от Стоянка Енева
Миналогодишната мобилизация за 8 март в Испания постави рекорд, който трудно щеше да бъде надминат: стотици хиляди хора излязоха на улицата, за да протестират против насилието над жени и дискриминацията в различни сфери. Но 2019 г. доказа, че не става въпрос за спонтанен протест, който достига мимолетен връх и угасва, а за трайна и организирана борба, която печели все повече привърженици. Това е една от причините броят на присъстващите тази година да се удвои – 350 000 човека в Мадрид, 200 000 в Барселона и още безброй много в различни градове и села.
Различни фактори, които дадоха тласък на протеста през 2018 г., са валидни и днес. Икономическата криза, която разтърси страната през 2008 г. и чиито последствия продължават да се усещат, накара много хора да се организират, включително и във връзка с феминизма. В анализ за причините за успеха на шествието през 2018 г. за в. „Ел Паис“ Моника Себерио интервюира активистки и изследователки на феминисткото движение: „Рафаела Пиментел е на 57 години. Испанка, от доминикански произход и домашна помощница. Цял живот е участвала в женски асоциации, понастоящем е част от „Домашна територия“, една от организиращите стачката организации. Направило ѝ е впечатление как на всяка асамблея пристигат все повече жени, засегнати от кризата. „На събранията започнаха да идват все повече жени, които гледат болни хора, домашни помощници, техните дъщери, които са студентки, испанки, имигрантки, баби с бастуни, които живеят сами и с минималните си пенсии не могат да си позволят да наемат някого, който да им помага; жени, които са напуснали работа, за да се грижат за децата или родителите си, защото не могат да разчитат на никакъв друг вид подкрепа“.
Делото по случая „Глутницата“ е цитирано от всички експерти като една от феминистките искри, без които 8 март през последните две години не може да бъде разбран; един от моментите, в който феминистките организации забелязват как улицата кипи. Петима заподозрени в групово изнасилване, което е записано на видео, са осъдени единствено за блудство, но не и за изнасилване, защото съдиите не виждат нужното количество насилие и съпротива на записа. Като доказателство по делото е приет доклад на частен детектив, нает от обвиняемите, който показва, че жертвата „води нормален живот“. „Ето ни феминистките, тук сме!“ отново прогърмя на улицата в деня на присъдата. Хулия Сантос, една от организаторките на протеста на този ден, също е интервюирана от Моника Себерио: „Шествието надмина всички очаквания… Беше напълно импровизирано и не очаквахме тълпи. Изведнъж започнаха да прииждат десетки хиляди жени. Същото се случи на 8 март. Надмина всичките ни надежди, като че ли много хора просто очакваха възможност, за да излязат и да покажат колко им е писнало“.
Изключително важна е ролята на все по-млади жени в организацията на тези протести. През 2018 г. присъствието на студентките на осмомартенското шествие беше значително, но тази година в организацията се включиха и ученички от горните класове, които организираха асамблеи в училищата, обсъдиха проблемите, които засягат момичетата в образованието, и оформиха свой ученически блок в масовото шествие.
Както през 2018 г., така и днес важна роля изиграха мрежите, изградени през последните години. Един от ключовите моменти в близкото минало бяха протестите през 2014 г., когато тогавашният министър на правосъдието предложи реформа, забраняваща аборта (с изключение на конкретни условия за опасност за живота на майката или плода). Успехът на тази мобилизация продължава да бъде мотивиращ за феминизма в Испания. „За мен е много важно какво се случва на улицата и през 2014 г. си дадох сметка, че феминизмът се активира наново“, си спомня Хуста Монтеро, активистка от 70-те години и една от организаторките на осмомартенската стачка в интервю за Моника Себерио. „Народната партия в този момент запали фитил, който вече не можеше да бъде угасен: младите жени, които излязоха, за да обявят, че правата, които имаме, не могат да бъдат отнемани“.
