Тезиси за комунистическия морал в сферата на брачните отношения

Статия на Александра Колонтай от 1921 г.

Александра Колонтай е  комунистическа революционерка и теоретик, която има огромно влияние за развитието на марксисткия феминизъм. Първоначално меншевик, тя се присъединява към болшевиките с избухването на Първата световна война, тъй като заема отчетлива антивоенна позиция в съзвучие с комунистическите партии и в опозиция на социалдемократите. След Февруарската революция Колонтай се завръща в Русия и си сътрудничи с Ленин. Подкрепя решението за въоръжено въстание, което води до Октомврийската революция. Става народен комисар на държавните грижи за кратко, но напуска и се присъединява към фракцията на левите комунисти, а по-късно и към фракцията на Работническата опозиция. След като Сталин консолидира властта си върху СССР, Колонтай е изтласкана от активния политически живот на страната и е назначена в дипломатическата служба.

Колонтай е ключова фигура за марксистките теории за освобождението на жените и е автор на десетки текстове. Нейният принос е свързан най-вече с историзирането и проблематизирането на потисничеството на жените през теоретичната рамка на историческия материализъм. Отвъд надграждането на анализа на Енгелс и Бебел, Колонтай се фокусира върху това какви ще бъдат отношенията между половете след края на капитализма. Представяме ви нашия превод на „Тезиси за комунистическия морал в сферата на брачните отношения“ – текст, който в доста систематичен и строг начин представя най-съществената част от теорията на Колонтай за жените и половите неравенства. Той служи за основа на една от най-известните статии на революционерката – „Дайте път на крилатият ерос!“.

Представеният тук текст е значим в много отношения, но трябва да се чете в своя исторически контекст. Тезисите са публикувани през 1921 г., в хода на установяването на властта на болшевиките по време на гражданската война в постреволюционна Русия. Според Колонтай буржоазният брак е част от надстройката, която поддържа и възпроизвежда капитализма чрез експлоатацията на жените в дома. След капитализма семейството ще загуби функцията си на икономическа единица и централна структура на обществото. Въпросите за отглеждането на децата ще бъдат подсигурени от колектива, а с освобождаването на жените от икономическа зависимост ще бъдат освободени и любовните взаимоотношения от принуда. Преди да преминем към текста, бихме искали да адресираме няколко основни неща, които намираме за проблематични и които, смятаме, марксисткият феминизъм отдавна е надмогнал.

На първо място, Колонтай, подобно на Маркс, вярва, че единствените смислени сексуални отношения са плод на любов. Според тази романтична визия, не са приемливи „сексуалните отношения, които се основават само на физическо привличане“. И докато този въпрос стои различно през XXI век, струва си да отбележим, че Колонтай е била считана за изключително радикална за времето си по въпроса за любовта и секса, тъй като тя защитава нуждата от разрушаване на буржоазния сексуален морал („Сексуалнинят акт трябва да се разглежда не като нещо срамно и греховно…“).

Изложеното от Колонтай виждане за отношенията между половете е и, от днешна гледна точка, хетеронормативно. Въпреки че отхвърля затварянето на хората след формирането на двойки и говори за нуждата от това индивидите да имат пълноценни контакти с мъже и жени („…индивидът с неговите или нейните многобройни интереси да има контакт с редица лица от двата пола…“), Колонтай все пак приема за даденост сексуалните отношения като отношения между мъж и жена. Но, струва си да се отбележи, болшевиките декриминализират хомосексуалните отношения през 1917 г. А развитата от Колонтай идея за другарство, намерила изражение в появилите се след Революцията „комуналки“, напомня на днешните представи за полиамория в куиър общността, които придават голямо значение на емоционалната и понякога физическа интимност с най-близки приятели и другари („Комунистическият морал насърчава развитието на много и разнообразни връзки на любов и приятелство между хората“).

Колонтай последователно се противопоставя на проституцията, която тя вижда като най-жестока форма на икономическа експлоатация над жените. В ранния марксизъм терминът „проституция“ е използван доста широко, в това число и от Енгелс, според когото браковете по сметка са форма на проституция. Във времето, в което живее Колонтай, секс работата е символ на принуда и насилие над жените. Днес, след столетия на борба на секс работничките, можем да заявим смело, че секс работата е работа, и да отделим въпроса за икономическата експлоатация и трафика на жени от въпроса за правото на жените сами да избират съдбата си.

