В рамките на тази дискусия ще обсъдим както актуалните борби на жените в България за добри условия на труд и живот, така и възможността за по-тясно сътрудничество по такива теми между организации, застъпващи се за полово равенство и синдикати в страната и в международен план.

В България, гласи популярната мантра, всичко е наред с трудовото положение на жените – жените работят, получават равни заплати като мъжете и дори има много жени на високи управленски позиции. Под тази повърхност обаче се крият десетки неразрешени проблеми и задълбочаващи се конфликти. Така например силно феминизирани сектори като тези на грижата, текстила и услугите са и едни от най-зле платените и с най-тежки условия на труд, а бедността в България сред жените е по-висока от тази сред мъжете. Стачките и протестите на учителите през 2007, на шивачките през 2010 г., на медицинските сестри от 2019 г. насам и актуалните протести на служителите на НЗОК през лятото на 2022 г. са малка част от примерите за водените борби през годините в сектори с ниско заплащане и масово заети жени.

Най-често от жените се очаква да поемат и така наречената „втора смяна“ – т.е. безплатна грижа за домакинство, деца и болни или зависими близки. Този процес пък се подсилва от разпада на социалната държава: когато няма детски градини, жените трябва да полагат повече грижи за деца; когато държавните социални грижи за възрастни и болни са зле финансирани и недостатъчни, жени поемат този труд в рамките на домакинствата си. Протестите на Международния ден на жените на 8 март и на Международния ден за борба с насилието над жени на 25 ноември в последните няколко години активно опитват да обърнат внимание на грижовния труд, но и на икономическото и трудово положение на жените и как те влияят на насилието над жени.

Тези процеси болезнено се задълбочиха по време на пандемията, когато предимно жени работеха „на първа линия“ като медицински сестри, болногледачки, учителки, социални работнички, магазинерки и др. Пандемията остави жените в България по-бедни, а здравните и социални системи в страната – в още по-окаяно положение. Днес високата инфлация, непосилните цени за транспорт, храна, а скоро и отопление удрят всички, но най-вече по-бедните в обществото, докато увеличението на бюджета за отбрана ще бъде компенсирано с орязване на парите за болници, училища и социални домове. Всички тези процеси са не само локални в България, но и глобални, а опитът на феминистки и синдикалистки в сходни борби извън България може да вдъхнови тези на родна почва.

Как могат организации и хора, работещи по феминистки и трудови теми, да обединят сили, за да се борят за по-добри условия на труд във феминизираните сектори? Може ли опитът от борбите на феминистки и работнички от други страни в Източна Европа и отвъд нея (със специално внимание върху трудовите борби на мигрантките) да е полезен за организиране на тези битки в България? Това са само част от въпросите, които ще обсъдим в рамките на дискусията.

Целта на семинара е да се обсъди възможността за транснационално общуване и организация на работниците в рамките на и отвъд институционалните граници на ЕС, като се вземат предвид както процесът на разширяване на ЕС, така и политиките за регулиране на заплатите и труда, въведени от ЕС, като например Директивата за минимална работна заплата.

Откакто започна „източното“ разширяване на ЕС, хората в страните от Централна и Източна Европа се надяват или дори предполагат, че членството в Съюза незабавно гарантира икономически и социален успех по силата на хармонизирането на законите и реформите с директивите на ЕС. Ефектите от тези юридически синхронизации показаха по-скоро нееднозначни резултати, а работниците от тези страни продължават да бъдат силно експлоатирани и с тях бива злоупотребявано както у дома, така и в границите на ЕС, когато мигрират към по-богатите страни в Съюза. Напоследък членството в ЕС отново е на дневен ред, тъй като Украйна подаде молба по време на войната, а Молдова и Грузия я последваха. ЕС предостави на Молдова и Украйна статут на кандидат-членки, а отложи кандидатурата на Грузия. В същото време, когато Грузия начерта „западен“ курс към ЕС и НАТО, тя го направи като унищожи изцяло трудовото си законодателство и защита, изискванията за здраве и безопасност на работниците, както и основната социална закрила. Наскоро приетите закони в Украйна, въведени с помощта на правителството на Обединеното кралство, са насочени към, подобно на грузинския пример, подкопаване на трудовото законодателство.

