Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Аман от скъпотия! Не щем вече немотия! Няма да позволим поредния провал на капитализма да бъде стоварен върху нас!

Аман от скъпотия! Не щем вече немотия! Няма да позволим поредния провал на капитализма да бъде стоварен върху нас!

От месеци цените на енергията, наемите и храната не спират да растат, а всички ние сме оставени на произвола на фирмите, които печелят на гърба ни. Намираме се в криза, която днес заплашва не само стандарта ни на живот, но и физическото оцеляване на мнозина от нас. Кризата с разходите за живот и повишаването на цените на енергията, наемите, природния газ и хранителните продукти и стоки е световен проблем. Ние разбираме, че главоломният ръст на цените е причинен от икономическия растеж при отваряне на икономиките след Covid-19 кризата и усилен от войната на Русия срещу Украйна. Същевременно обаче е ясно като бял ден, че корените на обезценяването на нашия труд и срива в стандарта ни на живот са във водената от десетилетия политика на дерегулация, приватизация и забавяне на ръста на заплатите на фона на намаляване на данъците на богатите. 

Как стигнахме дотук? Здравеопазването, енергията, транспортът и грижата за децата се превърнаха от публични блага в частни предприятия, работещи за печалбите за малцина. В много сектори защитата от грабителство беше премахната; именно затова например цената на тока за производството, но също и за детските градини и училищата, болниците, читалищата и библиотеките и всички други публични институции, можаха да се повишат с пъти. В този процес пострадаха не само работещите в тези сектори, но и всички ние, върху които се прехвърли високата цена на енергията чрез цените на храните и другите стоки и услуги. Всичко това обаче не беше достатъчно за бизнеса, който също получи и гарантирана от държавата помощ за цената на тока, прехвърляйки по този начин втори път цената на провала на пазара върху нас. 

За да спои тази токсична смес, вече започна и коването на партийния консенсус за нуждата от „стягане на коланите“ заради повишените публични разходи (четете: безкрайните помощи за бизнеса): резултатът ще бъде, че пак ние, трудещите се и най-маргинализираните в обществото, ще понесем бремето поради орязани публични разходи и замразена минимална заплата. Ето как функционира свободният пазар: фирмите плащат все по-малко и по-малко данъци, но в период на криза, разходите се прехвърлят върху работещите бедни! Крайно време е да се опълчим срещу високите цени и ниските доходи.

В България положението е особено тежко. Според последни данни на НСИ към м. октомври 2022, България е една от страните с най-високо равнище на инфлация с 17,6% при 11,5% средно за Европейския съюз. В същото време страната ни за пореден път се нарежда на последно място в ЕС по минимална работна заплата, а разходите за основни бюджетни пера като храна и безалкохолни напитки и поддържане на жилището не само се увеличават, а и процентът от доходите, необходим за тях е над средното в ЕС, съответно 31,2% и 17,3%. Така в България разходите за храна и безалкохолни напитки през второто тримесечие на 2022 г. възлизат на 612 лв., а свързаните с жилището (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) – на 339 лв. Можете да си представите какво означават тези данни за онези, които получават минимално заплащане и как се справят със средствата, с които разполагат, в покриването на разходите си за живот.

Според данни на КНСБ издръжката на живот [1] в България се равнява на 1320 лв. без включен наем за един човек. Това е поредно доказателство колко сериозна е кризата с разходите за живот в България и защо от ЛевФем смятаме, че действия насочени към екологични решения, възобновяеми енергийни източници са от ключово значение за страната ни за справяне с кризата.

Горните данни ясно посочват, че необходимостта от предприемане на дълбоки мерки, които да адресират окаяното положение на мнозинството живеещи в България, е повече от спешна. Затова от ЛевФем смятаме, че правителството трябва незабавно да вземе мерки за справяне с енергийната кризата, повишаването на доходите и най-накрая да наблегне на повече екологични и устойчиви решения на проблемите. Смятаме, че енергийната криза и оскъпяването на разходите за живот би трябвало да са отправна точка към ускорен екологичен преход в страната ни. 