И последно, Колонтай се обляга на науката на времето за редица от възгледите си, което води до няколко проблематични позиции, сред които въпросът за въздържането от безразборен секс, за да се произвежда здраво поколение. Най-проблематично е поддържането на вярвания, които днес бихме категоризирали като евгенистични („Тези, които имат заболявания и т.н., които могат да бъдат наследени, не трябва да имат деца“). Разбира се, ние не поддържаме такива възгледи, но се надяваме текстът да бъде оценяван в неговата цялост и предвид времето си.

При все това, ние намираме текста за важен и се надяваме да имаме възможност да го осмисляме критично заедно с читателите. Приятно четене!

(от преводача)

Тезиси за комунистическия морал в сферата на брачните отношения

Александра Колонтай

Превод: Стойо Тетевенски

Семейството и бракът са исторически категории. Явления, които се развиват в съответствие с икономическите отношения, съществуващи на дадено ниво на производство. Така формата на брака и на семейството се определя от икономическата система на дадената епоха и се променя с развитието на икономическата база на обществото. Подобно на правителството, религията, науката, моралът, правото и обичаите, и семейството е част от надстройката, която произтича от икономическата система на обществото.

Там, където икономическите функции се изпълняват от семейството, а не от обществото като цяло, семейните и брачните отношения са по-стабилни и притежават жизнена способност: „Колкото по-слабо развит е още трудът, колкото по-ограничено е количеството на неговите произведения…, толкова по-силно се проявява подчинеността на обществения строй на родовите връзки“ (Енгелс, „Произход на семейството…“)[1]. В периода на естествената икономика семейството е представлявало затворена икономическа единица, която е била необходима на човечеството и следователно е имала жизнена способност. По онова време семейството е било единица както за производство, така и за потребление. Извън семейството/икономическата единица индивидът не е имал възможност, особено в най-ранните етапи от развитието на обществото, да поддържа условията, необходими за живот. В някои райони и страни, където капитализмът е слабо развит (например сред народите на Изтока), селското семейство все още представлява в основата си семейно-икономически съюз. С прехода от натурално стопанство към търговско-капиталистическо стопанство, основано на търговията и размяната обаче, семейството престава да бъде необходимо за функционирането на обществото и по този начин губи своята сила и жизнена способност.

Фактът, че с утвърждаването на капиталистическата система на производство брачният/семейният съюз се превръща от производствена единица в юридическо споразумение, свързано единствено с потреблението, неизбежно води до отслабване на брачните/семейните връзки. В епохата на частната собственост и буржоазно-капиталистическата икономическа система бракът и семейството се обосновават с: а) материални и финансови съображения; б) икономическата зависимост на женския пол от издържащия семейството – съпруга, а не от социалния колектив; в) необходимостта да се полагат грижи за подрастващото поколение. Капитализмът поддържа система от индивидуални икономики: семейството играе роля в изпълнението на икономически задачи и функции в рамките на националната капиталистическа икономика. Така в условията на капитализма семейството не се слива с националната икономика и не се разтваря в нея, а продължава да съществува като самостоятелна икономическа единица, занимаваща се с производство в случая на селското семейство и с потребление в случая на градското семейство. Индивидуалната икономика, която произтича от частната собственост, е в основата на буржоазното семейство.

Комунистическата икономика премахва семейството. В периода на диктатурата на пролетариата се преминава към единен производствен план и колективно обществено потребление, а семейството губи значението си на икономическа единица. Външноикономическите функции на семейството изчезват и потреблението престава да се организира на индивидуална семейна основа, създава се мрежа от обществени кухни и столови, а изработването, кърпенето и прането на дрехи и други аспекти на домакинската работа се интегрират в националната икономика. В периода на диктатура на пролетариата семейната икономическа единица трябва да бъде призната не само за безполезна, но и за вредна от гледна точка на националната икономика. Семейната икономическа единица включва: а) неикономично изразходване на продукти и гориво от страна на малките домашни икономики и б) непроизводителен труд, особено на жените, в дома – и следователно е в противоречие с интереса на работническата република за единен икономически план и целесъобразно използване на работната сила (включително жените).

Тогава при диктатурата на пролетариата материалните и икономическите съображения, на които се основава семейството, престават да съществуват. Икономическата зависимост на жените от мъжете и ролята на семейството в грижата за младото поколение също изчезват с укрепването на комунистическите елементи в работническата република. С въвеждането на задължението на всички граждани да работят, жената придобива стойност в националната икономика, която не зависи от нейното семейство и брачен статус. Икономическото подчинение на жените в брака и семейството е премахнато, а отговорността за грижите за децата и тяхното физическо и духовно възпитание се поема от социалния колектив. Семейството учи и насажда егоизъм, като по този начин отслабва връзките на колектива и възпрепятства изграждането на комунизма. В новото общество обаче отношенията между родителите и децата са освободени от всякакви материални съображения и навлизат в нов исторически етап.

