мнение е сила, която властва дори в случаите на насилие. Жени, които се опитват да се освободят от насилнически взаимоотношения биват притискани от роднини, съседи и членове на общността, които ги обвиняват за „развалянето на семейството“. Затова, останали без подкрепа, в повечето случаи жените се връщат при насилниците си – средно седем пъти преди да си тръгнат завинаги, или да загубят живота си.
Насилието в семейството често е свързано с личната и семейната история и затова то присъства не само в общества и семейства, където жените са в икономически подчинено положение и където обществената санкция силно клони към това да ги „задържи вкъщи“. Известни са психологическите механизми, които – дори и без обществения натиск и икономическата зависимост – карат насилваните да се връщат при насилника с вярата, че самите те не „струват“, имат „стойност“ само във връзка с насилника и не „заслужават“ по-добро. Това обаче означава, че в общество като българското, в което и насилието, и икономически подчиненото положение над жените са обществено санкционирана норма и психологическа грижа за преживяващите насилие не е достъпна, произвежда ефект на много по-голяма вероятност те да се връщат при насилниците си и ги излага на още по-голям риск.
Силните настроения за „правилното“ място и държание на жените като послушници има пряка връзка с насилието срещу тях. Ако смятаме, че жените са длъжни да се подчиняват на мъжете, то последните се чувстват овластени да използват насилие, за да ги принудят да се подчиняват. В най-тежките случаи жените са разглеждани като собственост на мъжете. Затова и най-честите мотиви за насилие срещу жени са посочвани от мъжете като ревност и „неизпълнение на домашни задължения“.
Не на последно място, културата, образованието, медиите и политиците допринасят за поддържането на тези разбирания и участват в активното им подсилване. Особено важна роля имат социалните мрежи, през които се налага агресивно икономическо разделение в семейството и мъжете като печелещи, носещи и разпределящи парите. За това служи и съвременния „фолклор“ за „мъжка“ и „женска“ енергия, популяризирането на „трад съпругите“ и други трендове, които сигнализират за тревожно влошаване на средата. Сексистките коментари, реклами и изказвания са ежедневието, което нормализира подчинената позиция на жените. Истински мерки срещу насилието са тези, които назовават и се противопоставят на сексизма и патриархалните разбирания.
Как се изковава един консервативен режим
В условията на капиталистическа икономика, семейството е стопанска единица. Трудът в дома по отглеждането на децата, грижата за възрастните, болните и работниците, както и домакинската работа поддържат и възстановяват работната сила и по този начин участват в икономическите отношения. Десетилетията на приватизация и политики на ограничаване на публичните разходи в България прехвърлиха значително количество от грижовния и домакинския труд върху семейството. Огромната част от този труд се извършва от жените, които изнасят съкращаването на социалната държава върху плещите си.
Тази икономическа структура се маскира от консервативни схващания за мястото на жените в обществото. Разбиранията за „естествената роля“ на жените като майки, грижовници и домакини прикрива и обезценява труда, който те вършат в дома и който отнема от жизнените им сили и в крайна сметка ги поставя в неравностойна позиция. Идеологията на патриархата не е даденост, а постоянно произвеждан режим на обществени взаимоотношения. Този процес е особено видим в последните десет години, в които наблюдаваме истинска консервативна вълна в Европа и по света, която цели да предефинира отношенията между мъжете и жените на нова патриархална основа. У нас политическия консерватизъм беше наново подет от т. нар. антиджендър движение и намери сигурна опора в редица политически партии от целия спектър. Насилието срещу жените – структурно и междуличностно – се стабилизира и усилва от консерватизма. Можем да характеризираме този процес с няколко основни пункта.
Хомофобия и трансфобия
Една от движещите сили на консерватизма в България е омразата срещу ЛГБТИ+ хората. През последните години сексуалната ориентация и джендър идентичностите бяха активно политизирани, но единствено в полза на крайната десница. Консерватори и фашисти разгърнаха невиждана досега атака върху правото на ЛГБТИ+ хората да съществуват, да се изразяват и да живеят свободно от насилие. Трансфобията беше институционализирана и превърната в движещ се механизъм на редица съдебни решения и нови закони. Мнозинството от партиите прегърнаха дневния ред на шепа крайнодесни организации и по този начин спомогнаха да нормализират омразата към ЛГБТИ+ хората като легитимна и хегемонна политическа позиция. Това се отрази на рязкото повишаване на хомофобията и трансфобията в общественото мнение и в случаите на нападения срещу ЛГБТИ+ хора.
