Настоящата статия разглежда промените в политики, дискурси и практики относно грижата за деца до 6-годишна възраст и предоставянето на публични услуги (ясли и детски градини), настъпили след 1989 г. в България. Главната цел на текста е да анализира начинa, по който се променя степента на разпределяне на отговорност за детската грижа между държавата и семействата, в частност жените, тъй като чрез различни социални, икономически и политически механизми това преразпределяне има последици най-вече за тях.[1] За целите на гореспоменатия анализ статията се фокусира върху няколко основни теми : публични услуги, законодателство, политики, пазар на труда и ретрадиционализация. По този начин текстът проследява взаимосвързаните влияния на политики, бизнес и обществени нагласи в условията на капитализъм върху задълбочаване на половите неравенства чрез преразпределяне на отговорността за грижа за децата.
„Децата на прехода”
труд, семейство и публични услуги за детска грижа в България след 1989 г.
Стоянка Енева
Първото десетилетие на прехода
Демографски характеристики
Намаляването на броя на детските градини в двете десетилетия между 1980 и 2000 е изключително драматично. През 1980 г. детските заведения (ясли и детски градини) в цялата страна наброяват 6185. Броят им през 1995 г. възлиза на 3762, което показва особено рязък спад в ранните години на прехода. Затварянето на детски заведения продължава с бързи темпове до 2000 г., когато общият брой на детските градини и ясли е 3249. Но спадът на броя на децата, посещаващи градина, е дори по-голям от процента на този на местата. Според поредица изследвания, проведени от Meurs & Giddings (2004, 2006), в периода 1986/7 – 1999/2000 г. търсенето на детските градини като услуга е намаляло повече от предлагането : съответно с 38,4% и 28,8%, а факторите са комплексни : високи нива на безработица, засягаща по различен начин различни демографски профили, тежка загуба на икономически възможности и спад в раждаемостта. Да не забравяме тежестта на миграционните процеси – само между 1989 и 1996 г. 671 300 души са напуснали страната. Коефициентът на раждаемост спада от 12,65 ‰ през 1989 г. до 7,71‰ през 1997 г. (TRANSMONEE database), показвайки радикалното ограничаване на раждаемостта в условията на криза, несигурност, безработица и инфлация. Както отбелязват Koeva & Bould (2007), достъпът до контрацепция често е затруднен заради покачването на цените, но абортите остават безплатни. Тези данни дават ясна представа за социалното измерение на демографските проблеми, свързано с липса на достъпни методи за семейно планиране и превенция, социални услуги и политики, както и на защита от дискриминация.
Редицата икономически трусове, през които преминава страната, се отразяват върху тенденциите на спад и възстановяване на броя записани деца, посочени в анализите на Meurs y Giddings : от 1986/7 до 1991/2 г. броят записани в детски градини деца е спаднал от 72% до 58%, след което се наблюдава известно увеличаване до 66% през 1996 г. и отново спад до 62% през 1997/8 г. Същевременно, както отбелязват авторите, детската бедност се повишава главоломно от 2% през 1990 до 43% през 1994 г., като е важно да се отчете, че достъпът до ясли и детски градини е важен начин за смекчаване на нейните ефекти.
Резките промени в броя на записаните деца и в търсенето и предлагането на места в детските градини рефлектира и върху семейните отношения, отговорности и преразпределянето на грижовния труд в домовете. Когато родителите работят, често извършването му се поема от роднини, най-вече жени (сестри, баби, лели). Тази тенденция е особено показателна в началните години на прехода, когато значителен брой работнички се възползват от възможност за ранно пенсиониране. Това обаче създава нови трудности пред различни поколения в рамките както на семейството, така и на трудовия пазар :
Голяма част от безработните жени на средна възраст също поеха отглеждането на малки деца, за да могат техните майки да ползват минимален отпуск по майчинство с оглед запазването на работните си места и предотвратяването на трудови проблеми. Прибягването до родителската помощ в отглеждането на децата в редица случаи е предопределено от материалните затруднения на младите семейства. Тук следва да се имат предвид и трудностите, с които се сблъскват възрастните родители в желанието си да дадат своя принос в отглеждането на най-младата генерация в рода. Те са породени от утвърждаващите се нови изисквания за по-висока възраст и трудов стаж за пенсиониране, от опасността да загубят работата си, ако временно се ангажират с гледането на деца, при положение, че шансовете за устройване на нова работа след определена възраст са силно ограничени. Тук не бива да се подценяват и материалните затруднения на хората, които наближават „третата възраст“ или вече са се причислили към нея и нарастващите им потребности от доходи от трудова дейност. (Михова, 2007: 106)
Така описаната ситуация разкрива вътрешносемейната солидарност като един от основните гаранти за социално възпроизводство в условия на пазарна икономика, произвеждаща масова липса на стабилност и сигурност на работното място, недостатъчни доходи и нормализиране на дискриминацията по пол и възраст.
