Поздравяваме всички трудещи се хора и особено тези, които се грижат, с авторски текст на работничка от грижовния сектор по повод първи май.
Честит Ден на труда и международната работническа солидарност!
Но днес не е просто празник и почивен ден!
На тази дата честваме борбите на работническите и профсъюзни движения за правата и достойнството на трудещите се хора. Хората като мен и вас, издържащи се от труда си, независимо дали той е физически, творчески, грижовен, научен.
Днес е чудесен ден всеки от нас да си помисли:
- Запознати ли сме със своите трудови права и с основния документ, който ги урежда – Кодекс на труда?
- Имаме ли към кого да се обърнем ако правата ни на работа са нарушени?
- Знаем ли кой е извоювал за нас тези права, които днес приемаме за норма и даденост? Правото на отпуск и болничен, задължителните почивки, платеното майчинство, забраната на детски труд, заплащането на извънреден труд. Винаги ли ги е имало?
Струва си да се информираме защо и как се ражда 1 май и на кого дължим 8-часовия работен ден. А именно: на работническите, анархистките, левите и социалистически движения – това не е пропаганда, а исторически факт.
Кои са работещите хора?
Ние, работещите, съставляваме над 90% от трудовата сила в глобален план и 95% в България (при 4.9% работодатели).
Тези данни, както и днешният ден, са добри поводи да поразсъждаваме върху някои въпроси:
- За кого приоритетно трябва да работят законите, регулациите и условията в нашата държава? За 5% или за 95% от работната сила?
- Как е справедливо и логично да бъдат разпределени резултатите от нашия труд (печалби, ресурси, блага и пр.)?
- Що се отнася до работни условия, какви са вашите интереси (какво е във ваша полза)? Какви са интересите на вашия работодател?
- При злоупотреба от ваша страна, как работодателят ще защити своите интереси? Как ще се защитите вие при злоупотреба от негова страна? Какъв ще е резултатът за него и какъв за вас от тези евентуални действия?
- Кой споделя и кой защитава вашите интереси?
Разсъжденията, разбира се, оставям на вас и ще се радвам да ги споделите!
Единствено заедно можем да извоюваме по – добри условия за всички
Работникът в 21 век успешно повярва, че вече не е работник, а някакъв предмет (ресурс, стока, човешки материал). Експлоатацията, омаловажаването на труда, дехуманизирането на работещите са не просто масови практики в България – те са нормализирани.
В какво вярват работещите в момента?
- Вярват, че техните врагове са държавната администрация и работещите мигранти.
- Приемат, че техните интереси нямат нищо общо с интересите на работещите в другите сектори. Конкуренцията измести солидарността.
- Започнаха да се гордеятс това, че ги експлоатират и да се надпреварват кой е по-експлоатиран.
- Постоянно биват плашени как ще ги изместят – бедните мигранти, а сега и изкуственият интелект. Бизнес гурута и инфлуенсъри ги съветват да работят безвъзмездно, без почивен ден. Те са “лесно заменими”, незначителни и трябва да са благодарни за трохите, които получават. В същото време, все нямало кой да работи, все имало недостиг на кадри. Последно, кое е от двете?
Кога българските работници ще осъзнаят, че ни третират като евтин консуматив без никакво човешко достойнство?
Може да работите в офис, вкъщи, на полето, в завода, зад катедрата, в лабораторията.
Може да имате няколко университетски дипломи или нито една.
Може да сте в публичния или в частния сектор, или да практикувате свободна професия.
Титлите, ежедневието и задълженията ни са различни, но общото между нас е много повече.
Всеки, който се издържа от труда си, е работник/работничка. Интересите ни до голяма степен се припокриват: труд с добри условия и заплащане, сигурност, възможности за развитие, уважително отношение. Проблемите ни също са сходни и резултат на едни и същи структурни условия.
Какво можем да направим още сега?
