Няма живот и свобода, ако има икономическа принуда!

Речта на ЛевФем от Протеста срещу насилието над жените от 25 ноември.

Речта на ЛевФем от Протеста срещу насилието над жените от 25 ноември.

Жени, Живот, Свобода!

Едва ли има по-добър лозунг за протест срещу насилието над жени в настоящия контекст на войни, милитаризация и разбеснели се потиснически режими.

Защото именно животът и свободата на жените са заплашени днес повече от всякога през последните години.

Жените в Украйна ежедневно се борят за животите и свободите си под обстрела на Путиновите снаряди, ракети и бомби.

Жените в Иран рискуват животите си, за да се противопоставят на патриархалната теокрация, брутално погазваща техни основни права и свободи.

Жените в Кюрдистан, Сирия, Йемен, Афганистан, Мианмар и поне още дузина места по света плащат от десетилетия с животите си заради военните офанзиви, водени в страните им.

А жените в България? На нашите глави не падат бомби, но наред с патриархалната война, срещу нашите животи се води една по-различна и не по-малко жестока война: тази на икономическата принуда и бедност. 

Какъв живот и каква свобода, когато жертвата на домашно насилие често не може да напусне насилника, защото зависи финансово от него?

Какъв живот и каква свобода, когато жените в България са най-бедни в ЕС, а една от всеки три жени не може да отоплява адекватно жилището, в което живее?

Какъв живот и каква свобода, когато възрастните и болните жени не могат да си позволят животоспасяващи лекарства, а здравеопазването се е превърнало в търговия?

Какъв живот и каква свобода, когато безработицата принуждава милиони да напускат страната ни и се грижат за деца и възрастни хора за мизерни пари  в чужбина, а техните близки са оставени на разпадащи се, приватизирани институции? 

Голяма част от колектива успя да се включи на протеста

Казваме свобода, но свободна ли е жената в България да се бори за по-добри условия на труд, да настоява за по-добра заплата? Видяхме какво е случи, когато едни смели жени – 136 български медицински сестри в Добрич – излязоха на стачка за по-добри условия на труд. Бяха пратени мигновено на съд от работодателя си, за да смаже съпротивата им. Това са жените, които буквално се грижат за животите ни, но тяхното житейско оцеляване, тяхната свобода на сдружение и протест бяха помляни. За да има изобщо кой да се грижи за здравето и живота ни днес трябва да кажем ясно: равни заплати за сестри и депутати!

А колко ли други жени не са свободни да откажат извънредни часове, за да не си загубят работата? Или не са свободни да се погрижат за болните си деца, защото шефът гледа с лошо око на отсъствието? Или не са свободни да откажат сексуалните посегателства и набези на работното място, защото може да бъдат уволнени, ако надигнат глас? 

Затова днес казваме ясно: бедността и експлоатацията застрашават свободата и живота на жените в България! Искаме женският труд да се цени и да е добре платен! Искаме адекватна и финансово обезпечена защита за жертвите от домашно насилие. Искаме вдигане на минималната работна заплата! Искаме адекватни помощи за енергийно бедните! Искаме правото на сдружение и стачка да се спазват!

Няма живот и свобода, ако има икономическа принуда!

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This