Промени в заетостта и пазара на труда
Stoilova (2010) припомня критиките от страна на феминистки изследователки, които анализират специфичните загуби и вреди, претърпени от жените по време на прехода към пазарна икономика. Те се фокусират върху нарушаването на репродуктивни права (Daskalova, 2000), физическо и сексуално насилие, трафик на хора, както и върху специфичните проблеми, свързани със заетост и трудови права: феминизация на непрестижни професии, на безработицата и бедността и често участие в сивата икономика.
Показвайки как проблемите, свързани с труда, засягат по различен начин мъжете и жените в годините на ранния преход, Glass (2008) припомня широкото разпространение на четири различни теории относно нивата на специфична женска безработица : две от тях предвиждат по-лека загуба на работни места за жените, от една страна поради сегрегацията в сектори, които на първо време не са засегнати от затварянето на производства и индустриални комплекси, а, от друга, поради наличието на образователен и културен капитал, който би повишил стойността им като потенциални работници. В диаметрално противоположна посока са изследванията, които предвиждат, че жените ще бъдат големите губещи на трудовия пазар заради допълнителното обезценяване и загуба на престиж на професиите, които упражняват, както и поради оттеглянето на държавата от специфични мерки за защита от дискриминация.
Реалното развитие на събитията показва комбинирано влияние на описаните фактори: В първите години на прехода загубата на работни места е особено тежка за мъжете, тъй като съкращенията се концентрират в специфични индустрии и производства. Но с напредването на политическите и икономически промени, между 1993 и 2000 г. жените се изправят пред много по-резки спадове в заетостта си (Glass, 2008). В периода с най-високи нива на безработица, увеличила се от 14% на 33% между 1993 и 2000 г., заетостта на мъжете и жените се е променила от съотношение между 76% мъже и 82 % жени в процента на заетост, до 61% мъже и 56% жени през 2000 г.
Но не става дума само за загубване на работно място, а и за по-големи трудности при връщането на пазара на труда. Както показват данните, представени от Glass, през 2000 г. броят на трайно безработните жени се е удвоил. Тази ситуация се усложнява още повече в случаите на майки на малки деца, а рискът от безработица не само расте, но и се утроява след 1993 г. Както показват Koeva & Bould (2007), в периодите на наченки на възстановяване на икономиката, плах растеж и на наемане на нови работници (1994-1995 и 1998), мъжете имат по-голям шанс да получат работа.
От друга страна, особено важни са изследванията, които представят данни за влиянието на отношението към жените на работното място върху раждаемостта и грижите. В тази връзка, проучването „Работно време, условия на труд и демографско поведение“ (2004), проведено от колектив с ръководител Г. Михова обръща внимание на спазването на практика на специфичните мерки за защита на условията на труд и грижа на жени, грижещи се за малки деца. Въпреки че според Кодекса на труда те не бива да полагат извънреден труд, нито пък да бъдат изпращани в командировки, докладът отчита, че от тези права не са се възползвали съответно 64,9% и 76,3% от анкетираните жени. Дори и да приемем, че отказът е бил доброволен в известна част от случаите, резултатите показват наличие на властови взаимоотношения, при които работничките действат в ущърб на собствените си интереси, за да запазят работните си места. В изследването се обръща внимание и на друг тежък проблем, свързващ нарушаване на трудови права и репродуктивно здраве, тъй като 15,5% от анкетираните посочват като причина за спонтанен аборт полагането на тежък физически труд на работното място (15,5%), вредните условия на труд (10,6%) и стреса на работното място (10%). Показателно е също полагането на труд в домашни условия като риск (19,8%). В същото време, 14,5% от анкетираните жени признават, че не са ползвали болнични при заболяване по собствено желание.
