Дискриминация на база джендър идентичност и ролята на институциите в българия

Когато говорим за дискриминация спрямо група хора, често си мислим за малцинства, за полова дискриминация спрямо жени, на работното място, в най-добрия, но краен случай се сещаме и за дискриминация на база сексуална ориентация. Но твърде рядко, да не кажа почти никога, се сещаме за съществуването на дискриминация, основана на полова идентичност [1], макар всички изброени също да са валидни.

 В това изследване ще се фокусирам върху три типа полови идентичности – транс [2], небинарни и интерсекс хора, които всеки ден изнасят на гърба си различни, често остри форми на дискриминация: дали на работното си място, дали при пътуване извън страната, дали при посещение на лекар или просто вървейки по улицата. Всеки ден хората, които се идентифицират като такива, са обект на значително социално и икономическо изключване и дискриминация, основани на тяхната полова идентичност или изразяване. Целта на изследването е да предложи задълбочен анализ на проблемите на споменатите групи в българския контекст. За тази цел проведох дълбочинни интервюта с представители на общността, в които те ми разказаха подробно за преживяванията си като транс мъже и жени, интерсекс или небинарни хора, с какви проблеми се сблъскват при взаимодействие с институциите в страната, дискриминация на работното им място и извън него, както и оказалото влияние върху битуването им решение на Върховния касационен съд за край на юридическата възможност за смяна на гражданския пол. В следващите няколко страници ще представя част от разказите на участниците и през рамката на термина за пресеченост ще пресъздам особените форми на потисничество и дискриминация, с които се сблъскват трансджендър, интерсекс и небинарни хора у нас. 

Споменатите групи се сблъскват с широкоразпространена дискриминация и предразсъдъци в обществото, които се проявяват под различни форми, като социално-икономическо неравенство, вкоренена дискриминация в официални или неофициални закони, институции, социални норми и практики, вербално или физическо насилие [3]. Тези проблеми често се коренят в по-широкия социален климат, който сурово наказва лицата, които не отговарят на обществените норми по отношение на пола. Социално-икономическата дискриминация и преживяното насилие са тясно свързани помежду си, тъй като произтичат от едни и същи основни фактори. Съобщава се, че „около 2 до 5 % от населението са трансджендър. Броят на лицата, които се идентифицират като транссексуални и се подлагат оперативно или хормонално на промяна на пола е по-малък.“ [4] Нека се опитаме да си представим влиянието върху психичното здраве и психиката на трансджендър, небинарни и интерсекс хора, които ежедневно са подложени на тормоз по един от горе изброените признаци на дискриминация. В най-добрия случай е само един, по-често става въпрос за повече от един. 

Хронологичен ред и глобален преглед

Ще се опитам да илюстрирам нагледно живота, съществуването и правата, с които разполагат трансджендър, небинарни и интерсекс у нас. За тази цел ще използвам картата на транснационалните права на TGEU, която илюстрира правното положение на 49 държави в Европа, включително България и още 5 държави в Централна Азия. Картата на транснационалните права на TGEU обхваща 30 показателя и показва специфичните за всяка държава изисквания за законово признаване на пола, както и съществуващата защита на транс лица в областта на убежището, престъпленията от омраза, реч на омраза, недискриминацията, здравето и семейството. Показани са дефинирани показатели и критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде изпълнен даден показател. Те включват:

Законово признаване на пола; убежище; престъпления/реч на омраза; недопускане на дискриминация; здравеопазване; семейство.

На дадена държава се присъжда точка, ако тя изпълнява изискванията, посочени в критериите на даден показател. В произволен ред ще дам няколко примера за изискваните критерии. В първия критерий за законово признаване на пола влизат показатели като: наличие на правни мерки; наличие на административни мерки, промяна на името, самоопределяне; не се изисква диагноза или психологическо становище; не се изисква задължителна медицинска намеса и др. В критерии за здравеопазването влизат депатологизация и забранена конверсионна терапия. А в реч на омразата/престъпления – закон срещу престъпленията от омраза; закон срещу речта на омразата; политики за борба с омразата.

Конкретно в областта на престъпления и реч на омразата, България няма нито една попълнена точка, което означава, че нито един такъв закон не съществува в рамките на нашата страна. Дори още по-зле, съществуват такива, които сами по себе си предразполагат към реч на омраза и подтикват към престъпления от омраза. От всички изброени шест критерия, България има точки само в един от тях, по-конкретно недопускане на дискриминация, който включва заетост, здравеопазване, образование, стоки и услуги, жилища, мандат на органа по въпросите на равенството. България е на едно от последните места в тази карта със 6 точки от общо 30т. След нея с по-нисък резултат са само страни като Русия, Беларус, Турция, Казахстан и др. Сред страните от Европа, държавата ни също е сред последните места, където само Румъния, Латвия и Литва я „изпреварват“ с още по-нисък резултат. За сравнение страни като Дания, Финландия и Швеция оглавяват класацията съответно с 22,5т., 22т. и 20т.

Фиг. 1: Картата на транснационалните права

На фиг.1 се ясно се вижда правното положение на транс общността в изобразените страни. Колкото по-тъмен е цветът, толкова по недискриминиращи са законите към транс хората. И обратното, колкото по-светла е дадена държава, толкова по-малко съществуваща правна закрила имат.

В този раздел още ще илюстрирам с няколко конкретни примера и видовете дискриминация в България. В хронологичен ред ще разгледам няколко конкретни случая на институционално насилие, както и в законовите рамки на страната.