След като семейството е лишено от икономическите си функции и от отговорностите си към младото поколение и вече не е централно за съществуването на жената, то престава да бъде семейство. Семейната единица се свива до съюз на двама души, основан на взаимно съгласие.

В периода на диктатурата на пролетариата, работническата държава трябва да се занимава не с икономическата и социалната единица на семейството, тъй като тази единица отмира с укрепването на връзките на комунизма, а с променящите се форми на брачните отношения. Семейството като икономическа единица и като съюз на родители и деца, основан на необходимостта от осигуряване на материалното благосъстояние на последните, е обречено да изчезне. По този начин работническият колектив трябва да установи отношението си не към икономическите отношения, а към формата на отношенията между половете. Какъв вид отношения между половете са в интерес на работническия колектив? Каква форма на отношенията би укрепила, а не отслабила колектива в преходния етап между капитализма и комунизма и по този начин би подпомогнала изграждането на новото общество? Законите и моралът, които работническата система развива, започват да дават отговор на този въпрос.

След като отношенията между половете престанат да изпълняват икономическата и социалната функция на бившето семейство, те вече не са грижа на работническия колектив. Колективът се занимава не с отношенията между половете, а с резултата – детето. Работническата държава признава отговорността си за осигуряване на майчинството, т.е. за гарантиране на благосъстоянието на жената и детето, но не признава двойката като правна единица, отделна от работническия колектив. Декретите за брака, издадени от работническата република, с които се установяват взаимните права на брачната двойка (правото да се изисква от партньора материална подкрепа за себе си или за детето) и по този начин се дава правно насърчение за отделянето на тази единица и нейните интереси от общите интереси на работническия социален колектив (правото на съпругите да бъдат преместени в града или селото, където работят техните съпрузи), са преживелици от миналото; те противоречат на интересите на колектива и отслабват неговите връзки и следователно трябва да бъдат преразгледани и променени.

Законът следва да подчертае интереса на трудовия колектив към майчинството и да премахне ситуацията, при която детето зависи от отношенията между родителите му. Правата на трудовия колектив заместват правата на родителите, а трудовият колектив да следи внимателно за интереса на единната икономика и на настоящите и бъдещите трудови ресурси. В периода на диктатурата на пролетариата вместо брачно право трябва да има регулиране на отношението на държавата към майчинството, на отношенията между майката и детето и на отношенията между майката и трудовия колектив (т.е. правните норми трябва да регулират защитата на женския труд, благосъстоянието на бъдещите и кърмещите майки, благосъстоянието на децата и тяхното социално възпитание). Правните норми трябва да регулират отношенията между майката и социално образованото дете, както и между бащата и детето. Бащинството не трябва да се установява чрез брак или отношения от материален характер. Мъжът трябва да може да избира дали да приеме ролята на баща (т.е. правото, което той споделя наравно с майката, да взема решения относно системата за социално образование на детето, както и правото, когато това не противоречи на интересите на колектива, на интелектуален контакт с детето и възможността да влияе върху неговото развитие).

Съществуват две основания, поради които в интерес на работническия колектив отношенията между половете трябва да бъдат предмет на законодателно регулиране: а) здравето и хигиената на нацията и расата и б) увеличаването или намаляването на населението, необходимо за националния икономически колектив. В периода на диктатурата на пролетариата регулирането на отношенията навлиза в нова фаза. Вместо на закони и заплаха от съдебни процедури, работническият колектив трябва да разчита на агитационни и образователни въздействия, както и на социални мерки за подобряване на отношенията между половете и за гарантиране на здравето на децата, родени от тези отношения. Така например комисариатите по здравеопазване и образование трябва да проведат широка кампания по въпроса за венерическите и други инфекциозни болести, като по този начин намалят опасността от разпространението на тези болести чрез сексуалните контакти и ежедневния живот. Лицето е виновно пред закона не за това, че е имало сексуални отношения, а за това, че съзнателно е премълчало и скрило факта, че има заболяване от хората, с които живее и работи, и по този начин не е спазило правилото за предпазните мерки, които трябва да се вземат, за да се намали вероятността от заразяване.