Друга особеност на процесите, протичащи през 1990-те години е пряката намеса на редица международни институции като Международния валутен фонд, Световната банка и влиянието на други, като ООН. Докато първите две имат изключително важна роля за провеждането на неолиберални структурни реформи, те също настояват за по-малка тежест на майчинството в рамките на защита от специфична дискриминация към жените. От друга страна, ООН предлага дефиниции за неравенства, основани на пола, които се отнасят най-вече към работното място (Ghodsee, 2014; Glass, 2008). Ефектът, постигнат от тези две тенденции е обезценяване на социалното възпроизводство: съкращаване и закриване на социалните услуги, предоставени от държавата и, същевременно, все по-изместени от грижовния труд анализи на неравенствата, основани на пола, които се насочват най-вече към разликата в заплащането и достъпа до ръководни позиции, в линията на либералния феминизъм. Въпреки важният аргумент да не се приемат жените единствено и/или най-вече като майки, фокусирането единствено върху производителния труд продължава да спомага за това грижовният труд да остане не само невидим, но и да не се проблематизира неговото разпределение.
Ретрадиционализиране на джендър роли
През разглеждания период се наблюдават различни процеси на ретрадиционализация и завой към патриархални модели на организация на обществото. Те имат няколко основни измерения: на първо място, представляват процес на преосмисляне и същевременно трансформиране на паметта и наратива за миналото, обговаряйки социалистическия модел на пълната заетост и равноправието в различни професионални сфери като изкуствено наложен и насилствено поставящ рамки на поведение и живот, които противоречат на „естествените“, особено що се отнася до жените, модели и роли (Stoilova, 2010). Напредъкът, свързан с осигуряване на голям набор от публични услуги като обществени кухни, перални, детски градини, както и преосмислянето на грижовния труд и отглеждането и възпитанието на децата в рамките на социалното възпроизводство е неоспорим и представлява изключително важна характеристика на социалистическия период (Teтевенски, 2022). От друга страна, краят на 60-те години бележи начало на период на постепенно преосмисляне на грижовния труд и идеи за връщането му в границите на семейството като част от националистически и консервативен обрат в демографската политика. В тази връзка в началото на прехода се появяват особено остри критики към политиката на предходния режим за осигуряване на икономическа и професионална еманципация, но без съществен напредък в равностойното разпределение на грижовния и полагания в рамките на семейството и дома труд (Daskalova, 2000).
На второ място, типът семейство, в който жената е домакиня започва да се тиражира като успешен модел (Glass, 2008), въпреки че традиционно този идеал е по-малко разпространен отколкото в западните страни (Todorova, 1994). Неговото тиражиране се осъществява чрез сакрализация на жената, семейството и майчинството (Gal & Kligman, 2000) като проява на обществено мнение, както и чрез представяне на ролята на домакиня като валиден избор, който всяка жена би могла да направи индивидуално за себе си, отричайки концепцията за „двойното бреме“ на работа в и извън къщи, наложено по време на социализма (Glass, 2008).
Този контекст, както отбелязва Stoilova (2010), е изключително благоприятен за изместването на проблемите на заетостта и условията на труд на жените като приоритет в публичните политики и дискурс, както и на омаловажаването на недостига на публични социални и здравни услуги като детски градини и ясли. Общественият поглед към домашната сфера и семейството рядко проблематизира неравномерното разпределение на грижовния труд а, обратно, затвърждава представата за „естественото“ полагане на грижи от страна на жените, особено за децата.
На последно място е важно да се отбележи позицията, която заемат главните неправителствени организации, занимаващи се с дискриминация и проблеми на жените, възникнали през 1990-те. Те също се отдалечават от сферата на социалното възпроизводство, ориентирайки приоритетите си към помощ на пострадали от домашното насилие и към експертно-правна рамка за защита на права. Тоест, насърчаването на развитие на гражданско общество във връзка с неравенства, базирани на пола се ориентира на първо място към НПО сектора, залагащ на правен и експертен дискурс, който, от своя страна, ориентира приоритетите си към повишаване на информираността и развитието на механизми за защита от насилие, основано на пола чрез правни инструменти (Ivancheva, 2015).