Докато хората от тези страни виждат в ЕС ново и различно поле за борба за получаване на по-добри заплати и социална защита, управляващата класа се стреми да се възползва от новите политически и икономически връзки, гарантирани от ЕС. Разпространява се, а с това и се затвърждава идеята, че само чрез технократско прилагане на директивите на ЕС може да се постигне някаква промяна или отстъпки от страна на правителството в полза на работниците, като се заобикаля необходимостта от мобилизация или участие на работниците. В същото време директивата на ЕС за минималната работна заплата, макар и да подхранва очакванията на работниците за подобряване на трудовите им условия, рискува да засили йерархиите на експлоатация в ЕС и извън него.

Този семинар цели да проучи ролята, която ЕС играе и е играл, както при настоящите страни членки, така и при стремящите се към присъединяване и дори при бившите членки като Обединеното кралство, за налагане на трудовите и социални реформи. Наистина ли работниците и работничките се нуждаят от ЕС, защото инак нямат власт да се преборят за отстъпки от управляващата класа? Дали ЕС автоматично ще създаде (дали някога е създавал?) социална държава със силни профсъюзи и трудови права на стремящите се към членство страни? Може ли Директивата за европейска минимална работна заплата да се превърне в поле за борба срещу опитите тя да бъде използвана за разделяне на работещите на национална основа?

Семинарът ще разгледа редица ключови критически рамки и борби за жилищна справедливост, разработени от радикалното движение за жилищна справедливост в Румъния. С разглеждането на дейностите на Общия фронт за право на жилище (FCDL, Букурещ) и Социални жилища СЕГА! (Căși Sociale ACUM!, Клуж), ще бъдат представени както аналитични концепции, така и практики, които са оформили пресечения профил на местното движение за жилищна справедливост.

Опирайки се на регионалната и местната история, тези групи разработват критични подходи към реституциите, финансиализацията и джентрификацията и посочват расовото и класовото лишаване от собственост в основата на принудителните извеждания от жилища в Румъния. Антикапиталистическият, феминистки и антирасистки подход на движението разчита на преки действия, организиране на общности, политическо изкуство и активистки изследвания, за да изгради своята политика и програма през последните 12 години.

Въз основа на активисткия си и изследователски опит, организаторите предлагат няколко концепции и практики на другарите от Централна и Източна Европа с цел укрепване на регионалната транснационална солидарност и организиране за жилищна справедливост, които може да са полезни и в други борби.

В продължение на десетилетия Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са поле на промени и борби, белязани от транснационални процеси, които влияят на условията на живот и труд на всички, но най-вече на жените, ЛГБТКИА+ хората и мигрантите. Преходът към капитализъм остави обществени системи като здравеопазване, образование, достъпни жилища и социална защита недостатъчно финансирани като по този начин огромна част от грижите и възпроизводителният труд се прехвърлиха върху плещите на жените. Глобалните консервативни вълни и втвърдяването на патриархалния режим доведоха до огромно увеличение на насилието, убийствата на жени и посегателствата срещу основни репродуктивни права и свободи като жестоките забрани за аборти в Полша, анти-ЛГБТКИА+ законите в Унгария, Словакия, Румъния и България и вълната срещу Истанбулската конвенция в целия регион. Расистките йерархии и експлоататорските разделения в ЕС създадоха условия, при които работниците от Централна и Източна Европа, често жени, са принудени да мигрират към други части на Европа и да работят при мизерни условия, най-вече в грижовния сектор, селското стопанство и услугите. Пандемията от Covid-19 видимо и до крайност изостри тези условия и създаде още повече противоречия като нарече труда, извършван предимно от жени и мигранти „жизненоважен“ за поддържането на обществото, но отказа да признае правото на тези „жизненоважни работници“ на достойни живот и условия на труд.