Разбира се, за жените кризата свързана с разходите за живот е още по-силно изразена:

Жените са изправени пред още повече трудности и са изложени на по-голям риск поради простия факт, че печелят по-малко. Бедността в България е силно феминизирана на няколко основни нива – заплати, пенсии и спестявания на домакинствата: в сектори като образование, здравеопазване, хотелиерство и ресторантьорство процентът на заетите жени е съответно 81%, 80% и 65%. Възнагражденията там не само са по-ниски от средните, но и в самите сектори съществува стратификация, където по-престижните и високоплатени длъжности са изпълнявани предимно от мъже. Пенсиите на жените също са по-оскъдни в следствие от неравното заплащане, честата работа на непълен работен ден или удължаването на майчинството поради липсата на публични услуги за детска грижа. Оттам и спестяванията, с които разполагат жените, са по-малко. Когато няколко от тези фактора се съчетаят, по-високите разходи удрят жените по особено жесток начин – особено пенсионерките, самотните майки и работещите в нископлатените сектори. Данните показват, че рискът от бедност при възрастните жени /над 65 години/ достига до 40% в сравнение с 26,6% от мъжете, а за жените, живеещи сами той има още по-висока стойност – 48,6%. 

Именно върху жените се стоварва и ефектът от замразяването на минималната заплата, което обрича на студ и глад най-уязвимите групи, мнозинството от които жени – особено нискообразованите, работещите в отдалечени населени места, сезонните работнички, шивачките, чистачките, заетите в търговията и туризма. Жените с малки деца имат много по-малки възможности да удължат работното си време или да потърсят други начини за прехрана, защото са заети с отглеждането им. Самотните майки, които покриват всички къщни разходи, са принудени да правят компромиси с отоплението и храната си. В световен план ясно се наблюдава, че жените по-често са отговорни за осигуряването на храната и движението на домакинството, което те правят на цената на гладуване или други лишения.

Поради разликата в доходите, разходите за отопление гълтат много по-висок процент от бюджета на жените за издръжка – от пенсионерките до неплатените грижовни работнички и болногледачки, до жените в майчинство. Особено уязвими са и хората с увреждания, които често са обречени на живот вкъщи от липсата на каквато и да е инфраструктура. Възрастните и хронично болните са принудени да избират между лекарствата и отоплението.

Повишаването на разходите често обрича жените с нисък доход на още по-голяма зависимост от техните партньори. Така те са изложени на допълнителен риск от насилие и невъзможност да потърсят спасение извън дома. Избухващите цени на наемите в големите градове и високите режийни разходи в отдалечените населени места обричат жените на още по-голяма изолация и зависимости вкъщи.

Ромските жени са една от най-уязвимите групи, страдащи от високите цени. Често те са лишени от възможности за образование и високоплатена работа и са принудени да изкарват прехраната си с неформален труд. Програмите за временна заетост и секторите, в които често те намират препитание, също са изключително зависими от нивото на минималната заплата. Бедните роми често живеят в жилища, които не са изолирани и съответно имат много по-високи режийни разходи, които се компенсират с повече дни прекарани на студено.

Мигрантките от Африка, Близкия Изток, Афганистан, Иран, и Украйна са заплашени от невъзможност да покриват разходите си. Често пъти те трябва да се грижат и за деца, което ограничава възможностите им за заетост, а за мнозина мигрантският статут е пречка за достъпа до социални услуги, помощи и трудова заетост. Особено уязвими са мигрантките, вече изложени на експлоатация от бизнеси, които разчитат на внос на евтина работна сила от трети страни. Веднъж озовали се в България, те са принудени да работят при тежки условия. Бясното увеличение на цените им гарантира не само по-малко възможности да издържат семействата си, но и още по-голяма експлоатация и невъзможност за откъсване от злоупотребяващи частници.

Не на последно място трябва да се отбележи, че още преди настоящата криза, за мнозина от нас беше невъзможно да посрещнем всичките си ежедневни разходи за поддържане на минимални условия на живот. Скъпото здравеопазване, липсата на социална инфраструктура и достъпен транспорт, високите цени на храните, липсата на социални услуги и безобразно ниското ниво на социални плащания, детски надбавки и пенсии отдавна хвърлиха мнозина от нас в бедност. Високите цени на жилищата и наемите вкараха стотици хиляди в дългови спирали, а голям брой хора живеят в нерегулирани домове или на улицата, защото липсва регулация на пазара и няма социални жилища. Т. нар. „оптимизация“ на училищната система обрече множество деца да пътуват до други квартали и населени места още от първи клас, въпреки че всяко трето дете има само един чифт обувки и детската бедност расте постоянно. За учителите, мнозинството от които жени, политиките на строги икономии и делегирани бюджети означават недостиг на средства за елементарни нужди, а настоящите увеличения в цената на енергията ограбват и последните средства на училищата.

