В рубриката „Гласoвете на грижата“ споделяме профили на работнички и работници от различни сфери на грижовния сектор, които да ни разкажат за своя път, за трудностите и за промените, за които си мечтаят насред кризата на грижата в България днес. Днес Ви представяме анонимно интервю с мединска сестра.
Разкажете за себе си и Вашия професионален опит.
Имам над 45 години стаж като стоматологична сестра. Пенсионерка съм и имам ТЕЛК от над 15 години, но продължавам да работя, за да помагам на семейството си. През годините съм сменила няколко работни места, които са доста различни. Започнах в държавна поликлиника, която отдавна вече не съществува. След закриването й работих в частни практики, както и в дентален факултет. За да се издържаме, много години съм работила на две места едновременно, препускайки от едното на другото всеки ден. Излизах рано сутрин и се прибирах вечер смазана, като платих цената за това със здравето си.
След заболяването ми спрях да работя в частния кабинет и останах само в университета, където се чувствах най-добре. След като се пенсионирах от там, продължавам да работя, отново в частна практика, с гъвкаво работно време. Работните условия са много различни в частния и държавния сектор. Общото е, че навсякъде изискванията към нас са високи – трябва да си както добър специалист, така и отдаден, съпричастен. Болните навсякъде имат едни и същи нужди – от емпатия, човечност, разбиране. Навсякъде работата с хора, които са болни и уязвими, е удовлетворяваща, но и натоварваща, специфична, изискваща.
Какво Ви мотивира да започнете (и останете) в тази сфера?
Честно да си призная, не започнах тази работа с идеята, че това ми е мечтата и призванието. Възможностите за следване в онези времена бяха много различни – това не беше първата ми и най-желана специалност. В днешно време има много повече избор и възможности за развитие, което е чудесно. Въпреки това, бях решена да се обучавам и да се развивам, след като вече бях поела по този път. Първото ми работно място беше на изключително високо ниво за времето си, при нас идваха пациенти от цялата страна. Имах удоволствието да работя с едни от най-добрите специалисти и това ме мотивира също да съм на високо ниво. В университета, най-удовлетворяващо действа общуването с младите и знанието, че подготвяш следващото поколение специалисти.
Кои за Вас са най-големите проблеми във сферата в момента?
В частните практики основните проблеми са финансови – хората нямат възможности да си платят лечението. Касата не покрива всичко необходимо, а денталните услуги и материали са скъпи. Пациентите отлагат лечение и страдат, а с тях и ние. Работим по социални програми от общината за финансово затруднени пациенти да ползват различни услуги, но е крайно недостатъчно. Работните условия в частните практики зависят от конкретния работодател – видяла съм и добро, и лошо. Добре ще е да има някакви регулации и стандарти в тази посока, за да се избегнат злоупотребите с работещите.
В държавната поликлиника беше доста по-добре уредено, но това бяха съвсем други времена, несравнимо е (преди 90-те години – Бел.) В университета условията на работа и заплащането бяха най-добри и това беше като цяло най-доброто ми работно място. Там имаше сигурност, нормално работно време, приятна среда. Най-качествено човек работи, когато е уважаван, оценен, когато има сигурност и спокойствие за утрешния ден. Така ходиш с удоволствие на работа и работиш спокойно, отдадено. Най-големите проблеми в сектора са заплащането, огромното натоварване, а оттам – липсата на кадри и всичко останало.
Какво бихте променили? Как може да се постигне промяната?
Надеждите са в младите колеги – аз им се възхищавам и винаги ги подкрепям. Радвам се, че протестират, че са активни и се борят за по-добри условия в сектора. Не става дума само за заплащането, а за цялостно преосмисляне, регулации, справедливост. За да се постигне промяната е нужна повече масовост, обществена подкрепа. В момента всеки гледа само себе си, но в едно общество всички сме свързани, зависими едни от други. Днес ние ще подкрепим учителите например, утре те нас. Сами и разделени няма да стигнем до никъде.
Какво ви тормози на работното място?
Мисленето на обществото, че ние трябва да сме безгрешни, непоклатими и едва ли не герои. Че трябва да работим неуморно, а ако може, и за без пари. Нормално е да има високи изисквания към нас, нашата работа е много отговорна, но все пак сме просто хора. Напрежението и умората в нашия сектор са огромни и понякога си казват думата. Много колеги, и аз самата в продължение на години не ползваме отпуски, защото няма кой да ни замества. Но и ние имаме нужда от почивка, от разтоварване, имаме семейства и лични проблеми, както всички останали хора. Хипократовата клетва не значи, че ние трябва да работим без пари или за огризки, нито да търпим унижения!
Има ли нещо друго, което Ви се иска да знаят всички, които не са в тази сфера?
Това, че нашият сектор засяга всички! Всеки става пациент в даден момент и има нужда от качествено лечение, грижи, отношение. Всеки може да изпадне и в ситуация да разчита на социална програма, за да си плати лечението – за тези неща трябва да се знае, да се говори. Проблемите в този сектор са проблеми на цялото общество, но никой не се замисля, докато не изпадне в нужда. Сещат се за нас когато трябва да разчитат на нас – тогава ние винаги трябва да сме безупречни. Видяхме го ясно по време на пандемията. Като сме толкова важи и необходими, какво отношение получаваме?
Този текст е финансиран от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Той не е предназначен за търговски цели и неговата продажба и/или препродажба е забранена. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
