Чести избори, нови партии, дебютанти в Народното събрание – политическата нестабилност в последните пет години надживя седем парламента, а наскоро избрахме и осмия. Имат ли обаче многократното гласуване и новите парламентарни формации потенциал да променят патриархалния модел на управление? Къде между бащиците се нареждат жените? Създава ли се възможност за по-равноправно представителство на жените в законодателната власт?
Кой кого представлява в парламента?
В резултат на последните парламентарни избори в България, едва 23,75% от избраните през април народни представители са жени. В състава на 52-рото Народно събрание има 57 жени и 183 мъже, показва окончателният списък с имената на депутатите, обявен от ЦИК. Данните потвърждават познатата у нас тенденция на изразено неравенство в политическото представителство на жените и мъжете, както на национално, така и на местно ниво.
Извън регистрирането на малкото жени и в този парламент, не последва анализ, който да формулира тази несъразмерност като проблем и да очертае възможни механизми за по-широко представителство на жените в законодателната власт у нас. Затова в този текст представяме феминистки прочит на изборните резултати и анализираме данни, които ясно очертават трайното отсъствие на жени в парламента. Въпреки че е красноречива, голямата разлика в процентовото съотношение жени-мъже сама по себе си не е новост. През призмата на различни показатели обаче, изборните резултати и съставът на Народното събрание разкриват многото лица на съществуващото неравенство в политическото представителство на жените и мъжете у нас.
През 1990 г. първите многопартийни избори след 1989 г. определят състава на VII Велико народно събрание, в който жените са едва 9%. Този дял говори за стряскащо неравенство и е особено притеснителен не само заради големите правомощия на Великото народно събрание, но и защото представлява значителен спад в представителството на жените, постигнато преди 1989 г. Данните показват, че от 1945 г., когато първите 16 жени влизат в Народното събрание, тенденцията е, макар и неравномерна, възходяща. Последните пет състава на парламента преди демократичните промени бележат ръст на жените от 16,8% (31-во НС, 1966 – 1971) до 21% (35-то НС, 1986 – 1990). Така първите многопартийни избори водят до значително по-малко жени отколкото в последния състав преди промените. Същата 1990 г. Икономическият и социален съвет на ООН (ECOSOC) препоръчва минимум от 30% – като цел за 1995 г. Оттогава досега страната ни нито един път не е успяла да достигне препоръчания минимум.
С по-малко от една четвърт жени в новото Народно събрание страната ни остава сред последните държави в Евросъюза по процент жени в парламента (EIGE, 2025). Малкото жени в законодателната власт са само един от примерите за слабо или изцяло непредставени социални групи в българския парламент, където първият незрящ народен представител положи клетва едва през 2026 г. Ако вземем предвид изследването „Непредставителна демокрация. Кои не са представени в българския парламент?”, може да заключим, че ниският процент на жени в парламента е симптом на по-широко системно изключване, което произтича от патриархални норми и структури в обществото и политиката. Това разкрива дълбоката структурна слабост на демократичната система у нас, която възпрепятства пълноценното участие на жените и други маргинализирани групи. Неравенството се превръща в пречка пред постигането на социална справедливост и ефективно управление, което да служи на интересите на цялото общество. Тези данни ни карат да се запитаме кой кого представлява в 52-рото Народно събрание.
През април избирахме между 4786 кандидати от които 69,9% са били мъже, а 30,1% жени. Това ясно очертава огромното разминаване между структурата на депутатските листи по пол и състава на населението в България, където, според данни на НСИ, жените са 51.9%, а мъжете 48,1% от населението. Тук трябва да отбележим ограниченията на бинарното схващане на пола, които намират място в този текст като резултат от статистиката, с която разполагаме. Липсата на информация за небинарни кандидати и депутати означава, че за представителство продължаваме да говорим с понятия, които не представляват всички нас. Докато информацията за под 24% жени в новото Народно събрание намери място в няколко медии под формата на кратка телеграфна бележка, въпросът за представителството отвъд бинарния модел жени-мъже все още не е поставен.