Несвършващият преход като безкрайна криза на социалното възпроизводство
Ранните 2000 се характеризират с широкото разпространение и употреба на термина „демографска криза“. Данните от първите 10 години на прехода показват съчетание между различни негативни демографски фактори : застаряващо население (процентът на хората на 65 г. и повече нараства от 13,4% през 1990 г. до 17,0% през 2002 г., докато процентът на децата под 15-годишна възраст намалява от 20,1% до 14,6% за същия период), съчетано с нисък общ коефициент на плодовидост (1,1 -1,2 през ранните 2000) и висок коефициент на смъртност (14,1‰ през 2000г. до 14,8‰ през 2007 г.), както и ускорена миграция. Същевременно се наблюдават известен икономически ръст, в чиито условия социалната политика излиза на преден план както като обществен въпрос (Kotzeva, 2011).
През новото хилядолетие броят на детските градини продължава да намалява, от 3249 през 2000 до 2262 през 2010 г. (важно е да се отчете как след няколко години на минимален растеж настъпва изключително рязък спад между 2005/2006 г. с 3331 детски градини и следващата учебна година, 2006/2007 г., през която са действащи едва 2470). През второто десетилетие броят на детските градини отново върви надолу, достигайки 1817 за настоящата учебна година, 2021/2022 (НСИ, 2021). Това ускорено закриване на публични услуги за грижа не съответства с коефициента на раждаемост, който, след рекордния спад от 7,71‰ през 1997-ма, се покачва до 9.02‰ през 2000 и възлиза на 10,11‰ и 8.85‰ съответно през 2010 и 2018 г. (TRANSMONEE database). Но докато броят на детските градини намалява, този на записаните деца и, в по-малка степен, на групите в детските градини, показва тенденция на постепенно увеличаване (НСИ, 2021). Тоест, има необходимост от нови места и желание от родителите за посещаване на детска градина, както и недостиг, породен от непрекъснато намаляващия им брой (за по-подробни данни и анализ относно грижа и социални неравенства за град София, вж Вайсова, 2022). В тази връзка случаят на София е особено показателен не само заради елиминирането на публични услуги, но и заради редуцирането на материалния фонд, при което сгради на детски градини се реституират, заменят или се сключват споразумения за превръщането им в частни училища (Дума, 09.2018а, 2018б).
Броят на детските ясли, обратно, расте между 2000 и 2021 година, въпреки че това увеличение не успява изцяло да покрие търсенето, особено в големите градове, най-вече в София : През 2003 те са 637, а настоящата (2021-2022) година наброяват 838. Тук е важно да се посочат специфичните характеристики на търсенето на детски ясли във връзка със социалните придобивки, на които могат да разчитат майките в настоящия момент. Изследването, проведено от Михова (2007) показва изключително честа практика на отглеждане в домашни условия на деца до 3 години (70,1%), следвано от посещението на ясла (33,4%) и, в по-малка степен (18,4%), с помощ от баби и дядовци, въпреки че едва 6% посочват, че последното е предпочитан от тях вариант. Слабото посещаване на яслите е свързано, от една страна с дългия отпуск за бременност и раждане, който позволява отглеждането на децата в семейна среда, както и с някои нагласи в обществото, според които семейството е най-доброто място за грижа за децата (Beleva, 2008). От друга страна, в доклада си за Social Policy Network, (Bogdanov & Zahariev, 2018) споменават други важни причини като неоптималното съотношение на грижовни работници – деца в яслите, както и неравномерното им географско разпределение, поради което в различни малки и средни населени места достъпът до тях е затруднен и, на последно място, липсата на услуги за деца под 10 месеца.
