Тренденцията
Последната мода в безправовата държава са случаите на злоупотреби и неправомерно поставено видеонаблюдение в пространства, където голотата трябва да бъде безусловно защитена. В тоалетните на училища, манипулационните пространства на гинекологични кабинети и студиа за красота – откриват се навсякъде засилено от началото на тази година. Това е модел, който разкрива системен провал — институционален, социален и морален.
Потърпевшите от тази злоупотреба с личното и интимното неслучайно са жени. Системно и културно сексизмът е обществено приет за норма. Женските тела в медиите са представени главно като нещо сексуално. С рекламите, които използват телата ни, за да продават продуктите си. С популярна култура, която представя жените като обекти на мъжкото въображение. Тези практики постилат пътя за последващото насилие и злоупотреба с автономността на жените, считани за стока. Обществената среда и правосъдието не възпират, а мълчаливо позволяват или направо поощряват насилието над жени.
Част от записите от последните седмици се разпространяват в публично пространство с порнографска цел, а други се намират на външни носители, открити в директора на училището.
Последствията – меко казано незадоволителни – са почва за друга, по-опасна тенденция – приемането, примирението и беззаконието за злоупотреба с личните данни и сексуален тормоз, включително на непълнолетни. Записите от тези камери не просто нарушават личната неприкосновеност — част от тях се разпространяват с порнографска цел. Това представлява форма на сексуално насилие и дигитална експлоатация. Когато засегнатите са непълнолетни и малолетни, става дума за особено тежко посегателство срещу тяхната сигурност и развитие.
Всеки подобен случай оставя след себе си психологически травми, стигматизация и дългосрочно чувство на уязвимост. Нормализирането на подобни нарушения не е просто обществен проблем — това е обществена криза. То допринася за обективирането и остокостяването на жените и има характер на насилие, основано на пола.
72 часа след задържането на директор за камери в училищните тоалетни бива пуснат и е на свобода към днешна дата. 24-часово е задържането на гинеколога, в чиито кабинет са записвани жени без тяхното съгласие, а кабинетът му продължава да функционира както досега. Това са само два примера за безнаказаността за подобен тип действия и се вписват в цялостната тенденция на дълги съдебни процеси и бавно вземани мерки при престъпления за сексуално насилие.
След десетилетия на провалени политики за защита на жените и за справедливо правосъдие. В 21 век след 19 години членство в Европейски съюз и два месеца след приемането на валутата му, България почти докрай е извървяла пътя на безправие и несправедливост относно образователната, медицинска, съдебна система и човешките права. Докато последствията не докажат обратното и липсва дори минимална отговорност, това са изгледите за „новото нормално“. Без наказания обществото не само игнорира закона, но и укрепва структурните неравенства и културата на обективизация. Безнаказаността — реална или възприемана — има последствия. Тя създава среда, в която личното пространство се обезценява, доверието в институциите ерозира, насилието се нормализира, а младите хора израстват с усещането, че границите могат да бъдат нарушавани без сериозни последствия.
Това не е абстрактен риск. Това е процес на социално привикване към насилието — процес, който подкопава основите на демократичното общество.
Въпросът не е дали технологиите позволяват наблюдение.
Въпросът е как избираме да ги използваме, има ли последствия и какво общество избираме да бъдем.
Публикуваме този текст анонимно по желание на авторката.