Ако разгледаме резултатите от вота на ниво избирателни райони, ще видим, че в 11 от общо 31 района не е избрана нито една жена. Без жени народни представители в парламента остават Враца, Габрово, Кюстендил, Перник, Плевен, Разград, Силистра, Смолян, София-област, Търговище и Ямбол. В абсолютни стойности, първи по представителство на жените е МИР София-23, където са избрани 7 жени, но това е и избирателният район, който изпраща най-много депутати в парламента, общо 19. В процентно съотношение пък жените постигат най-добър резултат в Русе – 57.14% или 4 от общо 7 избрани народни представители. Равенство в представителството на жените и мъжете от 50%:50% имат избирателните райони Видин, Монтана, Сливен, Стара Загора и Шумен. В останалите райони жените са по-малко от половината избрани депутати.
Когато анализираме данните по партии, установяваме, че от избраните 57 жени най-много са, логично, в партията победител на изборите „Прогресивна България” – общо 34 жени от 131 депутати (26%). ГЕРБ-СДС има 9 жени от 39 (23%), ПП-ДБ – 8 жени от 37 (21.6%), ДПС – 5 жени от 21 (23.8%), и „Възраждане” – само 1 от 12 (8.3%).
Какви обаче са ролите, които жените заемат в съответните парламентарните групи? В Народното събрание, петте формации, които минаха изборния праг от 4%, в крайна сметка образуваха шест парламентарни групи, след като ПП-ДБ се разделиха в две отделни групи. Това разкрива следната картина. Само две от избраните жени от „Прогресивна България” имат водещи функции в парламентарната група – „заместник-председател на ПГ” и „секретар”. За всички народни представители, жени и мъже, на страницата на Народното събрание длъжностите са написани единствено в мъжки род. Маскулинизацията на институцията е видима не само от лингвистична гледна точка, но и от данните за останалите парламентарни групи. Само групата на „Демократична България” има жена начело, а позициите „заместник-председател” и „секретар” си разделят по една жена и един мъж; ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната” имат по една жена заместник-председател; ДПС има две жени , а и жена секретар на ПГ, докато единствената жена във „Възраждане” не намира място сред водещите функции в парламентарната група. И в този състав на Народното събрание на председателското място е жена, Михаела Доцова от „Прогресивна България”.
В същото време, на изборите през април са гласували повече жени: 53% от гласоподавателите са били жени, а 47% мъже. С няколко изключения, електоратите на отделните партии са сравнително балансирано разпределени по пол. Жените са по-голямата част от гласувалите за: „Прогресивна България” (55,2% жени, 44,8% мъже), ГЕРБ-СДС (52,2% жени, 47,8% мъже), ПП-ДБ (52,8% жени, 47,2% мъже), БСП-ОЛ (54,3% жени, 45,7% мъже) и „Има такъв народ” (50,8% жени, 49,2% мъже). Най-изразената разлика в подкрепата на жените и мъжете за определена партия е при избирателите на „Сияние” – 76,7% от гласувалите за формацията са жени, а 23,3% мъже. Мъжете представляват по-голямата част от гласувалите за ДПС (44,8% жени, 55,2% мъже), „Възраждане” (48,7% жени, 51,3% мъже) и МЕЧ (41,4 % жени, 58,6% мъже). Това би могло да се обясни с хипотезата, че тези три партии често споделят силно консервативни и националистически послания, а техните платформи често подсилват патриархалните норми и традиционните роли на половете, което би могло да бъде по-привлекателно за мъже, които се идентифицират с тези идеи.
Повече жени в политиката = повече политики в полза на жените?
Досега разгледахме данните, свързани с представителството, което (не)съответства на състава на населението. Посочените числа и проценти обаче не значат много, ако не зададем въпроса води ли по-големият брой жени в законодателната власт до повече закони в полза на жените. Еднозначен отговор на този въпрос няма. Застъпничеството от жени за жени на парламентарно ниво не е измеримо в абсолютни стойности и проценти. Този тип представителство оставя на страна числеността и се фокусира върху това избраните жени да поставят на дневен ред проблемите на жените и да защитават техните интереси с конкретни действия. Основна идея в това направление е, че съществуват определени интереси и опасения, които произтичат конкретно от житейския опит на жените и че те няма да бъдат адекватно защитени от политика, която е доминирана от мъже.