Днес войната в Украйна засилва още повече патриархалния, капиталистически и расистки натиск върху жените, ЛГБТКИА+ хората, работещите и мигрантите. В Украйна изнасилването се използва като оръжие, а войната налага джендърни и расистки йерархии и ще бъде използвана от институциите като възможност за неолиберално следвоенно възстановяване. Извън Украйна бежанците от войната, предимно жени, са обект на патриархални атаки и са принудени да приемат непоносими условия на труд, за да оцелеят. Същевременно, военните разходи както в Украйна, така и в други държави членки на ЕС, се покриват чрез орязване на средствата за социални разходи, което отново увеличава трудовата тежест върху жените, а инфлацията и по-високите цени на храните, горивата и наемите застрашават възможността ни за оцеляване.

На фона на тези социални и политически сътресения, които войната и други кризи носят, като феминист(к)и е изключително важно да се изправим пред и да обсъдим следното:

Как нашите условия на живот и борба на полето на социалното възпроизводство са повлияни от пресичането на тези кризи?

Ако капиталистическите, патриархални и расистки режими създават разделения в обществата и между регионите, как можем да преминем отвъд тези национални и регионални разделения и да създадем нови възможности за транснационални феминистки борби?

Как да организираме политическия си отговор на полето на социалното възпроизводство в новия военен контекст и на фона на продължаващите други кризи?

Асамблеята ще бъде момент за обсъждане на всички тези въпроси, но по-далечната ѝ цел е да засили транснационалните връзки между участниците и да създаде инструменти за политическа комуникация, борба и стачка на полето на социалното възпроизводство отвъд националните граници.

(Германия, 2022, 62 мин., labournet.tv)

Не можем да продължаваме така. Няма такова нещо като зелен капитализъм. И така, какво правим?

Въпреки че движението за климата все повече признава, че капитализмът и смекчаването на последиците от изменението на климата са несъвместими, то не разполага с конкретна политическа визия за това как можем да постигнем системна промяна.

„Гръмката пролет“ очертава как може да изглежда дълбоката промяна, от която се нуждаем – и защо не може да има зелен капитализъм.

В главните роли: Андреас Малм, Юлия Щайнбергер, Естебан Серват, Матиас Шмелцер, активисти за климата от Ende Gelände, Петъци за бъдеще, XR, колектива AngryWorkers, работници от Amazon, Omas gegen Rechts и Мексиканския национален конгрес на коренното население CNI.

Трейлър: https://en.labournet.tv/loud-spring-release-trailer

През последните две години мрежата Транснационални автономни жизнени борби (Essential Autonomous Struggles Transnational – EAST) обедини жени, ЛГБТКИА+ хора, работнички и мигрант(к)и от Централна и Източна Европа, от граничните държави и отвъд тях в обща борба срещу патриархалното господство, расизма и експлоатацията. По време на пандемията борбите на жените, особено на мигрантките, работещи в жизнени сектори, се насочиха срещу засилването на структурното насилие срещу тях във всичките му форми.

Мобилизирахме се за Манифеста за жизнена стачка на 8 март, срещу оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция – давайки гласност на всички, които отхвърлят посланието на Ердоган за подчинение, насочено към всички жени и ЛГБТКИА+ хора, – срещу забраната на абортите в Полша и срещу войната в Украйна и нейните последици по отношение на милитаризацията, обедняването и екстремизирането на насилието. Провокирахме към преоткриването на феминистката стачка, за да отговорим на начините, по които всички тези кризи променят възможностите на нашите феминистки и антипатриархални борби.

Как да се противопоставим на консервативните и крайно десните атаки срещу жените и ЛГБТКИА+ хората?

Какви стратегии прилагаме, за да се противопоставим на техните дискурси?

Как повишаването на цените, инфлацията и миграционната политика променят условията на труд и живот на милиони жени и ЛГБТКИА+ хора?

Как борбите, възникнали по време на пандемията около жизнения и обезценен труд на жените, могат да бъдат насърчени при справянето с последиците от войната и припокриващите се кризи?

Как можем да се справим с пресичането на глобалните последици от пандемията, изменението на климата, икономическото развитие и войните със законите срещу абортите, увеличаването на патриархалното насилие и атаките срещу ЛГБТКИА+ правата?