„Я.Т. срещу България“ – ищецът сезира Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – право на зачитане на личния и семейния живот и (Чл. 8-1) неприкосновеност на личния живот. На неуточнена дата през 2015 г. жалбоподателят е сезирал районния съд в Стара Загора с жалба по член 19, 25 и 27 от Закона за гражданската регистрация. По-конкретно е поискал в електронните регистри да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното му име, както и посочването на пола и единния му граждански номер. Той твърди, че съдържащите се в тях данни не съответстват на действителността и че желае промяната им да се извърши по съдебен път, така че общината да бъде задължена да нанесе посочените по-горе промени в регистрите за гражданско състояние. В подкрепа на искането си жалбоподателят е приложил медицинската експертиза. С решение от 21 октомври 2015 г. районният съд е разгледал жалбата на жалбоподателя и е отхвърлил исканите изменения. Още преди тълкуванието за край на възможността за юридическа смяна на гражданския пол, съдът е отказал неоснователно за смяна на документи и налице се вижда институционална дискриминация на база полова идентичност. В последствие в решението на ЕСПЧ се посочва:

1) Жалбата се обявява за допустима;

2) Приема, че е налице нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

„Петра срещу България“ – жената, която успява да осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург относно отказ на българския съд от промяна на пола в документите в гражданското състояние. През 2018 г. лицето завежда иск в Районен съд в Горна Оряховица, където прокурор оспорва решението на първа инстанция след което делото се прехвърля съответно на втора инстанция, която е Окръжен съд във Велико Търново. След отказ от Окръжния съд Велико Търново и изключително унизително и пренебрежително отношение в съда, под претекст, че лицето трябва да има направена операция за промяна на пола, делото се прехвърля към Върховния касационен съд, където директно бива отказано. Следва това лицето завежда дело срещу България в Европейския съд по правата на човека, където съдът там още тогава констатира, че решението на България да не се промени пола в документите, нарушава правата на човека отново по точка 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 20.02.2023 г. – със свое тълкувателно решение обяви край на юридическата възможност за смяна на пола:

“Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.”

Това е само кратка хронология на няколко примера, които сами по себе си крещят „дискриминация“ от различни институции. Виждаме и как това се пренася на все по-високо ниво и ескалира. Последното дори би могло да се разгледа като противоконституционно и противоречащо си, тъй като Върховният касационен съд няма компетентност да разреши този въпрос, защото той е уреден в ЕСПЧ, която има превес над националното право като ратифициран договор по чл. 5 ал. 4 от Конституцията. По тази линия, тъй като ЕСПЧ е действащо право на територията на Република България, някои съдилища продължават да постановяват положителни решения за транс хората дори след това решение. След тази ретроспекция може да се върнем в настоящето, където да разгледаме реалните последици от тези решения и по-конкретно последното такова върху трансджендър, интерсекс и небинарни хора в България.

Профил на респондентите 

В изследването участваха общо десет човека. Използваният изследователски метод е дълбочинно интервю, осъществено по два начина, в зависимост от ангажираността на участниците – лице в лице на публично място или онлайн. Представих на интервюираните целите на изследването: да разбера с какъв тип дискриминация се сблъскват и по-конкретно по какъв начин им се е отразило решението на Върховния касационен съд за край на възможността за юридическа смяна на гражданския пол. Поради желанието им да запазят своята анонимност и тяхната безопасност, акронимите, с които са обозначени техните дословни разкази са разменени.

Възраст и професия

Изследването се стреми да обхване участници с различен профил: професионална сфера, възраст и занимание. Възрастовата рамка е 20 – 45 години, интервюирани са хора от различни професии, включително студенти. Някои от тях са безработни към момента на интервюто, други се занимават с музика, графичен дизайн или работят в пощенски офис. Всички освен един от тях, живеят в София към момента на провеждането на интервютата. 

Ключови етапи за тип транс-идентифициращи се респонденти

В рамките на този изследователски проект се опитах да включа възможно най-много различни „типове“ транс-идентифицирани хора. Преобладават респонденти от мъжки пол, тъй като жените подхождат по предпазливо, достъпът до тях е по-сложен и по-трудно се доверяват да разкажат своите преживявания. В хода на тази дискусия тук си струва да отбележа интересна хипотеза, която беше предложена от много голяма част от участниците. Като причината за това би могла да се назове още по-силно изразената дискриминация и тормоз срещу представителките на женския пол и по-трудното им вписване, съответно и оцеляване в обществото. Изказаната хипотеза, обаче, няма претенциите да бъде потвърдена в рамките на това изследване и също не е била обект и цел на изследването.

Етап на преход

Етапът, в който се намират участниците от техния т.нар. преход също е различен. От такива, които още не са започнали хормоналната си терапия и не възнамеряват да започват. Такива които възнамеряват да го направят, до такива които вече няколко години приемат хормони. Голяма част от тях възнамеряват да предприемат действия към осъществяване на горната операция, което е хирургична процедура за отстраняване на гърдите, но също по-малка част споделиха, че за сега не възнамеряват и не мислят за стъпки в тази посока, поради финансови или други причини. Противоположен е случаят с долната операция – оперативна интервенция с цел отстраняване на женски полови органи, където по-голямата част споделят за притеснения от тази медицинска процедура и по-скоро не биха я направили, а само двама от тях имат желание да я извършат, но в никакъв случай в България, където намирането на специалист, който би могъл да я проведе, е почти невъзможно. 

Разкриване

Процесът по разкриване на половата идентичност на участниците пред значими хора в живота им се бележи с различни преживявания и опит. При всички респонденти процентът на приятели, пред които са разкрили половата си идентичност, варира от 20 % до 100 %. Това означава, че всеки участник се е разкрил поне пред един или повече свой приятел. Интересно за отбелязване е обстоятелството, където много по-голямата част от участниците (70%) споделят, че близки роднини и семейството им също са наясно. Първоначалните реакции са били противоречиви и е имало и моменти на отхвърляне и дискриминация от семейството, но към днешна дата всички освен един споделят за разбиране и подкрепа от страна на най-близките им. Не същата е ситуацията що се отнася до колегите и работното им място. Много малка част от тях са разкрити пред колегите си и като цяло това е сфера, в която намират за най-малко нужно да се разкриват изобщо пред някого. Двама от тях са вече със сменени документи за самоличност, но последващите им преживявания нямат сходство. Докато за единия това е имало положителни последици върху живота, работата и прочие, за другия не е имало такава положителна промяна в социалната среда или работното място, освен за психичното му състояние и спокойствие. Останалите са или в период на водене на текущи дела за смяна на документите за самоличност; вече имат приключили дела с негативен резултат, или изобщо не смеят да предприемат стъпки в тази насока.