В същото време, очевидни са и примерите за жени в политиката и у нас, и по света, които се застъпват за нефеминистки политики, сами възпроизвеждат полови стереотипи и взимат решения, които ограничават правата на жените. Жена в парламента не означава феминистка в парламента:
Въпросът не е само дали жените се държат различно, или дали срещат определени препятствия, или дали след определен праг на броя им, те са способни да окажат влияние. Въпросът е също така дали тяхното присъствие оказва влияние върху поведението на мъжете, било то засилване на половите различия или тяхната промяна. (Wangnerud, 2009)
Изследванията на политическото представителство на жените поставят и други въпроси, свързани със застъпничеството от жени за жени: съществуват ли универсални „женски интереси”, кой ги определя като такива – избирател(к)и или народни представител(к)и, и има ли връзка между броя и конкретните действия на жените в парламента.
Така например изследване, което анализира над 47 хиляди решения, взети от всички депутати в Швейцария между 1996 и 2022 г., търси отговор на въпроса дали жените или мъжете в парламента са по-отзивчиви към изявените предпочитания на избирателките. Резултатите показват разлики по отношение на законодателни предложения, свързани със социални политики – жените са склонни да действат по-социално отговорно и да осигуряват повече обществени блага от мъжете. За всички политики, които не са свързани със социални въпроси, изследването установява, че жените политици не са по-отзивчиви към предпочитанията на избирателките, отколкото мъжете политици.
Отвъд застъпничеството от жени за жени, редица изследвания посочват, че в определени аспекти жените в политиката постигат по-добри резултати от колегите си мъже. Проучвания върху корупцията, инициирани от изследователи в Световната банка, откриват доказателства за връзка между броя на жените в парламента и нивото на корупция: колкото по-голям е броят на жените в националния парламент на дадена държава, толкова по-ниско е нивото на корупция. UN Women пък посочва, че съществуват доказателства, че лидерството на жените в процесите на вземане на политически решения подобрява самите процеси.
Например, проучване на местните съвети в Индия установява, че броят на проектите за питейна вода в райони със съвети, ръководени от жени, е с 62% по-висок, отколкото в тези със съвети, ръководени от мъже. Освен това, посочва UN women, жените демонстрират политическо лидерство, като работят извън партийните линии чрез надпартийни парламентарни женски групи – дори в най-политически ожесточената среда. Чрез тези групи те се застъпват за въпроси, свързани с равенството между половете, като премахването на насилието, основано на пола, майчинството, бащинството и грижите за деца, пенсиите, законите за равенство между половете и избирателната реформа. Тоест, женското политическо участие води до по-ефективно решаване на социални проблеми, повече сътрудничество и по-силен акцент върху равенството и човешките права.
Освен това, видимостта на жените в политиката може да бъде знак за останалите жени в обществото, че тази сфера е достъпна за тях, а за младите момичета това може да се превърне в мотивация за бъдещите им образователни и професионални избори. Символичното представителство на жените може да бъде от особено значение у нас, където през последните няколко години наблюдаваме осезаемо „подмладяване“ на политическия елит в личностен и партиен план.
В този контекст обаче изследване на Фондация Фридрих Еберт на нагласите на младите хора у нас от 2024 г. показва, че младите мъже (особено живеещите в градска среда) заявяват по-голяма готовност за влизане в управлението в сравнение с младите жени. Една от хипотезите, с които може да бъде обяснена тази разлика, e свързана с различните ефекти, които публичността носи за мъжете и жените в политиката. Жените политици в по-голяма степен стават обект на обществено внимание, свързано с външния им вид и личния им живот, както и на повече негативно отразяване по отношение на възрастта им. Чести са и примерите у нас за открито женомразко говорене и реч на омразата, отправена към жените във властта. Тези прояви намират място сред политици, журналисти и избиратели и не могат да бъдат изключени като един от аргументите за по-малката готовност за влизане в политиката, която заявяват младите жени у нас.