В периода на диктатурата на пролетариата комунистическият морал – а не законът – регулира сексуалните отношения в интерес на работническия колектив и на бъдещите поколения.

Всяка историческа (а следователно и икономическа) епоха в развитието на обществото има свой идеал за брака и свой собствен сексуален морал. При племенния строй, с неговите роднински връзки, моралът е бил различен от този, който се развива с установяването на частната собственост и властта на мъжа и бащата (патриархат). Различните икономически системи имат различни морални кодекси. Не само всеки етап от развитието на обществото, но и всяка класа има своя съответен сексуален морал (достатъчно е да сравним морала на феодалната земевладелска класа и на буржоазията в една и съща епоха, за да се убедим, че това е вярно). Колкото по-стабилно са установени принципите на частната собственост, толкова по-строг е моралният кодекс. Значението на девствеността преди законния брак произтича от принципите на частната собственост и нежеланието на мъжете да плащат за чужди деца.

Лицемерието (външно спазване на благоприличие и реално практикуване на поквара) и двойният кодекс (един кодекс на поведение за мъжа и друг за жената) са двата стълба на буржоазния морал. Комунистическият морал трябва преди всичко решително да отхвърли цялото лицемерие, наследено от буржоазното общество, в отношенията между половете и да отхвърли двойния стандарт на морала.

В периода на диктатурата на пролетариата отношенията между половете трябва да се оценяват само според гореспоменатите критерии – здравето на работещите и развитието на вътрешните връзки на солидарност в колектива. Сексуалният акт трябва да се разглежда не като нещо срамно и греховно, а като нещо, което е толкова естествено, колкото и другите нужди на здравия организъм като глада и жаждата. Такива явления не могат да бъдат оценявани като морални или неморални. Удовлетворяването на здрави и естествени инстинкти престава да бъде нормално само когато се преминат границите на хигиената. В такива случаи се застрашава не само здравето на съответното лице, но и интересите на трудовия колектив, който се нуждае от силата, енергията и здравето на своите членове. Затова комунистическият морал, макар и открито да признава нормалността на сексуалните интереси, осъжда нездравия и неестествен интерес към секса (например ексцесиите или сексуалните отношения преди достигане на зрялост, които изтощават организма и намаляват работоспособността на мъжете и жените).

Тъй като комунистическият морал е загрижен за здравето на населението, той критикува и сексуалната сдържаност. Запазването на здравето включва пълно и правилно задоволяване на всички потребности на човека; хигиенните норми трябва да работят за тази цел, а не изкуствено да потискат такава важна функция на организма като сексуалния нагон (Бебел, „Жената и социализмът“). По този начин както ранният сексуален опит (преди тялото да се е развило и укрепнало), така и сексуалното въздържание трябва да се разглеждат като еднакво вредни. Тази загриженост за здравето на човешкия род не утвърждава нито моногамията, нито полигамията като задължителна форма на взаимоотношения между половете, тъй като в границите на първата могат да се извършват ексцесии, а честата смяна на партньорите в никакъв случай не означава сексуална невъздържаност. Науката е открила, че когато една жена има връзки с много мъже едновременно, способността ѝ да има деца се нарушава; а връзките с няколко жени изтощават мъжа и се отразяват негативно на здравето на децата му. Тъй като работническият колектив се нуждае от силни и здрави мъже и жени, подобни подредби на сексуалния живот не са в негов интерес.

Приема се, че психологическото състояние на родителите в момента на зачеването оказва влияние върху здравето и жизнения капацитет на детето. Така в интерес на човешкото здраве комунистическият морал критикува сексуалните отношения, които се основават само на физическо привличане и не са съпроводени от любов или поне мимолетно привличане. В интерес на колектива комунистическият морал също така критикува лицата, чиито сексуални отношения не се основават на физическо привличане, а на сметка, навик или дори на интелектуална близост.

С оглед на необходимостта да се насърчава развитието и нарастването на чувството за солидарност и да се укрепват връзките на трудовия колектив, преди всичко трябва да се установи, че изолирането на „двойката“ като специална единица не отговаря на интересите на комунизма. Комунистическият морал изисква възпитаване на работническата класа в другарство и сливане на сърцата и умовете на отделните членове на този колектив. Нуждите и интересите на отделния човек трябва да бъдат подчинени на интересите и целите на колектива. Следователно, от една страна, семейните и брачните връзки трябва да бъдат отслабени, а от друга, мъжете и жените трябва да бъдат възпитавани в солидарност и подчиняване на волята на индивида на волята на колектива. Дори на този ранен етап работническата република изисква от майките да се научат да бъдат майки не само на собственото си дете, но и на всички работнически деца; тя не признава двойката като самостоятелна единица и следователно не одобрява съпругите, които напускат работа в името на тази единица.