Проблеми

За да бъде ефективен този анализ, е необходимо да идентифицирам част от рисковете и проблемите, с които се сблъскват споменатите групи, свързани с дискриминация на работното място и финансови затруднения. Освен това ще илюстрирам последиците от решението на ВКС, което сложи край на възможността за юридическа смяна на гражданския пол и ще хвърля светлина върху един по-малко познат аспект на дискриминацията – такава в самата ЛГБТКИА+ общност. Ще разгледам и предизвикателствата, с които се сблъскват в системата на здравеопазването и накрая ще покажа как всички тези фактори влияят върху психичното им състояние и цялостното им благополучие.

Достъпни ли са здравеопазването и здравната грижа?

Световната здравна организация (World Health Organization, 2001) свързва социално-структурните неравенства, които биват породени от дискриминация в обществото със неравенствата в здравеопазването. В хетеронормативните общества половата идентичност и сексуалната ориентация, която се отклонява от хетеросексуалните норми, често са обект на дискриминация (Rivers & D’Augelli, 2001). Според някои учени напрежението от оцеляването в общество, което свежда до минимум индивидуалната идентичност и я обезценява, може да окаже отрицателно въздействие върху здравето на човека (Clark, Andersson, Clark & Williams, 1999). Според други проучвания стресът, свързан с дискриминацията, се отразява зле както на физическото, така и на психическото здраве на човека (Pascoe & Richman, 2009; Williams & Mohammed, 2009). Заради дискриминацията транс хора по-често стават жертви на престъпления от омраза (Boehmer, Bowen & Bauer, 2007; National Coalition of Anti-Violence Programs, 2013), често изпитват постоянни заплахи за насилие и срещат сериозни пречки пред заетостта и здравеопазването (Harper & Schneider, 2003). Високите нива на виктимизация и дискриминация могат да доведат и до интернализирана трансфобия, която може да влоши здравословното състояние. Дискриминацията в здравната среда може да се дължи на сложни фактори, като например личната несигурност на лекарите и липсата на културна компетентност по отношение на транс лица, възприемането на системна дискриминация, която продължава въпреки установените политики, и негативните предположения на доставчиците на здравни услуги относно психичната стабилност или психиатричното благополучие на транс лица (Lefkowitz & Mannell, 2017; Snelgrove, Jasudavisius & Rowe, 2012).

Едно от основните предизвикателства, с които трансджендър, небинарните и интерсексуалните лица се сблъскват в стремежа си към приобщаване и приемане, е здравната система в нашата страна. В България не съществува уредена медицинска или клинична пътека по която транссексуален, небинарен или интерсекс човек може да потърси помощ или изобщо да се ориентира какви стъпки да предприеме за започване на своята хормонална терапия. Няма и никаква медицинска застраховка, която да покрива такъв процес. Също така е изключително трудно да се намери практикуващ лекар, в частност ендокринолог, който да е запознат в детайли с нуждите на изброените, за да им бъде от полза и да им предпише адекватни медикаменти. Затова транс хората в България са принудени да разчитат на споделена помежду си информация и взаимопомощ, което, от своя страна, е рисково. Недостатъчното медицинско познание в обменената информация би могло да доведе до усложнения или странични ефекти и нежелани реакции на организма. Липсата на адекватна медицинска грижа може да доведе до негативни последици. Липсата на достъп до адекватно лечение и здравеопазване може да доведе до влошаване на здравословното състояние. 

Отказът от здравни грижи и наличието на многобройни бариери за осъществяването на здравен преглед са често срещано явление в живота на трансджендър, небинарни и интерсекс хора в страната. Това се потвърждава и от думите на респондентите, които съобщават за трудности при посещение на лекарски кабинети, свързани с обяснения за външния си вид и потребност от доказване на тяхната самоличност. Потребност, свързана с различни неприятни преживявания, включително спорове за лични документи и постоянната необходимост да обясняват външния си вид. Част от тях дори споделят, че никога не биха отишли на доктор, за да избегнат именно тези моменти на унизения и обяснения.

„Наложи ми се скоро да ходя на ортопед, който ме изпрати и на рентген. Ортопедът също беше много объркан и не можеше да се ориентира, това създаде проблем и на регистратурата. Казаха ми ама вие трябва имате пълномощно. Къде е лицето? Аз съм лицето отвърнах, показах лична карта и се обяснявах, защото ме извикаха по името в личната ми карта и аз се приближих много бързо до жената, за да не разгласява, защото не искам възрастните дами там да са наясно с това нещо. Тя първоначално не можа да разбере какво ѝ обяснявам и трябваше да го повторя три пъти, за да схване за какво става дума.“ – (Т. А. – 27 г.)

„Никога не съм ходил на гинеколог. Дори да си сменя документите, проблемът с посещението при гинеколог остава, защото аз не мога да взема направление за гинеколог. Защото мъж не може да бъде изпратен на гинеколог, защото това го няма в нашата здравна система. Аз трябва да си платя от джоба посещението все едно не съм осигурен.“ – (Т. А. – 27 г.)

Освен вече споменатата липсата на компетентност и знание по транс въпроси у лекарите, респондените споделят и за наличие на силно изразена трансфобия от тяхна страна. Предразсъдъците от страна на лекуващи лекари могат да доведат до забавяне на получаването на необходимо медицинско лечение, включително терапии или операции за утвърждаване на пола, или дори до отказ от лечение. Това е обезпокоително, тъй като може да доведе до неадекватно и непълноценно здравно обслужване, пренебрегване на важни здравни проблеми и избягване на дискусии, свързани с лечението за утвърждаване на пола или хормонални терапии. Тези примери допълнително усложняват и създават проблеми при търсенето на медицински грижи. Вследствие на това лицата могат да избягват да търсят медицинска помощ, което може да влоши дългосрочните рискове за здравето.