Но антиджендър движението има много по-големи политически цели. Позициите срещу ЛГБТИ+ хората не са страничен проблем, който цели да „разсее“ обществото от важните теми от дневния ред. Тъкмо обратното: борбата срещу ЛГБТИ+ хората е и борба за предефиниране на отношенията между мъжете и жените, борба за биологизиране на неравенствата и придържане чрез принуда към консервативни социални роли. Последиците от тези усилия изпъкват най-много сред новите поколения, които израснаха в страх да бъдат определени за „джендъри“. Вместо това феномени като „трад съпруги“ нормализираха затварянето на жените като неплатени прислужници в дома, а младите мъже възприеха агресията като начин на утвърждаване и родиха идентичността на „локали“.
Национализъм
Омразата към ЛГБТИ+ хората бе последователно обвързана с националистически нагласи, най-вече прекарани през пронаталистки политики и говорене за „демографска криза“. И тук крайнодесните наложиха дискурс, който обвързва намаляването на населението с бежанците и ромите. Условията на живот в България не позволяват социалното възпроизводство и благоденствие на живеещите тук, което предизвиква огромна емиграция. Но вместо политики, които адресират скъпотията, безработицата и немотията, политиците припознаха консервативните и фашистките тези за мигрантите и ромите. По същество всички партии възприеха консервативни пронаталистки политики, които са явно насочени срещу ромите, в добавка към дългосрочните политики на образователна, жилищна и трудова сегрегация. Поддържането на антиромските нагласи само засилва отдавна течащите процеси по ограничаването на социалното подпомагане, което изключва още повече хора и определя възпроизводството като запазено за белите българи от средната класа. Тези политики създават още по-големи трудности за бедните жени, които са лишавани от последните възможности да отглеждат децата си. Едновременно с това рамкирането на въпроса през ниска раждаемост създава огромен натиск върху жените и застрашава основни права. Отдавна тече кампания срещу правото на аборти, а призивите за крайно необходимото сексуално образование са категорично отхвърляни.
В същото време с подкрепата на Европейския съюз България е сред най-ожесточените държави в борбата с бежанците. Десетки хиляди хора, сред които множество жени и деца, са насилствено отблъсквани от българските гранични полицаи или намират смъртта си в горите на Странджа и Сакар. Държавното насилие срещу хора, търсещи закрила, дехуманизира мигрантите. Ескалиращата обществена нетърпимост срещу хора с африкански, арабски или южноазиатски произход доведе и до няколко вълни от насилие от групи фашизирани младежи срещу чужденци. Ксенофобната политика на българската държава и ЕС принуждава хиляди хора да предприемат опити за застрашаващо здравето и живота им недокументирано преминаване на границите. Жените мигрантки отново са най-изложени на риск заради опасностите от физически и сексуални посегателства, както и огромното физическо и психическо изтощение, което преживяват по време на движение.
Отнемане на правата на децата
Третият стълб на консервативното движение е последователната атака върху механизмите за защита и гарантиране на интереса на децата. Множество евангелистки, православни и консервативни неправителствени организации подеха борба срещу правата на децата и установените защити срещу домашното насилие. Постоянни опити за прокарване на законодателство, гарантиращо безусловни права на бащите върху децата, получиха няколко пъти значителна политическа подкрепа. Такова законодателство би позволило доказани насилници да получат попечителство върху децата, както и възможност да контролират все по-голяма част от живота им. Вместо да адресират широкоразпространеното насилие над деца и жени, политиците заеха страната на бащински организации, които систематично подриват всички възможности за защита от насилие в семейството.
В същото време консервативни организации се отправиха на кръстоносен поход срещу социалните работници, които са призвани да подпомагат семействата и да се грижат за осигуряването на безопасна среда за подрастващите. Множество социални работници, мнозинството от които са жени, са подложени на безпрецедентни атаки на работните им места. Организирани мъже, обвинени в насилие, се нахвърлят върху работничките и ги заплашват, за да ги притиснат и да повлияят на работата им. Това е само един от проблемите, с които се сблъскват социалните институции на държавата в опитите си да посрещнат най-тежките дефицити на нашето общество. Управляващите не могат да защитят дори собствените си служителки, а за системни мерки срещу насилието на работното място и дума не става.
