Трети декември: Международен ден на хората с увреждания

Хората с увреждания са огромна, растяща и много разнообразна група. Ето защо е крайно време темата за качеството им на живот да бъде поставена на преден план в обществото. С дебатите около националния бюджет за 2026 г., нека поставим на масата и нуждите на хората с увреждания – в здравеопазването, социалните грижи, градската инфраструктура, образованието, спорта, обществения, културния и всеки аспект от живота.

През 1992 г. Международната Асамблея на ООН обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания. Целта е да се гарантира равноправен достъп до образование, здравеопазване и други основни грижи и възможности, осигуряващи достоен живот. 

В стремежа към тази цел са създадени множество законодателни уредби на международно и местно ниво. Международното право в областта на правата на човека задължава държавите да се справят с неравенствата, засягащи хората с увреждания. 

През 2012 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ангажирайки се да прилага принципите ѝ. Тези ангажименти към Конвенцията и към Принцип 17 на Европейски стълб на социалните права водят до множество реформи в българската законодателна и стратегическа рамка. Основният документ, уреждащ правата на хората с увреждания в България е Законът за хората с увреждания. 

Създадени са и редица други инструменти и стратегии, конкретизиращи мерките към хората с увреждания:

• План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания 2021 – 2026

Въпреки всички тези концептуални рамки, на практика хората с увреждания в България продължават да се сблъскват с комплексни проблеми. Основните проблемни области, които влияят пряко върху почти всеки аспект от съществуването им са:

1. Риск от бедност

От много години България твърдо държи първенството по бедност и икономически неравенства спрямо другите държави от ЕС. Според доклад от 2025 година, около 30% от населението живее в риск от бедност. 11,8% от работещите са също в риск от бедност, а процентите при хората с увреждания са още по-високи. Според данни на НСИ в периода 2014-2021 година, процентът е 39,6% с по-леки увреждания, и фрапиращите 43,3% при хора с тежки. 

Това са почти половината от хората с увреждания! Ниските доходи са предпоставка за социална изолация, насилие, развиване на зависимости и здравословни проблеми и много други последващи трудности. Съществуващата икономическа система в България възпроизвежда огромни неравенства и не осигурява реални възможности за излизане от капана на бедността. 

2. Трудности при намиране на работа

Националната стратегия за хората с увреждания през 2021 г. отчита ниво на заетост от 39,5%, при средно за ЕС 50,7%. Разликата в заетостта между хората с и без увреждания в България е също много по-високао от среднаотао за ЕС. Много хора с увреждания споделят за изключителни трудности при намиране на работа, дори и със завършена квалификация и образование. Дискриминацията, неефективните механизми за подкрепа на заетостта и недостъпната среда са сред водещите фактори. 

Отношението към хората с увреждания като към “непродуктивни” и безпомощни все още е доминиращо. Срещат се злоупотреби от работодатели с работниците с увреждания, като натоварване с опасен за състоянието им труд. Невъзможността за болнични, намалено работно време и работа от къщи стават причина работниците с увреждания принудително да напускат.

3. Недостъпно образование 

Специализираното образование за хора с увреждания (в специализирани училища) постепенно остава в миналото, а на негово място навлиза „приобщаващото” образование. Повечето ученици с увреждания вече учат в масовите училища, с подкрепата (поне на хартия) на ресурсни учители и други специалисти. Тази практика е застъпена в много развити държави, като се смята, че основното й предимство е по-пълноценната социализация. 

Специализираните по тип увреждане училища наистина представляват форма на сегрегация и създават една защитена, но изолирана среда. Приобщаващият модел обаче също разкри някои системни и структурни проблеми, като например липсата на достатъчно ресурсни учители. Две ресурсни учителки отговарят за всички глухи деца в областта – реален пример, и то от голям град. Причината за това е ниското заплащане на този изключително специализиран труд, изискващ години подготовка. Учителите в масовите училища пък не получават достатъчна подкрепа в работата си с учениците с увреждания. Те често са оставени да се справят сами с натоварването, като това афектира качеството на учебния процес. 

В резултат, много младежи с увреждания формално завършват училище, но споделят, че просто са присъствали в клас. Те се чувстват напълно неподготвени за самостоятелен живот, а камо ли за професионална реализация. 

4. Лоши жилищни условия

Рушащи се стени, течащи покриви, външна баня и тоалетна, липса на условия за готвене, липса на отопление. По данни от НСИ, така живеят около 29,8% от хората с тежки увреждания и 24,1% от тези с по-леки. 33,3% живеят в пренаселени жилища. Кандидатстването за подкрепа по Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност е безкрайно тромава процедура. 

Финансова подкрепа за адаптиране на жилище се оказва само на много ограничен процент хора – само с над 90% увреждане. Така много хора са принудени да търсят помощ от дарения в социалните мрежи и да разчитат на благотворителност. Това е съществуване в постоянна несигурност и страх, без перспективи, без мечти и без възможности за достоен живот. 

5. Недостъпна среда

Огромна част от жилищните сгради и райони в България са напълно недостъпни за хора с физически и сензорни увреждания. Това ги поставя пред ежедневен тежък избор. Да бъдат затворени у дома, като заложници и да разчитат единствено на чужда помощ. Или да излизат навън, рискувайки здравето и живота си всеки път. Липсата на надежден и достъпен публичен транспорт и безопасна пешеходна инфраструктура са сред най-сериозните бариери пред хората с увреждания. Множество ключови електронни услуги също са недостъпни за хора с увреждания. Пример за такива са банковите приложения, повечето от които са неизползваеми от хора без зрение. 

Но тези проблеми не са само български. Според данни от СЗО от 2023 година:

• Хората с увреждания умират до 20 години по-рано от тези без увреждания.
• Човек с увреждане има два пъти по-висок риск от развиване на депресия, инсулт и много други тежки здравословни състояния.
• Хората с увреждания се сблъскват с огромни неравенства по отношение на здравни права и достъп до медицинска помощ.
• Стигмата, дискриминацията, бедността, липсата на възможности за образование и професионално развитие са водещите фактори за тези неравенства.
• Хората с увреждания по света са около 1.3 милиарда. Това значи 16% от световното население. Един човек на всеки шест от нас!  

Съвременните технологии предоставят изключителни възможности за подобряване на ежедневието, улесняване на комуникацията и справяне с множество трудности. Медицинските науки също напредват скоростно, предоставяйки лечение или облекчаване на множество доскоро смятани за необратими състояния. В образованието, съвременните педагогически подходи и принципи осигуряват възможност всички деца, независимо от потребностите си, да получат качествена подготовка. 

Но за да служат тези достижения на науката на хората, на които са посветени, е нужна политическа и гражданска воля. На първо място, необходимо е като общество да осъзнаем една проста истина: 

Борбата на хората с увреждания за достоен живот е борба за нашето общо бъдеще.