„Случвало ми се е при преглед при ендокринолог и гинеколог да третират повишеното ми окосмяване като аномалия и като грешка на природата – питайки мен и семейството ми защо изобщо ми харесва да изглеждам така.“ – (К. Е. – 23 г.)

Институционалното заличаване се проявява чрез политиките и структурната рамка на организациите, които на практика отричат присъствието на транс идентичности или тела. Пример за това са практики като използването на бинарни категории за пол във формулярите за прием, въвеждането на полово разделени помещения като част от предоставянето на услуги (напр. болнични отделения и приюти) и системи за фактуриране, които изискват съответствие между заявения пол и физическата анатомия за фактуриране на полово специфични процедури. В резултат на това транс хората често се оказват в трудната ситуация да избират между достъп до услуги, които съответстват на биологичните им нужди, или напълно да се откажат от тези услуги. Тази цялостна конфигурация на институционално заличаване подчертава политиката на признаване, при която лицата трябва да отговарят на специфични критерии по отношение на местоположението или правилната анатомията, за да получат услуги (Bauer et al., 2009).

„Всички хирурзи, които извършват такъв вид операции, без значение дали на транс мъже репродуктивни или на транс жени ограничителни. Много от тях държат на вече сменени документи по съдебен ред. Тоест няма как да се направи операция без сменени документи. Без значение дали и колко пари имам, аз в момента няма как да си направя тази операция. Защото в моите документи пише пол: Ж.“ – (Р. В. – 28 г.)

На второ място ще поставя въпроса с финансовите средства, където се оказва, че голяма част от медицинските интервенции, от които се нуждаят транс мъжете или жените, първо или са трудно достъпни в България, или липсва компетентност по въпросите, свързани с техните нужди. Второ при желание да изпълнят дадена медицинска интервенция в чужбина, то там те са твърде скъпи и трудно могат да си ги позволят. Друг аспект на финансовата ситуация, е появата на зависимост от финансова гледна точка към родител или човек от когото са финансово зависими и не могат да си позволят да предприемат стъпки към разкриване, хормонален прием или оперативна намеса, за да не ги изгонят от дома и да останат на улицата. 

„Пред баща ми не съм се разкривал, защото завися от него финансово и не искам да рискувам.“ – (М.Т. – 20г.)

Въпреки че трансфобията често се използва за обяснение на явни актове на предразсъдъци и насилие, извършени срещу транс хора на индивидуално ниво, този фокус замъглява системното социално изключване, което се осъществява на структурно или институционално ниво и е вкоренено в културните и политическите практики (Bauer et al., 2009; Namaste, 2000; Pyne, 2011). Като илюстрира как изтриването се проявява в здравната среда чрез информационните системи и институционалните политики и практики, концепцията за изтриване се използва за обяснение на взаимосвързаните системи на потисничество, които правят транс хората невидими и в крайна сметка подкопават възможността за транс идентичност (Namaste, 2000; Bauer et al, 2009).

Въз основа на информацията до тук и общите заключения за дискриминация и изключване, които можем да дедуцираме от изследвания, значителните пречки, с които се сблъскват в системата на здравеопазването се потвърждават и от практическата опитност на респондентите. Едно от забележителните предизвикателства е липсата на установени клинични пътеки за достъп до хормонална терапия. Което от своя страна води до финансови тежести, тъй като се налага да разплащат със собствени средства за медицински разходи. Тази цялостна липса на здравни грижи може да има неблагоприятни последици както за физическото, така и за финансовото благосъстояние на лицата. Освен това ограниченото и непълно разбиране от страна на медицинските специалисти засилва твърдението за системна дискриминация, която остава непроменена.

Дискриминация на работното място

Следва да разгледам още един жизненоважен аспект от ежедневието на всеки един от нас – работното място. Заетостта е ключова в живота на хората, тъй като тя не само издържа тях и семействата им, но и играе важна роля за формирането на цялостното им удовлетворение. Последиците от безработицата и непълната заетост се простират отвъд границите на отделния човек, като проучванията показват връзки между загубата на работа или безработицата и развитието на състояния като депресия и други проблеми с психичното здраве.

Макар че се наблюдава значително увеличение на изследванията относно преживяванията на ЛГБТКИА+ лицата на работното място, в литературата все още има забележителна празнина по отношение на специфичните преживявания на трансджендър, небинарни и интерсекс служители. Често проучванията, които включват транс лица, са склонни да ги групират заедно с други изследвания върху различни ЛГБТКИА+ групи. Следователно съществува имплицитно допускане, че предизвикателствата, свързани с дискриминацията по полов признак, и дискриминацията срещу хора с различна сексуална ориентация са сходни или тясно свързани. Независимо от това статутът на сексуално малцинство често се разглежда като невидима категория идентичност, докато полът се разглежда като видима такава. Общественият конструкт за видимост на пола поставя значителни предизвикателства пред лицата, които преминават или обмислят да преминат към друг пол, както и пред тези, които се идентифицират като небинарни (Maccoby, 1988). Следователно става ясно, че транс, небинарни и интерсекс лица се сблъскват със специфични предизвикателства, които се различават по някакъв начин от тези, които изпитват лицата с различна сексуална ориентация. 