Да подкрепяме солидарно протести и стачки на други сектори
Следващият път, когато работещи от друг сектор излязат на стачки или протести, подкрепете ги. Те могат да подкрепят вас, когато протестира вашият сектор. Сектор по сектор, разпокъсано, много трудно ще постигнем каквото и да е било. Разберете, че ако нечии протести създават сериозно неудобство, значи се провеждат правилно. Целта им е именно да привлекат общественото внимание, да заявят своето значение и сериозност. Разходките в почивни дни с шарени плакати може и да са форма на активност, но не са протести. Не се ли създаде дискомфорт, обикновено никой няма да ни обърне внимание.
Да говорим за заплатите, условията и трудовите ни права с колегите
Разговаряйте за работни условия, заплати и трудови права както с колеги, така и с хора с различни професии. На работа прекарваме огромна част от живота си и от нея зависи до голяма степен качеството ни на живот. Тя трябва да е централна тема за разговори, а не табу и не лична тайна. Това облагодетелства единствено работодателите и им дава възможност да плащат по-ниски заплати. Много работещи с ниски доходи приемат предизвикателствата си като личен провал и се срамуват да говорят за тях. Около 65% от работещите хора в България едвам покриват основните си разходи. Това наистина ли е личен провал на всички тези 1,6 млн. души? Може да започнете още сега като ни разкажете (може анонимно) за предизвикателствата на вашата работа.
Да търсим подкрепа и гласност при злоупотреби
Много некоректни работодатели разчитат на незнанието ни към кого да се обърнем и как да се защитим. Да знаем как да отстояваме правата си е ключово умение за нашия професионален живот и развитие. Научете как работи Инспекцията по труда и Комисията за защита от дискриминация. При подаване на сигнали, бъдете максимално специфични, по възможност подгответе писмени доказателства (работни графици, документи, чатове, кореспонденция). Проверявайте периодично осигуровките си, особено ако се съмнявате в нарушения. Запознайте се с възможностите за членство в синдикат и защитата, която може да ви предостави. Ако нямате синдикална секция, информирайте се как можете да основете такава. Изолираният и неинформиран работник е уязвим, независимо каква квалификация и умения има.
Да използваме колективния бойкот като инструмент за натиск
Бойкотът е един мощен инструмент за икономически и социален натиск върху компании, лица или организации, уличени в лоши практики. В това число влизат и лоши работни условия, злоупотреби с работници, експлоатация и др. Интересувайте се чии продукти и услуги ползвате, на кого давате парите си, как се отнасят тези работодатели с работниците.
Да ценим времето и труда си
Не се съгласявайте на условия, които ви ощетяват, като нереални осигуровки, неплатен извънреден труд, невъзможност за отпуски и болнични. Не подписвайте договори и други документи под натиск, без да сте изчели подробно. Пазете си и подреждайте служебна кореспонденция, документи, отчети, графици – те могат да ви потрябват като доказателство. Предпочитайте писмената комуникация, особено по важни въпроси, и я пазете. При злоупотреби, подавайте сигнали в отговорните институции и търсете синдикална или юридическа помощ. При нужда, съобщете в медиите и предупреждавайте другите работещи или кандидати (например в социалните мрежи).
Да ценим и пазим здравето си
Изследване на БСК показа, че България е в топ 5 на страните с повишен риск от професионално прегаряне. Важно е да се отбележат не само финансовите загуби за бизнеса, а и човешката цена на прегарянето. В дългосрочен план, този хроничен стрес води до срив в имунната система, метаболитни нарушения, сърдечно-съдови и други хронични заболявания. Позитивното мислене, кафето в офиса и фирменото парти не са методи за превенция на бърнаута. Най-добрата превенция е уважението на труда, спокойната работна среда, сигурността, достатъчната пълноценна почивка.
В продължение, доклад на Международната Трудова Организация към СЗО показа над 840 хил. смъртни случая на година, дължащи се на психосоциални рискове на работа. Според него “лошо проектираната или управлявана работа, включително високи изисквания, дълги часове работа и несигурност на работното място в лошо управлявани работни места, увреждат здравето на работниците и икономиката”.
Време е да осъзнаем, че борбата за достоен труд не е прищявка, нито мрънкане за повече пари. Тя е борба за нашето здраве и живот – буквално!
Този текст е финансиран от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Той не е предназначен за търговски цели и неговата продажба и/или препродажба е забранена. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