Дали войната отпушва подновена патриархална реакция или само задълбочава вече съществуващите кризи в социалното възпроизводство?

Дискусията има за цел да обсъди тези въпроси и как описанитетрансформации се отразяват на борбите в социалното възпроизводство. Целта е също да се изградят дискурсивни и практически инструменти за борба и транснационално организиране за феминистка политика на мир.

Движенията на мигрантите и борбата им за свобода срещу граничните режими и институционалния расизъм оказват дълбоко въздействие върху националните политики и политиките на ЕС. Селективното затваряне на границите по време на пандемията затрудни движението на мигрантите и ги накара да потърсят нови стратегии за мобилност. В същото време непрекъснатата нужда от основната труда на мигрантите в сфери като логистика, грижи за възрастни и болни, селското стопанство и други сектори принуждава правителствата и работодателите да наемат мигранти въпреки ограниченията на мобилността.

Войната в Украйна и нейните по-широки последици извадиха наяве използването на правото на убежище с политически цели и пристрастното управление на миграционните политики. На милионите украински бежанци, предимно жени, националните правителства и ЕС отговориха с временни мерки и създаване на нови йерархии. Войната в Украйна извади наяве и войната, водена от години от ЕС и правителствата на държавите срещу мигрантите. Така например в страни като Полша, Унгария, Гърция, Турция и Обединеното кралство границите продължават да се охраняват все по-строго, а редица правителства отхвърлят чернокожи и азиатски бежанци или се опитват да ги изпратят в трети страни. ЕС продължава да сключва сделки с държави като Турция или Либия за държане на мигранти от Близкия Изток и Северна Африка отвъд границите на Съюза, насърчавайки увеличаването на насилието срещу тях, и налага засилването на въоръжената охрана по границите като условия за бъдещо членство в ЕС. Ужасните условия на прием в лагерите в Гърция или Италия пък са повод за протести и стачки на затворените в тях мигранти. 

Както и по време на пандемията, тази война срещу мигрантите върви заедно с нови проекти за привличане и наемане на чуждестранни работници. Свидетели сме на сблъсък в полето на мобилността, при който мигрантите я използват като част от борбата си за по-добър и по-сигурен живот, докато правителствата и работодателите се стремят да мобилизират работна ръка в името на печалбите и производството. Жените мигрантки са в центъра на тези процеси и ежедневно търсят и нови форми на борба.

В този контекст е спешно да се осигури пространство за различните борби, провеждани от мигрантите; да се разчупи изолацията, наложена от произволни разделения и йерархии; да се покажат връзките между военното, патриархалното и расисткото насилие и въздействието на войната върху живота на мигрантите и да се очертаят възможностите за колективни борби. С убеждението, че борбата за свободата на движение и свободата на мигрантите е част от борбата ни за транснационална политика на мира, този семинар ще бъде организиран в три основни направления:

1. Мигрантски труд, труд и социално възпроизводство: как се е променил мигрантският труд във вашия контекст първо с пандемията, а после с войната? Този въпрос ще се разгледа като се има предвид и връзката между, от една страна, нуждата от работна ръка и производителността на ЕС, а от друга – подборът, наложен от граничния режим. Как секторите на услугите и грижите се възползват от пристигането на украинските бежанци?

2. Граничен режим: как милитаризацията на границите, секюритизацията на всекидневния живот, засилването на граничния контрол и отблъскването на мигранти влияят върху политиките за прием и системата за предоставяне на убежище? Какви критерии, с особено внимание към жените, се използват за благоприятстване или възпрепятстване на законното влизане в страните от ЕС?

3. Институционален расизъм, експлоатация и патриархално насилие: как институционалният расизъм (т.е. постоянното изнудване за разрешителни за пребиваване, бежански статут, стратегии за набиране на персонал и т.н.) взаимодейства с насилието срещу жените мигрантки и структурното патриархално насилие? Как това се преплита с динамиката на експлоатацията? Как войната е повлияла на тези условия и процеси?