Голяма част от респондентите споделят за трудности при намиране на работа. Често им се налага да крият пола, с който са регистрирани при раждане и да не споделят с никого на работното си място как живеят извън него, „за да няма драми“. Макар да имат добро образование, някои от тях изпитват големи затруднения при намиране на работа. Споделят, че не ги наемат на работа, когато разберат за половата им идентичност. Това води до трудности дори при провеждането на интервюта за работа. В случаите, в които успеят да си осигурят интервю, работодателите често не предприемат последващи действия, след като научат за тяхната полова идентичност. Като причина за този отказ се посочва, че няма да бъдат приети добре в екипа. Друга част споделят дори че никога не биха си потърсили работа докато не им бъдат сменени документите, за да не се налага да преживяват отново този „ужас“, който води след себе си вписването на име в автобиография или трудов регистър, с което не се идентифицират и разпознават. За останалите преживяването е сходно, тъй като идеята да трябва да впишат името отредено им по лична карта в автобиографията си, за да бъдат разпознати като годни за интервю е ужасяваща и меко казано стресираща, което само по себе си води до силни тревожни чувства, нежелание за търсене на работно място изобщо или в най-лошия случаи депресия и психични проблеми. 

„Не смея да си търся работа, не искам да подписвам договор с това име и в момента съм си поставил почти всичко на пауза.“ – (Т. Н. – 21г.)

Проведените интервюта разкриват ефектите от широко разпространената дискриминация върху респондентите. Освен това значителен брой от тях се борят да посрещнат основните си финансови нужди, след като получават минимални или близо до минималните парични средства за оцеляване. Дори не се касае за възможност за покриване на определен стандарт на живот, като например ходене на почивка, посещение на културни събития или вечеря в ресторант от време на време. Вместо това имам предвид наличието на достатъчно парични средства за покриване на основни разходи като храна, наем и сметки. По време на едно от интервютата респондент сподели, че от 2019 г. насам не може да си позволи почивка и никога не е пътувал в чужбина поради финансови ограничения. Освен това не е в състояние да покрие повечето си разходи за здравеопазване, включително необходимите прегледи, тъй като не успява да намери лекар, който да притежава необходимия опит и едновременно с това да взима достъпни такси. В резултат на това той предпочита да не търси медицинска помощ, като дори признава, че никога не е посещавал гинеколог. Посочва две основни причини за това решение. На първо място, финансовите затруднения да си позволи високоплатен специалист, а на второ – неудобството и притеснението от чакането в претъпкана чакалня, където би могло да се сблъска с необичайни или осъдителни погледи. Последиците от нередовното получаване на профилактични лекарски грижи могат да имат сериозни последици върху здравето на всеки един човек. 

„В последните ми работни места съм имал гадни случаи, където не ме приемат социално, защото ми е по-трудно да се социализирам. Налагало ми се е да прикривам половата идентичност, за да се впиша или намеря работа.“ – (Т. М. – 26 г.)

Един от интервюираните спомена, че след като делото му за смяна на гражданския пол в документите за самоличност се е увенчало с успех, то той е усетил значително подобрение в работната среда. Вече не му се е налагало да прикрива идентичността си и се чувствал по-спокоен. Въпреки това, споделя за належащо условие, което предполага да не разкрива своята полова идентичност пред други колеги. Важно е да се отбележи, че на повечето места, на които е кандидатствал, са проявили разбиране, но винаги е имало условие да поддържа тази практика на несподеляне с колеги. Преди да получи сменените си документите, интервюираният е трябвало постоянно да обяснява и да крие името в личната си карта, за да избегне проблеми от всякакво естество на работното място. Той също така сподели за конкретен случай на дискриминация, при който е трябвало да използва старите си имена за изготвяне на график, което е довело до подигравки и тормоз от страна на колега. При опит да предприеме действия срещу това лице, като съобщава за инцидента на ръководителите, те отговарят сякаш това се е случвало и на други места и той трябва вече да е свикнал на такова отношение. 

Както вече посочих по-горе, респондентите определят сектора на заетостта като област, в която изпитват най-малка необходимост да разкриват идентичността си. За това могат да бъдат изтъкнати различни причини. Те могат да се страхуват, че разкриването им би могло да доведе до уволнение. Би могло да се отрази на професионалното им развитие или възможности за повишение, притеснение от пристрастно отношение и по-малки перспективи за кариера. Случаите на разкриване на половата им идентичност обикновено са били продиктувани от необходимост, като например попълване на документация или графици. Алтернативно, разкриването може да е продиктувано от необходимостта по-високопоставени лица да бъдат информирани за ситуацията. Липсата на приобщаващи практики може да създаде среда, в която те се чувстват уязвими.

Ежедневие след решението на ВКС

След като разгледах структурните проблеми за достъп до здравеопазване и заетост и начинът, по който те се отразяват върху качеството на живот на транс хората, в този раздел на изследването се концентрирам върху последствията, които тълкуванието на ВКС за край на възможността за юридическа смяна на гражданския пол оказва върху живота им.

Всички те изпитват огромна несигурност за живота си и това как ще протекат следващите години от съществуването им. В по-голямата си част транс лицата не са били изключени от защита на гражданските си права поради концептуални или философски грешки в правната аргументация, а по-скоро защото те са били разглеждани като недостойни за защита, а в някои случаи – дори да бъдат приемани за пълноправни хора [6].

След решението на ВКС ежедневието им се променя коренно в посока на силно изразена несигурност и неяснота за бъдещето. На част от интервюираните им предстоят дела относно смяната на половия маркер в документите за самоличност. От тяхна страна, обаче, си остава въпросът дали все пак има шанс за благоприятно съдебно решение или каузата е загубена. Липсата на отговор на тези въпроси и мъглявината за собственото им бъдеще причинява вътрешен дискомфорт и създава усещане за предубедено отношение към тях в различните аспекти на живота, включително жилищно настаняване, обществени услуги и лични взаимоотношения.

„Разбира се, че се промени. Преди това дела се печелели сравнително лесно. Ако не стане на едната инстанция, ще стане на втората. Тоест за година и нещо в повечето случай, може да е имало изключения да попаднеш три пъти на гадни съдии, обаче те са малко. Например дело на моя приятелка приключи за около година. Докато още след Конституционния съд, но най вече сега след ВКС, е невъзможно да се спечели дело.“ – (Т.Н. – 21г.)