Законови промени и нови политики, свързани с майчинството
В края на 1990-те и началото на 2000-те са приети редица законови промени, които целят да повлияят в посока достигане на равенство и не-дискриминация на основа на пола, особено в трудовата сфера. Едни от най-важните са Законът за закрила срещу дискриминацията (2003), Законът за социалното подпомагане (1998) и Законът за насърчаване на заетостта (2002), както и промените, въведени в Кодекса на Труда през 2004 г., според които полагането на нощен труд или пътуването във вид на командировки могат да бъдат разрешени за жени, отглеждащи малки деца, единствено чрез тяхното писмено съгласие. Също така се прилагат по-строги мерки в контрола на не-извършване на вреден труд. Промените в Кодекса на труда са отчетени като една от дейностите, изпълнени в рамките на Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2008-2009. Той е подновен под формата на Стратегия за насърчаване на равенството между половете 2009 – 2015. Едни от акцентите в стратегията са неравенствата в разпределението на домашните задължения. Също така се съсредоточава в трудностите на достъп на жените до ръководни длъжности. В стратегическите ѝ цели фигурира разработването на политики за съвместяване на професионални и семейни задължения, насърчаване на бащите да ползват родителски отпуск и развиване на гъвкаво работно време и форми на заетост. На последно място се посочва „Подобряване и разширяване на обхвата на социалните услуги (държавни, общински и частни) за деца и зависими членове в семейството“.
Различните инструменти за защита от трудова дискриминация са от специално значение за жените. В сравнителните изследвания между постсоциалистически страни в Източна Европа се очертава тенденция на дискриминация към наемане на жени не само с малки деца, но и в репродуктивна възраст, смятани често за „ненадеждни работнички“. В анкета, проведена с жени в Унгария, Полша, Русия и България, 47% от българките отговарят, че не са могли да се върнат на старата си работа след отпуск по майчинство (Glass, 2008). Проучването е в синхрон с анализи на автори като Koeva & Bould (2007), които показват, че в условията на неолиберална икономика, характерна с несигурност и икономическа нестабилност, съчетани с тенденции към дискриминация, водещият семеен модел дори не може да се нарече „двама работещи родители“, а по-скоро стратегия за допълване на приходи, в която участват колкото може повече членове на семейството, включително и тези, работещи в чужбина.
Несъмнено една от най-големите законови промени е засягащата размера на обезщетението за бременност и раждане, както и сроковете, за които то може да се ползва. През 2007 г. платеният отпуск за отглеждане на дете се повишава до 315 дни, а през 2009 е увеличен наново до 410, като през този срок майката е компенсирана с 90% от доходите, които е получавала през последния си период на работа. Първоначално този изискуем стаж е минимум 6 месеца, но през 2016г. е увеличен на 12, затруднявайки достъпа до обезщетението на младите жени и особено на онези, които не се осигуряват върху реалните си доходи, твърде честа практика на български трудов пазар, която принуждава жените да намалят доходите си, плащайки сами осигуровките, които трябва да се внасят от работодателите. Обезщетението, което се изплаща за втората година майчинство е равностойно на 380 лв (впоследствие увеличено на 650 и 710 лв през 2022г.) , а от 9-тия месец майката има възможност да получава 50% от полагаемото ѝ се обезщетение в случай че започне работа. Третата година, обаче, не е свързана с получаване на парично обезщетение, а се ползва под формата на неплатен отпуск, т.е. е осигурено запазване на работното място и натрупване на трудов стаж, но не и доходи. Чрез тези законови промени държавата се стреми да стимулира раждаемостта и да осигури достатъчен доход за първата година от отглеждане на децата, а за втората и третата предприетите мерки и политики са насочени към поощряването на връщането на жените на работа, но, в доста по-малка степен, към разширяването на мрежата от публични колективни услуги и на подобряване на условията за функционирането ѝ.
Освен тези промени, началото на 2000-те бележи и развитието на поредица от национални демографски стратегии, първата от която е приета за периода 2005-2009 и в последствие актуализирана 2006 – 2020 г. Значително се увеличават разходите за различни програми, посветени на семейство и деца, както и мерки за оптимизиране на трудовата сфера като гъвкави форми на заетост, контрол над работодателите за спазване на защитата на бременните и майките на малки деца. Но въпреки че принципите на равнопоставеност са декларирани в стратегията,
„в действителност работодателите в частния сектор нямат нагласи да правят компромиси по отношение предоставяне на гъвкаво работно време за младите майки, по-скоро майките са склонни да работят на фиксирано работно време дори и в техен ущърб, за да запазят работата си. Освен това в столицата и другите големи градове на страната има остър дефицит на места в детските заведения, а частните детски градини са недостъпни за мнозинството от родителите […] на практика дефицитите в публичните услуги за деца, ниските доходи и джендър стереотипите, предписващи семейните задължения основно на жената, забавят процесите на модернизация на джендър отношенията (Kotzeva, 2011: 359).