Пандемията засили натиска върху здравния сектор в световен мащаб и днес наблюдаваме засилване на борбата на здравните работници срещу недостига на персонал, ниските заплати и затварянето на болници. Пандемията разкри и реалностите на жизненоважния труд в социалното възпроизводство, извършван основно от жени и по-специално жени мигрантки от Източна Европа и отвъд, който е толкова необходим и същевременно експлоатиран и подценяван. Тъй като капиталът и държавата не могат лесно да преместят работата в сферата на здравеопазването и грижите в региони с ниско заплащане, трудовата миграция на здравните и грижовни работници играе важна роля. Болниците, както и домовете, се превърнаха в места, разчитащи на работна сила от целия свят.

Семинарът се организира от Angry Workers (Великобритания), които ще споделят работата, която вършат като малка мрежа от колеги здравни работници във Великобритания и ще разгледат текущи трудови спорове в страната. Ще участват здравни и грижовни работници от различни региони, за да обсъдят актуалните си борби и конкретната роля на здравните и грижовните работници в по-широкото класово движение, което ще даде и възможност да се свържат с феминистките борби срещу патриархалната организация на обществото и в общата борба за фундаментална промяна на обществото.

С тази дискусия целим да обсъдим как зеленият преход влияе върху условията на живот и труд на милиони хора, как поражда напрежения, разделения и йерархии на транснационално ниво и как да се организираме срещу надвисналата климатична и социална катастрофа, предизвикана от националните правителства, капитала и наднационалните организации.

През последните години, социалните и икономически последици от климатичния хаос доведоха до разрастването на движенията, настояващи за климатична справедливост. Мобилизациите по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 26) в Глазгоу показаха силата на едно движение, обединяващо активисти от цял свят и посочващо нови възможни връзки с работническите борби.

В последващите месеци, подтикната от необходимостта за споделяне на визии и общи политически инициативи срещу климатичната криза, платформата Транснационална социална стачка (ТСС) беше домакин на поредица от срещи относно климатичния класов конфликт заедно със синдикалист(к)и и активист(к)и от няколко европейски страни. С тези срещи искахме да се изправим срещу изфабрикуваното противопоставяне както между работниците и климатичните активисти, така и между западните и източните държави, за да подчертаем многопластовите начини, по които зеленият преход влияе върху живота и условията на труд на милиони хора като извлича печалби от кризата. Така, още преди началото на войната вече беше ясно, че националните и наднационалните планове за постпандемично възстановяване и зеления преход са част от неолибералната програма за реконструкция както на промишления, така и на енергийния сектор. В този смисъл последните енергийни планове на ЕС и санкциите срещу Русия сигнализират, че политиката на преход е вплетена във военни конфликти, че тя е част от по-мащабна стратегия за осигуряване на нов режим на производство и социално възпроизводство чрез справяне с новия световен сценарий, открит от инвазията на Путин. Приватизацията, инфлацията, преквалификацията и разширяването на свободния пазар с цел продължаване на дългогодишния процес на интеграция на източните държави в ЕС са основните елементи на протичащия зелен преход, макар и да е ясно, че климатичният колапс няма да бъде избегнат чрез тези мерки. Трябва да се организираме срещу опустошителните последици на неолибералния зелен преход, трябва да превърнем зеления преход в поле за борба!

Приканваме активист(к)и, работници и работнички, колективи и синдикалист(к)и да вземат участие в тази дискусия, която ще се проведе в София; трябва заедно да намерим начин да се противопоставим на безнадеждността.

Веднага след руската инвазия в Украйна Платформата Транснационална социална стачка (ТСС) стартира Постоянна асамблея срещу войната – пространство, в което работници и мигранти, жени и ЛГБТКИА+ хора, профсъюзи, феминистки и антирасистки активисти се събират, организират и обсъждат как да се противопоставят на политиката на войната и да се справят с различните начини, по които тя влияе на способността ни да се борим и да изграждаме настоящи и бъдещи транснационални връзки. Сега се сблъскваме челно с резултатите от международната нестабилност през последните десетилетия, изкована във военни зони далеч от западната сцена. Не само смъртта и опустошенията, но и нарастващата милитаризация, ядрените заплахи, скриването на социалните конфликти зад изфабрикувана национална хомогенност, енергийната и продоволствената криза, прекрояването на веригите за доставки според това, което е удобно политически, и опитът да се управлява финансовото и индустриалното натрупване чрез политически съюзи са последиците от това.