Промени ли нещо изборният маратон от последните пет години?
През април гласувахме за осми път в рамките на пет години, но това не повлия на съотношението на жените и мъжете в българския парламент. Всеки нов вот само затвърждаваше познатия патриархален модел. Последното Народно събрание, което завърши мандата си докрай, 44-тото (2017-2021), е и събранието с най-много жени в новата ни история – едва 27%. Отново под минимума, зададен като цел за 1995 г.
От началото на изборната въртележка през 2021 г. до последните избори през април 2026 г. дялът на жените остава без съществена промяна – около 24% с минимални колебания от няколко депутатски места в различните състави на Народното събрание. Трябва да отбележим, че точният брой на жените варира при размествания в листите и напускания на парламентарни групи в течение на работата на парламентите. Данните за състава на последните няколко състава показват, че неравенството остава устойчиво и представителството на жените е белязано от застой.
Освен с чести избори, последните пет години повлияха на изборния процес и с появата на нови политически партии, някои от които бързо преодоляха изборния праг и влязоха в Народното събрание. Съставите на последните няколко парламента бяха особено фрагментирани. Феминистки прочит на изборния маратон поставя редица въпроси:
Дава ли появата на нови политически партии шанс за разместване в статуквото жени-мъже? Създава ли се място за по-равноправно представителство? Разчита ли се на нови лица, които да представляват идеята за промяна? До каква степен се гласува доверие на жени в тази фаза на изграждане на нов политически проект?
Анализът на първите парламентарни групи на новите формации показва, че изборната въртележка не е довела до повече жени в Народното събрание, но е дала възможност на нови жени да се включат в работата на парламента.
На първите си парламентарни избори от 4 април 2021 г. „Има такъв народ” стана втора политическа сила и спечели 51 мандата. От тях жените бяха 9 (17,64%), а 8 от тези 9 жени влязоха за първи път в парламента. На тези избори за първи път в Народното събрание влезе и коалицията „Изправи се! Мутри вън!” – с 4 жени от 14 народни представители (28,57%), между които 3 жени със солиден предишен опит в парламента.
Третият вот през 2021 г. донесе победа на създадената няколко месеца преди това „Продължаваме промяната” – от 67 народни представители жените бяха 21 (31,34%), всичките за първи път в парламента. 47-то НС (3/12/2021 – 1/08/2022) беше и парламентарната премиера на „Възраждане” – 3 жени от общо 13 мандата (23,07%), като и трите бяха народни представителки за първи път.
В 48-мото НС (19/10/2022 – 2/02/2023) за първи път влезе и „Български възход” – 4 жени от общо 12 мандата (33,33%), като и четирите без предишен опит в НС.
За първи път „Величие” намери място в 50-тото НС (19/06/2024 – 11/11/2024) с 13 народни представители, от които 6 жени (46,15%), а 5 от тях за първи път в парламента.
С 1 жена от 13 депутати (7,69%) МЕЧ стана част от 51-то НС (11/11/2024 – 30/04/2026). В този парламент за първи път в тези си формати участваха и ДПС Ново начало – 9 жени, от които само една за първи път в НС, от общо 31 депутати (29,03%) и “Алианс за права и свободи” с 1 жена без парламентарен опит от общо 21 народни представители (4,76%).
От данните става ясно, че в условията на политическа нестабилност, устойчивостта на неравенството се запазва. Нито честите избори, нито новите политически проекти застрашават доминацията на мъжете народни представители в парламента. В същото време новите партии вкарват нови лица в Народното събрание – и жени, и мъже. Редица изследвания показват, че освен от броя на жените и тяхната лична и партийна идеология, възможността им за влияние в политиката зависи и от политическия им стаж: това, че си нова в парламента, е широко признато като фактор, който намалява възможностите за въздействие (Beckwith, 2007). Към това трябва да прибавим и краткотрайността на последните седем парламента, която допълнително ограничава възможностите за застъпничество от жени за жени.