Решенията, предлагани в различни програми за стимулиране на заетостта при майките, се фокусират върху парични помощи за наемане на лица, които да се грижат за децата, докато майката работи. Програмата „В подкрепа на майчинството“, чрез която се осигурява заплащане от 220 лв на месец за детегледачки е открита през 2008 г. (Kotzeva, 2011), а скоро след нейното стартиране се въвежда уточнение, че за работата могат да кандидатстват и роднини. Решението за избор на работник е взимано от родителите с одобрението на бюрото по труда. Често това са отново жени – баби, лели и т.н. По този начин се постига едновременно увеличаване на заетостта и „задържане“ на децата в семейна среда, заедно с допълнителен доход за член на семейството, но, от друга страна, този модел отново възпроизвежда джендър роли и стереотипи и разчита на минимални възнаграждения. С помощта на тази програма грижовния труд отново остава затворен в семейството и оценен от държавата на стойността на една минимална работна заплата. Програмата е прекратена през 2009, но по същото време започва да се осъществява програма „Отново на работа“, която освен осигуряване на минимална работна заплата за наетия асистент, предвижда предварително обучение на детегледачките. В рамките на оперативната програма „Развитие на Човешките Ресурси“, програмата е съфинансирана от Европейския Социален Фонд до 2013г.
Друга сходна програма, която свързва проблемите със съкращаването на персонал във феминизираните сектори на грижа, здраве и образование и необходимостта от грижа да деца, чиито майки работят е проектът “Стимулиране на самостоятелна стопанска дейност на жени за оказване на услуги при отглеждане на деца”. Програмата е активна в периода 2003 – 2009 и целта ѝ е обучаването на безработните грижовни работнички с цел да използват своя опит и умения за започване на собствен бизнес, предлагайки грижата за деца като индивидуална услуга. Заместването на публичните услуги с насърчаване на предприемачеството по този начин пренасочва съкратения и квалифициран персонал към сегмент от населението, който може да си позволи заплащане за индивидуализирана грижа, но по никакъв начин не адресира проблемите на мнозинството, свързани със затруднен достъп до все още функциониращите детски градини.
Ако родителите (най-често майките) предпочетат да се грижат сами за децата си във възрастта до 3 години, което е осъществимо поради достатъчния за това срок за ползване на платен и неплатен отпуск, този избор не винаги води до финансова стабилност и достойни условия на труд и развитие след изтичането на това време. Както отбелязва Михова (2007:109): „Поставени пред дилемата “децата или професията” жените трудно намират решения във връзка с нея по ред причини – недостатъчна квалификация, липса на гъвкава организация на работното време, стеснени възможности за обучение и преквалификация, семейни задължения, неравнопоставеност в семейството“. Освен това, както предупреждава Kotzeva (2011) в анализ, оценяващ ефективността на описаните политики и стратегии, съществува риск от допълнително затвърждаване на половите роли в семейството, който може да бъде засилен от продължителни обезщетения във времена на икономическа криза и нестабилност на пазара на труда. От друга страна, за авторката е спорен ефектът на монетарните трансфери върху ръста на раждаемостта, една от целите на поредицата демографски стратегии. Тя посочва, че според редица изследвания, осигуряването на публични услуги за грижа за деца и гъвкаво работно време за родителите имат далеч по-голям ефект, макар и не върху повишаване на раждаемостта, а върху съкращаването на интервала между родените деца.