Тези последици далеч не се ограничават само в Украйна, където се води войната, а обхващат целия свят. От работниците и мигрантите се изискват жертви, защото военната ситуация пренарежда приоритетите на правителствата. Цялостните условия на нашите политически начинания бяха променени от тази политика на войната по начин, който все още е трудно да се схване в пълния му обхват, нашите местни контексти се оказаха непоправимо засегнати от тези транснационални трансформации. На този фон е необходимо да търсим обединение в общ транснационален проект и стратегия за отпор. Постоянната асамблея срещу войната публикува Манифест за транснационална политика на мира, който очертава тази стратегия. Целта на манифеста е да посочи основните точки на една политика на мира, която не е просто антивоенна или пацифистка позиция, а признава взаимовръзката между войната и експлоатацията на труда и околната среда, расизма и патриархалното насилие. Транснационалната политика на мира не застава на страната на тази или онази велика сила, а на страната на тези, които страдат от войната, на тези, които се противопоставят на нейното смъртоносно командване и всеки ден се борят да не бъдат убивани, експлоатирани, потискани, в Украйна, в Русия и другаде. На тази асамблея ще бъдат представени и обсъдени точките от манифеста, за да изградим заедно транснационална инициатива срещу военната нормалност, в която живеем, и да се подготвим да посрещнем предстоящите напрежения, които ще засегнат европейското и транснационалното пространство в близко бъдеще.

Работилница за премахването на границите, затворите и проявленията им в ежедневието и връзките ни от феминистка гледна точка, организиран от членовете на автономния социален център Коприва.

Семинар върху метода на феминистки включени изследвания, насочени към действие (FPAR) с Глобалния алианс срещу трафика на жени (GAATW)

Този семинар е възможност да подобрите техническия си капацитет, като научите повече за FPAR. Той е едновременно и потапяне в FPAR, и намеса в глобалната система, свързана с гостоприемството към и принадлежността на жените работнички мигрантки. Участниците ще имат възможност да се запознаят чрез примери от последния FPAR на GAATW, да експериментират и практикуват подхода, и да затвърдят усилията за самоорганизация в рамките на и между различните социални движенията.

FPAR е много специфичен подход за осъществяване на промяна и изучаването ѝ, през призмата на феминистката теория и практика, в хода на нейното разгръщане. Фокусът е върху най-предизвикателните обществени проблеми, с които се сблъскват жените и в по-широк смисъл групите в неравностойно положение и потиснатите групи. Целта на изследванията в тази парадигма е да се разкрият значения, които обикновено са скрити, и да се промени дисбалансът на властта в полза на потиснатите. По-важното е, че става дума за разгръщане на промяна към прогресивна еманципация.

Този семинар е въведение в методологията, основаващо се на проекта „От Югоизточна Азия до Европа: Укрепване на правата на жените мигрантки и трафикираните жени в името на приобщаваща ре/интеграция“. Основната цел на проекта е да се улесни застъпничеството за мерки за утвърждаване на правата. Обект на работата ни са политиките за трудова миграция, свързани със социално-икономическото приобщаване.

Като използваме за пример констатациите по този проект, задачата е да дадем възможност на гражданското общество да разбере по-добре връзката между миграцията, трафика на жени и трудовите права. Чрез феминисткия анализ на трудовата миграция, трафика и ре/интеграцията, ние се постарахме да дестилираме – от историите и гласовете на жените – послания към заинтересованите страни, които са в състояние да променят тези режими.

Ключът към застъпничеството като част от FPAR и от това конкретно изследване е свързването на социалните движения и изграждането на съюзи в процеса на работа. Ето защо семинарът е и FPAR в рамките на FPAR, който има за цел да укрепи връзките между феминисткото, женското, работническото и мигрантското движение, така като те присъстват в рамките на Транснационалната среща в София.