По света и у нас
В световен мащаб, към началото на тази година жените заемат 27,5% от парламентарните места. Това представява увеличение с едва 0,3% спрямо миналата година и е най-бавният растеж от близо десетилетие, според доклад на подкрепяния от ООН Интерпарламентарен съюз (IPU). Изчисления на UN Women показват, че при сегашното темпо на напредък, равенство между половете в националните законодателни органи няма да бъде постигнато преди 2063 г.
Регионалните различия в политическото представителство на жените са очевидни. Северна и Южна Америка остават регионите с най-високо представителство на жените в законодателната власт – 35,6%. Парламентарното представителство на жените все още е най-ниско в Близкия изток и Северна Африка, където жените заемат средно само 16,2% от местата. По данни на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), през 2025 г. жените са заемали 33,6% от местата в националните парламенти в целия ЕС. С 46% Финландия има най-голям дял жени в парламента, а най-малък – Кипър, 14,3%.
В този контекст страната ни заема 104-то място сред 183 държави, за които Интерпарламентарният съюз има данни към май тази година. Резултатът е лош не само в световен мащаб, но и в национален. Изследване на НСИ посочва, че неравенството в политическото представителство на жените у нас е най-изразено именно в законодателната власт. Данните от края на 2024 г. показват, че относителният дял на жените, които заемат ръководни длъжности, стига до 54,1% в съдебната власт, в изпълнителната – 36,1%, докато в законодателната е едва 23,3%. Докладът представя информация за Народното събрание и неговата администрация, от която става ясно, че въпреки че са слабо представени в самия парламент, в неговата администрация жените заемат огромна част от ръководните позиции – цели 70,6%.
От разгледаните данни става ясно, че новото Народно събрание се вписва в контекста на неравенство в политическото представителство на жените у нас, което е и най-изразено в законодателната власт. Нито честите избори, нито новите политически формации показват потенциал да променят ситуацията, докато патриархалните модели остават устойчиви и в условията на политическа нестабилност. Десетилетия наред оставаме под препоръчания минимум от 30% жени в парламента, а стагнацията ни нарежда сред последните в Евросъюза по този показател. В световен мащаб 2026 г. бележи най-слабия ръст на представителство на жените в законодателната власт. На този фон още по-ярко се открояват данните, които показват, че женското политическо участие води до по-ефективно решаване на социални проблеми, по-малко корупция и по-силен акцент върху равенството и човешките права.
С финансовата подкрепа на БФЖ. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора/-ите и не отразяват непременно тези на БФЖ. БФЖ не е отговорно за тях.
Използвана литература:
Daphne Joanna Van der Pas, Loes Aaldering, Gender Differences in Political Media Coverage: A Meta-Analysis, Journal of Communication, Volume 70, Issue 1, February 2020, Pages 114–143,
Daskalova K. 2004, Citizenship and women’s political participation in Bulgaria., St. Kliment Ohridski University of Sofia Pavlina Filipova, WAD, Sofia
Beckwith K. 2007. Numbers and newness. The descriptive and substantive representation of women. Can. J. Polit. Sci. 40(1):27–49
Kläy Y, Eichenberger R, Portmann M, and Stadelmann D. 2025. Substantive Representation of Women: Empirical Evidence. British Journal of Political Science.
Wangerud L. 2009. Women in Parliaments: Descriptive and Substantive Representation Annu. Rev. Polit. Sci. 2009.12:51-69.
Национален статистически институт, „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2024”, 2026.
Фондация Екатерина Каравелова, „Участие на жените в политиката”, 2021.
Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ), „Изследване на младежта”, 2024.
Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ), „Непредставителна демокрация. Кои не са представени в българския парламент?, 2023.
Фондация Фридрих Еберт (ФФЕ), „Равнопоставеност на половете в политиката”, 2022.
Данни:
Архив Народно събрание
Европейски институт за равенство между половете (EIGE)
Интерпарламентарен съюз (IPU)
Национален статистически институт
ОН Жени
Социологическа агенция “Тренд”
Централна избирателна комисия