Отново, мобилизацията през 2014 г. беше възможна, защото стъпваше върху изградена организация: феминизмът беше една от основните движещи сили в движението „15 май“ през 2011 г., въпреки известни конфликти и позиции, според които женските борби биха могли да доведат до разделение и отслабване на движението. Осем години по-късно наблюдаваме точно обратното: именно феминистките искания служат като обединение на различни социални движения, които се борят за равенство и справедливост: свързани с екологизма, непостоянните и несигурни условия на труд (прекаритет), домашния труд, антирасизма.
Нуждата от това обединение беше една от темите на конференцията, която изнесе Силвия Федеричи в Мадрид на 19 март тази година. Част от събитието беше посветено на диалог между Федеричи и представителки на различните организационни комисии на 8 март, които са активни през цялата година. Разговорът между тях наблегна на нуждата да не се разграничават един от друг големите проблеми, срещу които се борим: домашният труд е свързан с екологията, защото става по-тежък заради растящото замърсяване и е все по-трудно да намерим незамърсени храни; неплатеният труд засяга не само домашната сфера, а и разрастващите се злоупотреби на бизнеса и институциите, които „наемат“ неплатени стажанти; жените от Западна Европа успяват да се еманципират благодарение на това, че имигрантки вършат домашния труд, който преди е лежал на техните гърбове, и по този начин не само експлоатацията, а и расизмът насърчава йерархията между жените.
Обединението и включването на различни проблеми и искания във феминизма е ключово и според Инес Куели, една от говорителките на координационната комисия „8 март“. В интервю за аржентинския вестник „Пахина 12“ тя казва „Характерна за феминизма в Испания е борбата срещу фашизма и неолиберализма. Силата на движението в тези борби се корени в два елемента, които е много трудно да бъдат съчетани: включването на различни борби и хора, от една страна, и, от друга, запазването на подривен потенциал“.
Безспорно за голяма част от присъстващите една от причините да излязат на улицата този 8 март е растящата популярност на крайнодясната партия Вокс. Програмата на Вокс не представлява изненада, нито оригиналност: защита на традиционните ценности, борба с джендър идеологията и заявяване на намерение да работят активно, за да се отмени Закона за насилието, основано на пола. Една от последните акции на партията беше финансиране на автобус с портрета на Хитлер, гримиран и с надпис „Стоп феминацистки“. Но истинската опасност идва не от показните и абсурдни акции на партията, а от факта, че Вокс за пръв път зае места в регионалния андалуски парламент тази година. След влизането си във властта партията изиска личните данни на държавни служители, които работят по програми, свързани с насилие, основано на пола, за да „провери дали квалификацията им отговаря на работното място“. Това предизвика вълна от солидарност в страната и онлайн кампания Вокс #запишиимоетоиме. Протестите, организирани от феминистки организация в Андалусия и солидарните шествия с тях в цялата страна през януари 2019 г., също се смятат за своеобразна репетиция за мобилизацията на 8 март са важен фактор за успеха ѝ.
Показателно е съотношението мъже-жени, гласували за Вокс, което според статистиките показва, че 72% от поддръжниците на партията са мъже. Нурия Алабао, доктор по антропология и журналист, анализира този факт в статия за КТСТ: от една страна, обяснението вероятно е чувството за загуба на традиционните позиции на мъжете като доминиращи в семейството, изкарващи прехраната, заплахата от несигурността на бъдещето и, по тези причини, гневът им срещу феминизма. Цитирайки философа Мария Родригес, Алабао свързва доминиращите идеи за нормативна мъжественост с неолибералната идеология и пазара: „индивидуализъм, себедостатъчност, независимост, лична отговорност. По този начин вината за кризите на пазара се хвърля върху хората: всеки носи своята вина за подписаната ипотека, сключения кредит, независимо от структурните условия. Феминизмът, от своя страна, има потенциал да трансформира това, построявайки нов вид социални отношения, изграждайки общ фронт с „излишните“ хора: мигрантите, социално изключените, безработните. Могат да бъдат създадени нови колективни пространства за взаимопомощ, които да реконструират социалните връзки, чието разрушаване дава тласък на призраците на фашизма“.
Цитирани статии
От Гайардон до глутницата: причини за триумфа на 8 март
Срещу фашизма и неолиберализма
Войната на Вокс срещу феминизма
Снимка: Garabata (CC-BY-SA)
