В рубриката „Гласoвете на грижата“ споделяме профили на работнички и работници от различни сфери на грижовния сектор, които да ни разкажат за своя път, за трудностите и за промените, за които си мечтаят насред кризата на грижата в България днес. Днес Ви представяме първото ни интервю с анонимна учителка.
Аз съм учителка по английски в езикова гимназия. Повече от три години работих в школи, първо почасово, после на пълен работен ден, на стандартен договор. Сега работя в държавно училище.
Какво те мотивира да се занимаваш с това?
Завършила съм английска филология и смятах, че това е най-подходящата работа, за тази специалност. Много ми харесва, че имам доста свободно време, че не работя в офис от 9 до 5. Преди работих в кол-център до късно вечерта. Там всяка секунда се отчита, докато тук имам доста голяма свобода – мога сама да си планирам уроците, да преценя как да преподам материала. Важното е да съм на място, да си водя часовете и да си спазвам задълженията.
Харесва ми, че има някаква креативност в тази работа. Харесвам работата с деца, с тази възрастова група – въпреки че действително в училище е по-трудно отколкото в школа. Тийнейджърите са интересни, развиват се като хора. Харесва ми да бъда част от този процес и да ги насочвам, доколкото мога.
Какви трудности срещаш на работното място и какво може да се подобри?
Трудно е, когато повечето деца са учили английски, а ти започваш да преподаваш от нулата. На тях им е досадно, нямат мотивация, не им е интересно. Ти трябва да преподаваш материала, така че да им е интересно, но и да се съобразиш, че някои пък никога не са учили. Като цяло бих препоръчала да се разделят самите класове на две групи, за да може да обърнеш внимание на всеки ученик. При група 14-15 деца наистина е по-лесно. Часовете на са толкова напрягащи, защото не се налага да се обръща толкова внимание на дисциплината.
Другият вариант е да има по двама учители по английски, което също дава разнообразие и разтоварва и учениците и учителите. Смесването на групи с крайно различни нива на езика също прави много трудно да подготвиш качествени часове за всички деца. Имаше идеи да се разделят на нива – примерно А1, А2, Б1. Трудно става да задържиш вниманието на децата след 4-5 часа, технологиите се отразяват много на тяхната концентрация.
Какво мислиш по тема тормоз в учебната среда?
Скоро имахме учителски съвет за това как да се справяме с тормоза. Беше ни казано, че ако чуем за случаи на тормоз над дете, трябва да го докладваме на съответните органи. Независимо дали мислим, че тази информация е истинска или фалшива. Според мен трябва да имаме повече обучения свързани с общуването с ученици и родители.
Друго нещо, което ме притеснява е този анти-ЛГБТИ закон. Много деца нямат емпатия към тези хора – не знам дали са го взели от вкъщи, дали от приятели. Сега е много популярно в тази възрастова група да гледат много видеа с политически дясна нагласа. Слушат как за всички проблеми в света вината е в имигранти, вината е в транс хора. Обвиняват всяка друга група, освен тези, които действително са виновни, като богатите и определени политици.
Много е неприятно, че не мога да проведа нормален разговор с тях за това въобще, ако не искам да си изгубя работата.
Едно дете би трябвало да има поне един учител, при който да може да отиде, и да му каже ако има някакъв хомофобски тормоз. И учителят трябва да може да го подкрепи по някакъв начин. В момента институцията казва, че аз не мога да проведа такъв разговор с учениците. Това значи, че и те не могат да проведат такъв разговор с мен.
Аз по никакъв начин не искам да убеждавам някой да стане гей. Не бих и могла, защото това не работи по този начин. Единствено бих искала те да проявяват емпатия, защото те ще се срещнат с такива хора. Може би някои от тях вече са се срещали, но не знаят. Когато показват, че това не е нещо, което те приемат, хората от тази общност ще се крият от тях. А за децата които вече са такива, средата става много по-неприятна. Защото те не могат да получат подкрепа от институцията.
Институцията реално казва: или „ти не съществуваш” или „аз не искам да знам за теб.”
Отделно от това, този закон пречи и на самата работа. Ние като учим литература, не можем да се абстрахираме от живота на автора. Не говорим за това, че трябва да се обсъжда сексуалния живот. Това са факти, които са повлияли на творчеството и живота на много личности. Повлиява на начина, по който те създават тяхното изкуство, и това което ги вдъхновява. Не може да учиш литература и да четеш Оскар Уайлд, и да не споменеш, че това е било голяма част от живота му. Книгата „Портретът на Дориан Грей” примерно се е използвала срещу него в съда за да го осъдят, че е бил хомосексуален.
Познавам много учители, които или са част от тази общност или са солидарни с тях. Никой от тях не е тръгнал да „прави” учениците гей или транс. Никой не иска това, то няма и как да стане. Ако единствената причина едно дете да не е гей, е че никога не е чувало, че съществуват гей хора – ами значи, то вече е гей. Не мога да разбера и учителите, които тормозят ученици по каквато и да е причина. Може да има ученик, който не харесвам толкова, но никога не би ми хрумнало да го тормозя. Аз гледам да съм честна към всички.
Какво според теб може да се промени на системно ниво за по-здравословна среда?
В училище трябва да има психолози, които действително да могат адекватно да реагират на тормоз. Трябва да има повече психолози. В момента във всяко училище има по един, и допълнително педагогически съветници, но не съм сигурна дали могат да правят същите неща. Психолозите трябва да са отворени, приемащи различните хора. Трябва да има повече обучения за учителите относно комуникация и емоционална интелигентност, за да може наистина да реагираме адекватно в ситуации с тормоз или конфликти. Това зависи от ръководството, от органите, които се занимават с образование.
Хубаво е и родителите да могат да подкрепят учителите, когато има някакъв проблем с тяхното дете. Когато има тази подкрепа, нещата с дисциплината наистина се подобряват. Особено сега с този закон срещу ЛГБТИ хората, наистина се надявам такива деца да имат родителска подкрепа, защото става много по-трудно, ако я нямаш.
Този текст е финансиран от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Той не е предназначен за търговски цели и неговата продажба и/или препродажба е забранена. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