Преди решението на ВКС е съществувал, макар и минимален шанс да се спечели дело за утвърждаване на пола. След това тълкувание, обаче, някои от интервюираните го считат за почти невъзможно. Както бе споменато по-рано, други от тях все още са в процес на правна битка за утвърждаване на пола в личните им документи, но този процес се характеризира с висока степен на несигурност и риск от разочарование. Важно е да се отбележат усилията на българските юристи, които все още работят усърдно по такива дела, за да постигнат благоприятни резултати. Нямам за цел да поставям под съмнение тяхната работа, а по-скоро да илюстрирам как това решение може да доведе до нежелани трудности, дискомфорт и да остави някои граждани на страната в състояние на правна несигурност. Освен това се водят съдебни битки за промяна на половия маркер в личните документи на транс мъже и жени, небинарни и интерсекс лица, като се има предвид, че ЕСПЧ има предимство пред националното законодателство. 

“Преди това тълкувание една съдийка седеше буквално отгоре и беше на по високо ниво от нас и погледна майка ми и каза: Защо дъщеря ви иска да си смени пола? Това беше толкова пренебрежителен и силен въпрос. После каза „Елате пак октомври“. Аз трябваше вече да се готвя да кандидатствам в чужбина и научавам, че октомври тепърва пак ще ми се разглежда делото. Това лято беше ужасно, просто всички през това време си изкарваха сертификати, шофьорски книжки и какво ли още не. Аз просто седях и чаках тази жена да реши нещо. И октомври отиваме в съда и н казват съдийката се разболяла елате пак средата на ноември.” – (Т. Н. – 21г.)

„Промени се като се появи цялостна неяснота. Аз работя на минимална заплата. Едвам успях да събера хиляда и триста лева, за да платя хонорар на адвокатката си. Общо взето в момента има такава ужасна неяснота, че нито един от нас не знае какво се ще се случва. Добре, че е майка ми да ми отпусне кредит, тоест заем, за да мога да си платя експертизите за другия месец, когато всъщност ми е прослушването по делото.“ – (Т.А. – 27г.)

Наред с това мнозинството респонденти споделяха за финансови проблеми, свързани с покриването на делата, които им предстоят. Появата на тази обща несигурност, съчетана с липсата на достатъчно финансови средства, значително намалява желанието им да водят съдебни битки. Дълготрайното времетраене на тези съдебни процедури също е фактор, който трябва да се вземе предвид. Интервюираните споделиха, че продължителният характер на тези процеси нарушава нормалното им ежедневие като например изкарване на шофьорска книжка или кандидатстудентски изпити. Част от тях признават, че тази ситуация е повлияла отрицателно на техните приятелства, безопасността, психичното здраве, кандидатстването, цялостното развитие и бъдеще. Притеснително е, че някои от тях дори споделиха, че са изпитвали мисли за самоубийство в резултат на тези предизвикателства.

Дискриминация в самата ЛГБТКИА+ общност

ЛГБТКИА+ общността се разглежда като съвкупност от отделни подобщности на ЛГБТКИА+ културата, които носят своите определящи ги културни различия. Отскоро ставаме свидетели на засилена омраза срещу ЛГБТКИА+ хората и движението в България от страна на различни обществени прослойки и в медийното пространство [7]. Но страната ни не е изключение по този параметър. Дискурсът на омраза конкретно срещу транс общността, който се разгръща се среща и в други страни [8]. Все пак нека се фокусираме върху ситуацията в България. 

Има няколко конкретни случая, които се развиха и придобиха популярност последните месеци на напълно явната дискриминация и хомофобия от страна както на обществени прояви, така и на държавни институции насочена срещу участниците и организаторите на София прайд. Първият, е осуетяването от страна на враждебни групи младежи прожекция на филм в градовете София и Варна, за който се твърдеше, че пропагандира „хомосексуализъм“ и педофилия. От разказите на присъстващите и публикуваните видеа от събитията се вижда как присъстващите полицаи дори са поощрявали и са се ръкували с нападателите. 

Вторият, е свързан с кампанията „Нашето семейство кани вашето на София прайд“. Даденият пример ще разделя на два етапа. Първият етап се основава на вандалска проява и редица билбордове и плакати в столицата, информиращи за София Прайд бяха вандализирани. Няколко билборда със снимки на участващите семейства бяха залети с боя, разкъсани и облепени със стикери „Спрете ЛГБТ вируса“ (на англ. език). Вторият се базира на пример за институционална дискриминация. Софийска районна прокуратура по подаден сигнал разследва организаторите и част от участничките в кампанията дали не подстрекават към еднополов начин на живот и нарушават установеният правов ред в държавата. Сведения по проверката са давали част от снималите се на билбордовете, но отделно от това и социалните служби са разпитвали децата им за начина им на живот. 

Въпреки че тези примери за насилие, омраза и тормоз върху ЛГБТКИА+ обществото придобиха популярност и отзвук от страна на различни организации като НПО-та и граждански колективи, то те далеч не са единствените, които са налични само през последната година, но са доказателство за неправомерната дискриминация която се излива върху шепа хора. Но какво се случва, когато е налице вътрешна омраза и трансфобия в самото ЛГБТКИА+ общество? Случаи с насилие срещу транс мъже и жени, небинарни и интерсекс хора не придобиват популярност и не се бележат с толкова силна гражданска подкрепа и опора. Сякаш те остават напълно незабелязани и сякаш те не съществуват. Според част от респондентите изглежда е много по-лесно, борейки се за собствени права, да се консолидират усилия на дадена общност към собствена изгода.

