Основната обществено-политическа организация за въпросите на жените по време на социализма е Комитета на българските жени (1950–1989). Организацията си извоюва големи правомощия, включително и законодателна инициатива, и се бори за разширяване на икономическите и социалните права на жените. КБЖ е на първа линия в усилията за „обобществяването“ на домашния труд – прехвърлянето на работата по отглеждането на децата и домашните задължения в обществени институции. По този начин те целят да освободят жените от неплатеното бреме на „втората смяна“ вкъщи. Тази революционна позиция те застъпват по страниците на печатния орган на КБЖ, списание „Жената днес“. Тук представяме текста Да отменим „втората смяна“!, който излиза в брой 6 от 1967 г. Негови авторки са активистките на КБЖ Пенка Духтева и Невяна Абаджиева.
Ето част от спомените на друга активистка, Мария Динкова, за Пенка Духтева: „По-важното обаче беше, че социалната чувствителност на Пенка бе съединена с една специална компетентност. В списанието тя отговаряше за реализацията в професионалния труд. Дълго време преди това бе работила във в. „Труд“ и това ѝ бе дало възможност да познава действителността на нашата развиваща се индустрия, да е наясно с начина, по който професионалните съюзи изпълняват функциите си, да разбира възможностите и задълженията на учрежденията, свързани със здравеопазването, отдиха и социалната защита на работещия народ. Положила бе усилия да се запознае с документите на Международната организация на труда, познаваше управленския апарат и всякакви коридори, по които се движеха регулативните разпореждания. В „Жената днес“ тя старателно усъвършенства тия си знания в женския им аспект.
Освен това благодарение на езиковата си подготовка Пенка следеше френската литература и френските списания, занимаващи се с женския въпрос. Тя например много внимателно проучи знаменития труд на Симон дьо Бовуар „Вторият пол“ и ни запозна с него в рамките на семинара по история, теория и практика на женското движение, който бяхме организирали за общността на редакцията и Комитета на българските жени.“
И за Невяна Абаджиева:
„Невяна не говореше по трибуни и събрания, не бе включвана в ръководни органи на обществени организации, гласът ѝ не се чуваше по време на масови акции. Тя пишеше. Обобщаваше и анализираше информация за дейността на женското движение, подготвяше доклади – всякакви: докладни записки до държавни учреждения и ръководства на обществени организации, в които се представяха предложения за решаване на актуални проблеми; доклади за събрания, които се изнасяха от съответни ръководители; отчети до различни институции и международни правителствени или неправителствени конференции. Работеше и върху проекти за решения на бюрото на Комитета на българските жени. Съчиняваше послания към жените, оповестявани по различни поводи. През ръцете ѝ, а преди това през главата ѝ са минали хиляди страници, често изписвани с голямо напрежение в денонощен труд, нерядко със срокове за изпълнение „от днес за вчера“.
ВЪПРОСИ, КОИТО НИ ВЪЛНУВАТ
ДА ОТМЕНИМ „ВТОРАТА СМЯНА“!
Не става дума за втората смяна в предприятията, а за онези допълнителни часове, свързани с грижите за децата и с поддържането на домакинството, които лежат предимно върху жената. Те ѝ тегнат всекидневно. В това са убедени всички. Доказват го и социолозите.
Макар и частични, някои техни проучвания от последните години потвърждават, че „втората смяна“ на работещата жена трае твърде дълго. Една анкета, направена от сътрудник на в. „Работническо дело“ сред 100 работнички от шивашкото предприятие „Орлов“ в гр. Толбухин, разкри, че работничките отделят средно за домашна работа и покупки от 3 до 8 часа дневно. Изследванията на научноизследователксата група при ЦС на професионалните съюзи, направени през последните две-три години сред жените от обсега на Профсъюза на работниците от машиностроенето, химията и енергетиката, показват, че те отделят за домашен труд след работното си време средно 242 минути, а в почивния си ден – 397 минути, или 6 часа и 37 минути.
Почти същата продължителност на домашния труд е установена и по време на други изследвания, обхванали около 12 000 лица. Ако продължим да анализираме данните, ще видим, че омъжената работеща жена, и особено жената майка, седмично е заета в производството и с домашен труд между 80–90 часа.
Може би процентът на заетост на жената в къщи нямаше да бъде толкова висок, ако у нас не е така дълбоко вкоренено традиционното схващане, че домакинският труд е дълг на жената. Не може да се отрече, че устоите на тази традиция са вече разклатени, но изживяването ѝ трае твърде дълго.
Голямата заетост на работещите жени е проблема, която отдавна би трябвало да бъде всестранно разгледана и проучена, защото нейните последици ощетяват не само отделната жена, но и обществото като цяло. Нали жените са половината от населението! А само тези, които са висококвалифицирани труженички, всестранно подготвени майки и дейни общественички ще изпълняват успешно ролята си на строителки на новото общество.
Подробно изследване за това, как се отразява пренатовареността на жената върху личните ѝ планове и нейните всестранни задължения към семейството и обществото няма. Но и отделните проучвания и факти дават възможност да се състави една приблизителна картина на трудностите, на конфликтите, които се пораждат в трудовия живот и в личната съдба на жената при сегашната организация на нашето общество. Много се набляга на отговорната роля на майката като възпитател. Но как работещата майка ще изпълни своите върховни морални задължения към собственотото си дете и обществото, когато според проучванията на група социолози тя отделя дневно 33 на сто от извънработното си време за готвене, 17 на сто за пране и гладене, 29 на сто за чистене и подреждане на жилището, 14 на сто за пазаруване и едва 5 на сто за децата!