Не може повече така!
Изискваме системни и последователни усилия на държавата за изкореняване на насилието срещу жените. Управляващите трябва да изпълнят отдавна поетите ангажименти и да осигурят адекватна политика по превенция на насилието и защита на пострадалите, както и да предприеме крути мерки срещу неравенствата между мъжете и жените. Настояваме за:
- Изграждане на работеща система за превенция и защита от насилие срещу жени, включително:
- Защитени кризисни центрове във всяка област в страната, които осигуряват закрила, убежище и психологическа и правна помощ на пострадалите, както и работеща и всеобхватна система за работа по рехабилитация на извършителите.
- Истински ангажимент за повишаване на нетърпимостта срещу насилието и факторите, които го пораждат, включително чрез издигането на темата като приоритет на правителството и провеждането на постоянни информационни кампании.
- Изпълнение на ангажимента за създаване на национален регистър и национална статистика за домашното насилие.
- Програми за обучение на психолози, съдии, лекари, социални работници и всички други релевантни лица за работа с преживели насилие.
- Въвеждане на междуинституционален механизъм за работа с преживели насилие, който гарантира психологическа, социална и икономическа подкрепа във всяка стъпка от процеса и осигурява прозрачност и контрол на работата на полицията.
- Ратифициране на Конвенция 190 на МОТ за насилието на работното място и приемане на законодателство, което защитава работничките от насилие.
- Въвеждане на механизми за превенция и адресиране на насилието, включително сексуален тормоз на работното място, с работническо и синдикално участие.
- Политически ангажимент за борба срещу сексизма, расизма, ксенофобията, хомофобията и трансфобията на всички нива:
- Отказ от политическо легитимиране на партии и политици, които използват омразата като политическо средство.
- Отменяне на хомофобните и трансфобните промени в ЗПУО и разширяване на защитата от домашно насилие и по отношение на ЛГБТИ+ партньорите.
- Работа на национално и международно ниво за изграждане на механизъм за търсене на закрила, който се основава на зачитане на човешкото достойнство и специална защита на жените и децата бежанци.
- Край на политическото и икономическото изключване на ромите и реализиране на всеобхватна програма за справянето с крайната бедност.
- Политики за равенство между мъжете и жените:
- Изграждане на всеобхватна социална инфраструктура, която да прехвърли грижовния труд на обществени институции: детски градини и ясли за всички деца, адекватни и постоянни програми за грижа на хора с увреждания и възрастни хора и социална политика, основана на зачитането на правата на жените и децата.
- Ангажимент за постигане на равно заплащане между мъжете и жените и работещи мерки за борба с дискриминацията на работното място срещу жените.
- Забрана на неравенството в заплащането поради бременност и майчинство.
- Повишаване на заплащането във феминизираните държавни сектори и борба с експлоатацията над жените в частния сектор и малките населени места.
- Обезпечаване на гарантирани доходи срещу крайна бедност и поддържане на минимална пенсия, която е над прага на бедност.
- Национален план за гарантиране на социални жилища за жени в риск от бедност.
- Предприемане на мерки срещу агресията и фашизацията на подрастващото поколение:
- Въвеждане на съобразени с възрастта учебни часове по сексуално образование, които обучават подрастващите на ненасилствени взаимоотношения и разбиране на съгласие и телесна автономия.
- Въвеждане на хоризонтални политики по превенция на агресията и работа с насилието сред подрастващите, която интегрира разбирането за равенство и противопоставяне на омразата.
- Промени в учебната програма, които подчертават мултикултурността на българското общество и ролята на жените в него.
От ЛевФем се присъединяваме към призива за протести срещу насилието над жени на 25 ноември:
София, Съдебна палата, 18:00 ч.: Нито една повече: Протест срещу насилието над жени
Варна, пл. „Независимост“, 18:30 ч.: Нито една повече: Международен ден за елиминиране на насилието над жени
Габрово, Народно читалище „Будителите 2017“, 18:00 ч.: Нито една повече
Позицията на ЛевФем за 25 ноември 2024 година: Какво следва в борбата срещу насилието над жените?