„След решението на ВКС всички организации и НПО-та реагираха против решението. Следващият момент това, което прави впечатление миналата година темата на София Прайд каква беше? Семейството. Тази година темата на Прайда каква беше? Отново семейство. Това, което ние очаквахме, тоест се надявахме съвсем малко поне някаква репрезентация към транс хората. Някакво валидиране на транс хората и през това което ние минаваме. Аз не мога да сравнявам преживяванията си с биологични гей мъже. Но аз мога да говоря от гледната точка на транс човек и мога да кажа, че тези НПО-та не ни зачитат, много от тях не ни зачитат и почти не правят нищо по въпроса, ако дори не влошават всъщност нещата. Искаше ми се поне темата да е нещо свързано с транс хората. Точно като вид солидарност, но не го очаквах наистина, а по-скоро се надявах, защото реално от тези НПО-та солидарност аз не виждам особено, нито виждам кой знае каква подкрепа.“ – (Т.А. – 27 г.)

Участниците в интервютата споделиха, че стават свидетели на трансфобия в рамките на самата общност, свързана със самите тях или човек, когото познават в социалните медии. Основна част от интервюираните споделят, че се чувстват изолирани, изключени или сякаш не принадлежат към ЛГБТКИА+ общността в България. Проявата на трансфобия и липсва на солидарност в самата общност подсказва за наличието на предразсъдъци, също и липса на разбиране и доверие от страна на другите членове в общността.

„Не се чувствам достатъчно представен от ЛГБТКИА+ общността и се чувствам изолиран от нея.“ – (К.Е. – 23 г.)

Трансфобията в ЛГБТКИА+ общността може да попречи на трансджендър, интерсекс и небинарните хора да получат достъп и подкрепа от общността и като такива връзката с ЛГБТКИА+ общността може да не се счита за значим фактор за признаване на дискриминация, тормоз и насилие сред тези групи. В рамките на ЛГБТКИА+ общността много хора се сблъскват с расизъм и трансфобия от страна на други членове на същата общност (Ghabrial, 2017). Това може да създаде допълнителни предизвикателства при търсенето на подкрепа от общността. Важно е да се признаят разнообразните нужди от различни видове подкрепа и да се признае как идентичностите на лицата, като сексуална ориентация и полова идентичност, се пресичат с неравенствата, основани на трансфобия и расизъм (Ghabrial, 2017; Bowleg, 2008). Чрез разбирането на тези пресечни точки може да се насърчи чувството за свързаност в общността, което от друга страна насърчава по-доброто социализиране, здравето и благосъстоянието на нейните членове. 

„Изпитвал съм трансфобия от много гей мъже“ – (Б.А. – 45 г.)

Такива констатации още веднъж показват, че трансфобията може да произлиза от различни източници, включително както от непознати лица, така и от лица, които са откровено трансфобски настроени. Освен това се подчертава, че лица, на които обикновено би трябвало да можеш да се доверяваш, като членове на семейството и хора от общността, също могат да поддържат трансфобия.

„Във романтични връзки са ме отблъсквали, защото са ми казвали, че ме обичат такъв какъвто съм, но ако се променя това ще приключи. Да разбера, че много близък човек може да твърди че харесва всяка част от мен, но същевременно да не харесва самия мен.“ – (С.М. – 31 г.)

Транс жените и мъжете, небинарните и интерсекс хора, обаче, често чувстват, че са пренебрегвани от тези, които определят приоритетите на ЛГБТКИА+ общността, ако не и третирани с откровена враждебност и предразсъдъци. Властовата динамика, която се забелязва в ЛГБТКИА+ общността, където тези които стоят зад буквите „Т“ и „И“ биват недостатъчно представени, а останалите букви доминират над тях се очертава като честа действителност, а оспорването ѝ е ключът към освобождението на всички потиснати хора. Подкрепата за конкретните букви „Т“ и „И“ в ЛГБТКИА+ обществото изглежда за респондентите е повече говорене и по-малко действия. Този сценарий далеч не е валиден само за България. Дори напротив – подобни примери се откриват и в други страни като Съединените американски щати, Великобритания и др. [9] В свои разказ за LGBTQ+ Victory Institute, американската активистка Майор Мифин-Грейси, която се идентифицира като трансджендър, разказва, че се е чувствала пренебрегната и изтласкана извън ЛГБТКИА+ движението. Голяма част от представителите на общността казват, че подкрепят всички нейни членове, но все още е трудно транс, небинарни и интерсекс хората да са на преден план. Издигането и чуването на гласа на всеки един член на тази общност е еквивалентно на истинско приобщаване и стремеж за приближаване към равенството. Ако това е невъзможно да се случи за всички в ЛГБТКИА+ общността, липсва представителност за част от идентифициращите се към нея, то това сериозно би поставило под въпрос намеренията за равенство за всички. На фона на това би могло да се оспорят изявленията, в които се твърди, че ЛГБТКИА+ е безопасна среда, отворена и подкрепяща всички, включително и транс мъже и жени, интерсекс и небинарни хора.

Психично здраве и грижа и неговата (не)възможност

Световната здравна организация определя психичното здраве и грижа като състояние на психично благополучие, което позволява на хората да се справят със стреса на живота, да реализират способностите си, да учат и работят добре, както и да допринасят за развитието на общността. Още то се определя от сложното взаимодействие на индивидуални, социални и структурни въздействия и уязвимости. От своя страна, Международната класификация на болестите 11-та ревизия (МКБ-11) определя психичното разстройство като синдром, характеризиращ се с клинично значимо нарушение в психиката на индивида познанието, емоционалната регулация или поведението, което отразява дисфункция в психологичната, биологичната и психичната сфера, или процесите на развитие, които са в основата на психичните и поведенческото функциониране. Тези смущения обикновено са свързани с дистрес или увреждане на личния живот, семейството, социалните, образователните, професионалните или други важни области на функциониране. Защо казвам всичко това? Защото искам да очертая взаимовръзката между лошите условия в здравните заведения, липсата на адекватна и компетентна грижа в тях, дискриминационните практики в трудовата сфера със способностите на транс хората да реализират своя потенциал и да водят нормален начин на живот. Редица учени потвърждават тезата за по-често срещани психични проблеми при ЛГБТКИА+ хората, по-конкретно за по-голяма вероятност да получат някакъв вид депресия (Hellman, Sudderth & Avery, 2002), като признават за по-голяма нужда от медицинска грижа при тях, която в същото време до голяма степен липсва. Респондентите споделят, че най-малко поне в една от основните области на функциониране като например университет, работа или в дома им се налага да прикриват половата си идентичност и да се представят за някого, с когото не се идентифицират, за да успяват да получават поне някакъв достъп до услуги, които са фундаментално право на всеки човек. Много от тези лица признават, че не разкриват своята сексуална ориентация или полова идентичност, когато им се налага да ползват медицински услуги, свързани с психично здраве. Това от своя страна, води до по-ниска удовлетвореност от тези услуги (Hellman, Sudderth & Avery, 2002)