Актуални тенденции и акценти
В днешни дни джендър стереотипите и неравенствата, особено свързаните с разпределянето на тежестта на грижовния труд в семейството, все още са широко разпространени и нормализирани. В същото време е важно да се отбележи постигането на известен напредък в участието на бащите в грижите за децата (Ненова, 2019), макар че все още съществуват солидни бариери пред него. Както се посочва в доклада „Да бъдеш Баща 2014 – 2021: промените при родителите“, нагласите към ролята на бащите в семейството все още се свързват с някои традиционни виждания като липсата на време за децата и приоритизирането на трудовата сфера (66% през 2014 г., 56% през 2021 г.). Анкетата показва, че пречките пред включването на бащите са от разнообразен характер, но всички те са свързани с хегемонията на патриархалния модел на възпитание и семейни отношения: определянето на майките като главните отговорници за грижата, неразбирането и в много случаи нежеланието (45% през 2021 г. на фона на 23% през 2014 г.) да полагат грижи, липсата на развити умения за общуване и грижи (28%) или пък натискът за изпълняване на стандартните джендър роли при мъжете: „хората се отнасят с насмешка към мъжете, които се занимават с деца и домакинство (23% в сравнение с 15% през 2014 г.)“
Пандемията от Ковид-19, започнала през 2020 г., се отрази особено тежко върху родители, на които се наложи да съчетават платен и неплатен труд в дома си по време на карантина и затваряне на детски градини и училища. Обстановката се утежни допълнително от все по-недостатъчните места в детските градини, най-вече в София и в по-малка степен в други големи градове. За първи път през 2021г. се въведе опит да се компенсира големият брой неприети деца с финансова подкрепа под формата на ваучери, с които родителите могат да покрият част от цената на частни детски заведения. Но, както сумата, така и броят ваучери се оказват крайно недостатъчни – родителите получават 296 лв. на месец, одобрените молби са 440 при над 10 000 неприети деца, а помощите отново се пренасочват към частния сектор. Друга мярка, въведена по време на пандемията е програмата „Родители в заетост“ която на практика повтаря практиките от „В подкрепа на майчинството“ и „Отново на работа“ чрез предоставяне на средства за заплащане на индивидуален грижовен труд. Програмата е преустановена на 01.06.2021 г. Една безспорно положителна мярка е отпадането на таксите за детските градини от април 2022 г, които възлизаха средно на 60 лв. на месец за дете.
Актуалните проблеми и предизвикателства, пред които се изправят детските градини в днешни дни са свързани не само с местните деца, а и с деца бежанци от войната в Украйна в нужда от грижа.
Заключение
Понятието демографска криза трябва да се разглежда в тясната си връзка с поредицата от икономически кризи и недостига на социални политики и услуги: разбирани по този начин, взаимно влияещите си кризи се изразяват във влошено положение на жените на трудовия пазар (липса на механизми за защита от дискриминация, уволнение, липса на възможности за съвместяване на грижа и труд или неспазването им от страна на работодателите и натиск върху жените да не се възползват от осигурените права, за да не рискуват работата си), повишени нива на бедност, засягащи особено жените във феминизирани професии, възстановяване на икономиката с преференциално наемане на мъже и, не на последно място, дискриминация от страна на работодателите не само на жените с деца, но и на жените в детеродна възраст като цяло. Неблагоприятните условия за достъп до контрацепция водят до повишаване на броя на абортите като един от начините на контролиране на раждаемостта, а статистиките за настоящия и бъдещ брой на населението започват да се тиражират в политическия и медиен дискурс като демографска криза. Но предложенията за излизане от тази криза преминават през индивидуално и колективно внушаване на отговорност на жените и призиви за увеличаване на раждаемостта, без да бъдат придружени от увеличение на адекватни публични услуги и мерки за социално благоденствие. Вместо това, мерките за подпомагане на заетостта и отглеждането на деца се фокусират върху индивидуалното и семейно нива и поощряват различни модели на частни грижи или наемане на детегледачки.
Увеличаването на платения отпуск за бременност и раждане, както и на сумите, получавани през първата година от майчинството са несъмнено интересни и уникални за европейския контекст социални придобивки, които, обаче, нямат еднозначно влияние върху живота на жените. Дългото майчинство може да допринесе за ретрадиционализация на роли и модели за полагане на грижи в семейството, както и да повлияе негативно на професионалното развитие на майките, но същевременно икономическото подпомагане на жените в условия на безработица и недостиг на публични услуги остава мярка от изключително важно значение..
Източници:
Вайсова, Л. (2022). Грижа и социални неравенства. Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в град София върху живота на жените 2021 – 2022 г. София: Левфем.