Що се отнася до сексуалните отношения, комунистическият морал изисква преди всичко да се сложи край на всички отношения, основани на финансови или други икономически съображения. Купуването и продаването на ласки унищожава чувството за равенство между половете и по този начин подкопава основата на солидарността, без която комунистическото общество не може да съществува. Следователно моралното порицание е насочено към проституцията във всичките ѝ форми и към всички видове фиктивни бракове, дори когато те са признати от съветското законодателство. Запазването на разпоредбите за брака създава илюзията, че работническият колектив може да приеме „двойката“ с нейните специални, изключителни интереси. Колкото по-силни са връзките между членовете на колектива, като цяло, толкова по-малка е необходимостта от укрепване на брачните отношения. Второ, комунистическият морал изисква възпитаване на младото поколение в отговорност пред колектива и в съзнанието, че любовта не е единственото нещо в живота (това е особено важно за жените, тъй като векове наред са ги учили на обратното). Любовта е само един от аспектите на живота и не трябва да се допуска тя да засенчва другите аспекти на отношенията между индивида и колектива. Идеалът на буржоазията е била семейната двойка, в която партньорите се допълват толкова пълноценно, че нямат нужда от контакти с обществото. Комунистическият морал изисква, напротив, младото поколение да бъде възпитавано по такъв начин, че личността на индивида да се развива пълноценно и индивидът с неговите или нейните многобройни интереси да има контакт с редица лица от двата пола. Комунистическият морал насърчава развитието на много и разнообразни връзки на любов и приятелство между хората. Старият идеал е бил „всичко за любимия“; комунистическият морал изисква всичко за колектива.

Въпреки че сексуалната любов се разглежда в контекста на интересите на колектива, комунистическият морал изисква хората да бъдат възпитани в чувствителност и разбиране и да бъдат психологически взискателни както към себе си, така и към партньорите си. Буржоазното отношение към сексуалните отношения като просто въпрос на секс трябва да бъде критикувано и заменено с разбиране на цялата гама от радостни любовни преживявания, които обогатяват живота и правят по-голямо щастието. Колкото по-голямо е интелектуалното и емоционалното развитие на индивида, толкова по-малко място в отношенията му ще има за голата физиологична страна на любовта и толкова по-ярко ще бъде любовното преживяване.

В преходния период отношенията между мъжете и жените, за да отговарят на интересите на работническия колектив, трябва да се основават на следните съображения. (1) Всички сексуални отношения трябва да се основават на взаимни наклонности, любов, увлечение или страст и в никакъв случай на финансови или материални мотиви. Всички калкулации в отношенията трябва да бъдат обект на безпощадно осъждане. (2) Формата и продължителността на връзката не се регулират, но хигиената на расата и комунистическият морал изискват отношенията да се основават не само на сексуалния акт и той да не е съпроводен от ексцесии, които застрашават здравето. (3) Тези, които имат заболявания и т.н., които могат да бъдат наследени, не трябва да имат деца. (4) ревнивото и собственическо отношение към любимия човек трябва да бъде заменено с другарско разбиране на другия и приемане на неговата или нейната свобода. Ревността е разрушителна сила, която комунистическият морал не може да одобри. (5) Връзките между членовете на колектива трябва да се укрепват. Насърчаването на интелектуалните, и политическите интереси на младото поколение подпомага развитието на здрави и светли емоции в любовта.

Колкото по-силен е колективът, толкова по-здраво се утвърждава комунистическият начин на живот. Колкото по-тесни са емоционалните връзки между членовете на общността, толкова по-малка е необходимостта да се търси убежище от самотата в брака. При комунизма сляпата сила на материята е подчинена на волята на силно сплотения и поради това безпрецедентно мощен работнически колектив. Индивидът има възможност да се развива интелектуално и емоционално както никога досега. В този колектив съзряват нови форми на взаимоотношения, а понятието за любов се разширява и усъвършенства.

[1] Бълг. цит. от Маркс, К., Енгелс, Ф. (1978) Избрани произведения в десет тома. Т. 5. София: Партиздат.

Етикети

Още от тази категория

Жените и местната власт: възможности и бариери

Жените и местната власт: възможности и бариери

Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво.

Share This