Всички тези ефекти се сблъскват с бягането от отговорност на държавата да предприеме мерки, за да предпази най-уязвимите групи от ужасяващите последици на скъпотията, както и мерки за разрешаване на дългосрочните, структурни проблеми. Ние настояваме за следното:

  1. Незабавно понижаване на сметките чрез замразяване на цените на енергията и въвеждане на енергийни помощи за енергийно бедните, както и спешно приемане на определение за енергийна бедност. За да бъде разрешен структурният проблем с високите цени на тока е необходима промяна в европейското законодателство и връщане на регулирания пазар на електроенергия за небитовите потребители, както и преминаване на електроразпределителната мрежа в публични ръце.
  2. Повишаване на доходите чрез увеличаване на минималната работна заплата поне с темпа на инфлацията и достойни заплати за работещите в социалните дейности, здравеопазването и образованието. В дългосрочен план са необходими промени в стачното законодателство, като важен фактор за възможността на съществуване на адекватни инструменти за защита за работещите.
  3. Данъчно облагане на богаташите чрез премахване на максималния осигурителен доход, въвеждане на прогресивно данъчно облагане за най-богатите, увеличаването на данък печалба върху фирмите до средноевропейски нива и въвеждането на необлагаем минимум, който да осигури повече средства за хората с минимални доходи.
  4. Гарантиране на жилища за всички, което включва въвеждане на строг контрол на пазара на жилища под наем и на строителството, включително и въвеждането на таван на наемите и на вноските по ипотеки. Необходими са ефективни ограничения на броя домове, отдавани на AirBnB, на ваканционните жилища и пустеещите имоти, както и публични програми за изграждането и придобиването на социални жилища, които да осигуряват достъпни жилища за всички. Настояваме за забрана за принудително извеждане и разрушаване на жилища, които са единствен дом, както и за масова инициатива за регулиране на нерегулирани имоти и квартали. Високите сметки и лошите условия на живот трябва да се подобрят с инфраструктурни инвестиции, особено в ромски квартали, включително в посока на енергийна ефективност и превенция на бедствия. Държавата трябва да гарантира защитени домове за хората, преживели домашно и полово базирано насилие.
  5. Политики за истинска климатична справедливост. Необходимостта от решителни действия срещу климатичната катастрофа трябва да е скачена със спешни и дългосрочни мерки за справяне с бедността, неравенствата и социалното изключване. Това означава изработването на прозрачен план за справедлив енергиен преход, който гарантира както доходите и заетостта на работещите във въглищната индустрия и енергетиката и техните общности, така и снабдяването с достъпна и чиста енергия за домакинствата. Затова и средствата по европейските програми не бива да отиват в ръцете на частници, а трябва да бъдат поставени в услуга на всички ни. Ние настояваме и за осигуряване на достъпен, редовен и качествен градски и междуградски публичен транспорт, както и ефективни ограничения на високо емисионни сектори като строителството и сградния сектор, химическата индустрия и индустриалното животновъдство.

Наясно сме, че тези промени към по-добър живот ще изискват масов натиск от страна на мнозинството страдащи от скъпотията. Вдъхновени сме от поредицата протести и стачки, които започнаха медицинските сестри. Медицинските работнички и работници се разбунтуваха след години на унизително ниски заплати както и безкрайни смени и извънреден труд, които да покриват дупките от недостига на специалисти. Вдъхновени сме и от вълните протести срещу високите сметки и кампаниите за бойкот на плащане на сметките в страните от Европа. Само солидарността между нас може да изкове силен фронт срещу онези, които ни обедняват всеки ден, докато трупат печалби на нашия гръб.


[1] Издръжката на живот – или още разходи за живот – е сумата, необходима за поддържане на разумен стандарт на живот и за покриване на основни разходи като жилище, храна, данъци и здравеопазване – е . Което според данните посочени по-горе би било непосилно за мнозинството от хоратак в България. Данните за издръжката на живота се използват за проследяване и сравняване на промените в цените на стоките и услугите във времето или между градове или държави. Определянето на разходите за живот или издръжка за живот в даден регион или държава е сложен процес и все още няма единен начин за изчисляване. Поради това всеки източник има свое собствено уравнение за определяне на издръжката на живот. Повечето от тях изразяват издръжката на живот като число или индекс, което след това се сравнява с базова държава или град.

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This