Beleva, I. (2008). The Provision of Childcare Services in Bulgaria . MPRA Paper, No. 52662. [посетено на 05/05/2022]
Bogdanov, G., & Zahariev, B. (2018). Early childhood education and care services for children under the age of 3 in Bulgaria well below the Barcelona target. Report, Espn Flash. [посетено на 05/05/2022]
Daskalova, K. (2000) Women’s Problems, Women’s Discourses in Bulgaria. In Gal, S. and Kligman, G. (Eds.) Reproducing Gender. Princeton: Princeton University Press.
Gal, S., & Kligman, G. (2000). THE POLITICS OF GENDER AFTER SOCIALISM. Princeton University Press.
Ghodsee, K. (2014). Red Nostalgia? Communism, Women’s Emancipation, and Economic Transformation in Bulgaria. L’Homme, 15(1), 23–36.
Glass, C. M. (2008). Gender and work during Transition. Job loss in Bulgaria, Hungary, Poland and Russia. East European Politics and Societies, 22(4), 757–783.
Ivancheva, M. (2015). ‘The Spirit of the Law’: Mobilizing and/or Professionalizing the Women’s Movement in Post-Socialist Bulgaria. Mobilizing for policy change: Women’s movements in Central and Eastern European domestic violence policy struggles, 45-84.
Koeva, S., & Bould, S. (2007). Women as workers and as carers under communism and after: The case of Bulgaria. International Review of Sociology, 17(2), 303–318.
Kotzeva, T. (2011). Демографският проблем във фокуса на публичните дискурси в началото на XXI век. Социологически Проблеми, 3–4, 340–364.
Meurs, M., & Giddings, L. (2004). The Demise of State Run Child Care in Bulgaria: Causes and Implications. Department of Economics Working Paper Series, 04, 1–28.
Meurs, M., & Giddings, L. (2006). Decline in pre-school use in post-socialist societies: The case of Bulgaria. Journal of European Social Policy, 16(2), 155–166.
Stoilova, M. (2010). Post-socialist gender transformations and women’s experiences of employment: Movements between continuity and change in Bulgaria. Journal of Organizational Change Management, 23(6), 731–754.
Todorova, M. (1994). Historical Tradition and Transformation in Bulgaria: Women’s Issues or Feminist Issues? Journal of Women’s History, 5(3), 129–143.
Михова, Г. (2007). Отглеждането на децата до 6-годишна възраст от заетите в България – предпочитания и практики. Население, 1–2, 103–123.
Ненова, Г. (2019). Разделението на труда в семейството : за границите на майчинството и бащинството. Софийски университет “Св. Климент Охридски.”
Дума (2018а) Къде са детските градини на София? [посетено на 05/05/2022]
Дума (2018б) Къде са детските градини на София 2? [посетено на 05/05/2022]
НСИ, 2021
Детски градини по статистически зони, статистически райони, области и общини [посетено на 05/05/2022]
Детски ясли и места в тях на 31.12 по статистически зони, статистически райони, области и общини [посетено на 05/05/2022]
Инфостат:
Деца в детските градини по пол и възраст [посетено на 05/05/2022]
Групи в детските градини по статистически зони, статистически райони, области и общини [посетено на 05/05/2022]
Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030) г.) [посетено на 05/05/2022]
Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009 – 2015. [посетено на 05/05/2022]
Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (2008-2009 г.) [посетена на 05/05/2022]
OAK Foundation (2022). Да бъдеш Баща 2014 – 2021: промените при родителите
Transformative Monitoring for Enhanced Equity (TransMonEE) database [посетено на 05/05/2022]
[1] Този аргумент се разглежда детайлно в доклада “Грижа и социални неравенства. Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в град София върху живота на жените 2021 – 2022 г.” и статията „Личното е (обществено-)политическо: Ролята на Комитета на българските жени за социализацията на грижата за децата по време на държавния социализъм в България (1950-1975)“, изготвени от Левфем със съдействието на Българския фонд за жените и достъпни на www.levfem.org.
Настоящият текст се реализира в рамките на проект „Грижа и социални неравенства. Влияние на недостига на места в общинските ясли и детски градини в гр. София върху социалния живота на жените“ с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.