Една анкета, направена от редакцията на сп. „Жената днес“ сред строителни работнички на Кремиковци, показва, че 72 от анкетираните 100 работнички нямат възможности за културни занимания поради липса на време. И това, въпреки че в Кремиковци има кино, библиотека и е близко до големия град.
От друго проучване на редакцията на сп. „Жената днес“, направено сред голям брой работнички в завода за селскостопански машини „Г. Димитров“ в Русе, беше установено, че 62 на сто от анкетираните нямат възможност да получат по-висока квалификация пак поради липса на време. Те подчертават, че извънработното им време се поглъща от домакински грижи и занимания.
Едно социалистическо общество не може да допуска половината от неговите членове да изпитват сериозни и понякога непреодолими затруднения в стремежа си към обща култура, към по-висока професионална квалификация, в своите педагогически и семейни задължения. То не може да позволява преодоляването на тези трудности да става често пъти с цената на големи лични жертви и усилия.
Естествено, модернизирането на домакинството, съоръжаването му с ред електрически уреди облекчава и намалява времето за домакински труд. Но това е един сравнително бавен процес. Опитът на напредналите социалистически страни, където домакинството е вече от години много по-добре технически съоръжено, показва, че само добре организираните обществени услуги до голяма степен освобождават човека от бремето на битовите задължения.
А това означава да се развива и усъвършенствува общественото хранене, да се обогатяват формите на обслужването по домовете (чистене, пране, кърпене на дрехи, гледане на болни, ремонти и профилактични прегледи на многобройните технически електроуреди и т.н.), да се разширява мрежата от обществени перални, предприятия за химическо чистене на дрехи, всички форми на разносна търговия, производство на резервни части и дребни вещи, които са в помощ на човека и неговия бит, и т.н.
Непрекъснато разрастващата се мрежа на детски ясли и градини не ще успее да задоволи в близки години всички нужди. Затова е необходимо да се помисли за подготовка на жени, които могат да гледат деца в къщи.
На едно неотдавнашно съвещание с работниците от търговията и комунално-битовите предприятия в столицата бяха изнесени факти, които потвърждават нашата изостаналост в тази област. Докато по международни санитарни норми на човек от населението се падат по 70 кг сухо пране в обществени перални, у нас то е по-малко от 400 г на човек. И как иначе, когато дори в София имаме само три перални с 11 приемателни пункта!
Все още малко се ползува от населението химическото почистване на дрехите. В килограми това прави за човек от населението 200 г дрехи, или само за градското население – по 440 г, докато в ГДР на глава от населението за година се падат по 7 кг дрехи, почистени химически, в Чехословакия – по 5 кг, във Франция – по 9 кг, и т.н.
В цялата страна с разносна търговия на мляко се занимават всичко на всичко 84 човека.
Крайно време е да се поучим от примера на Съветския съюз и някои други социалистически страни, в които битовото обслужване е на голяма висота. В Съветската страна беше създадено Общжсъюзно министерство по битовото обслужване. Такива министерства вече се създадоха и в много републики. Те оглавяват модерни, високомеханизирани и рентабилни предприятия, които поемат все повече от обслугата на бита. В тях работят квалифицирани кадри, спечелили общественото доверие и уважение. Специални училища готвят млади кадри за тези предприятия. Киевското градско предприятие за битово подпомагане ползува в своите най-разнообразни услуги и форми и труда на голям брой студенти. Те получават в общежитието на предприятието квартира, минали са през подготвителни курсове и работят в извънучебното си време като авторитетни възпитатели и учители по домовете. Много пенсионерки се трудят в предприятието също като гледачки на деца, на самотни хора и болни. Подобни примери за размаха на комунално-битовите услуги могат да бъдат дадени и за ГДР, Чехословакия и другаде.В тяхната светлина виждаме още по-остро своята изостаналост в тази насока. Още повече, че тук не става дума за големи капиталовложения, а преди всичко за решаване на назряла обществена нужда, за инициатива. Не бива да се подценява и другата страна – подобни, добре организирани, съобразени с нашите възможности и нужди предприятия ще помогнат да се преодолее съществуващото известно пренебрежение към такъв род дейност. Те ще се преборят с консерватизма на нашия народ, проявяван спрямо този вид услуги, и ще дадат възможност да се квалифицира и намери работа една част от незаетата женска работна ръка в градовете.
У нас има предприятие „Всестранни услуги“, но неговата дейност съвсем не е всестранна. Има и известна разпокъсаност в ръководството и организацията на предприятията за битови услуги. Дошло е време да се вземат мерки както за координирането на тази дейност, така и за бързото ѝ привеждане в крак с нуждите на живота. Дали това ще бъде управление, дирекция или предприятие с по-голям обхват, възможности и права, ще решат компетентните органи.
Към едно всестранно подобряване на битовите услуги задължават и решенията на IX конгрес на БКП, в които е казано: „Необходимо е все по-пълно да се задоволяват нуждите на населението, да се развиват обществените заведения за промишлени, комунални и битови услуги на хората“.
Когато се пристъпи с размах и разбиране към решаването на тези проблеми, ще се направи и първата решителна стъпка за отменяне на тъй натежалата „втора смяна“ на работещата жена, ще се отворят още по-широко пътищата и възможностите за нейното всестранно развитие и проявление като личност. А от това ще има полза преди всичко нашето общество.