„Твърде често минавам за жена, ежедневието ми е свързано с това. Често се ядосвам, защото социално пред други хора не изглеждам като мъж, защото идеята за мъж в България е и културно друга, свикнал съм да не ми тежи толкова много когато ме бъркат за жена. Това което ми тежи е когато в един ден се срещна с много хора и всички се държат така с мен, и то основния проблем е когато има сексизъм, когато не само ме виждат като жена, но се държат различно с мен, когато ме виждат като жена.“ – (С.М. – 31 г.)

Когато става дума за ежедневно, постоянно и непрестанно дисфукциониране в дадена област на функциониране, това повишава риска от поява на психично разстройство стремглаво. Скриването на половата или сексуална идентичност се свързва с повече проблеми на психичното здраве (Meyer, 2003). Натрупването на дискриминационни практики върху трансджендър, небинарни и интерсекс хора е видимо с просто око. От една страна, лицата с различна полова идентичност или сексуална ориентация биват дискриминирани и социално изключени първо по полов признак, защото не принадлежат на социалното разбиране за пол. От друга страна, биват двойно дискриминирани и изключвани, освен от обществото, така и от здравните институции, като им биват отказвани медицински грижи и услуги, в резултат на половата или сексуалната си идентичност. Медицинските грижи, които според Всеобщата декларация за правата на човека принадлежат на всички, независимо от раса, сексуална ориентация или етнос. 

Заключение

Както вече стана ясно се наблюдават системни атаки срещу транс общността не само на локално, но и на глобално ниво. В заключение ще обобщя, че последните години в България започна национална дискусия относно правата на трансджендър, интерсекс и небинарни хора. Този разговор обхваща различни аспекти – от възможността им да бъдат включени в обществото до правото им за утвърждаване на пола (медицински и юридически). Тъй като в общественото съзнание царуват понятия като изключване, трансфобия и заличаване, доставчиците на здравни услуги са принудени да разглеждат пола като доминираща категория като по този начин го поставят в привилегирована позиция. От съществено значение е откровена самооценка на институционалните политики и практики, за да се справим със структурните неравенства, които допринасят за маргинализирането на тази група хора. Като се има предвид, че достъпността играе ключова роля като социална детерминанта на здравето, призивът за действия и промяна е наложителен. Неадекватните здравни услуги не само оказват влияние върху качеството на живот на трансджендър, небинарни и интерсекс хора и техните близки, но водят и до дългосрочни социално-икономически последици, изразяващи се в повишение на преките и алтернативни разходи. 

Слабото представяне на България в класацията за транснационални права на TGEU и тяхната карта, обхващаща страни от Европа и Азия, лесно би могло да се обвърже с разказите на интервюираните лица в това изследване, а и не само. Липсата на всякакъв достъп до клинични пътеки и здравни услуги за трансджендър, небинарни и интерсекс хора у нас показва неспособността на институциите да предоставят необходимите услуги на тези хора. От друга страна, липсата на законова рамка, която да предоставя закрила и подкрепа на тези лица подсказва за нежеланието на държавата да припознае голяма част от своите граждани. Дори напротив – налични са твърде много пречки, включително правни такива, закони, които са предпоставка за дискриминация срещу тези хора. Институционалните системи позволяват и дават предпоставки за извършване на дискриминация и от страна на останалите граждани. Липсата на правно признаване и документиране на трансджендър, интерсекс и небинарни лица може да има дълбоки и мащабни последици за различни аспекти от живота им. Без възможност за юридическа смяна на половия маркер, транс лицата могат да се сблъскат с несъответствие на идентичността между техния утвърден пол и пола, посочен в официалните документи. Това несъответствие може да доведе до дискомфорт, безпокойство и предизвикателства в ежедневното общуване. Достъпът до публични услуги, включително здравеопазване, образование и програми за социално подпомагане, се превръща в предизвикателство. За да се решат тези проблеми, от съществено значение е правните закони да признават и зачитат половата идентичност на трансджендър, небинарни и интерсекс лица. Прилагането на политики, които позволяват точното обозначаване на пола в документите за самоличност, и насърчаването на приобщаването в различни сектори на обществото е от решаващо значение за повишаване на благосъстоянието и равенството на тези лица.

Библиография

Kcomt L. Profound (2019). Health-care discrimination experienced by transgender people: rapid systematic review. Soc Work Health Care, 58(2), 201-219.

Trotter, R. (2010). Transgender Discrimination And The Law. Contemporary Issues in Education Research (CIER), 3(2), 55–60.

Grant, Jaime M., Lisa A. Mottet, Justin Tanis et al. (2011). Injustice at Every Turn: A Report of the National Transgender Discrimination Survey. Washington: National Center for Transgender Equality and National Gay and Lesbian Task Force.

Sean A. Kidd, Albina Veltman, Cole Gately et al. (2011) Lesbian, Gay, and Transgender Persons with Severe Mental Illness: Negotiating Wellness in the Context of Multiple Sources of Stigma. American Journal of Psychiatric Rehabilitation, 14:1, 13-39.

Katina Sawyer, Christian Thoroughgood and Jennica Webster (2016). Queering the Gender Binary: Understanding Transgender Workplace Experiences. Sexual Orientation and Transgender Issues in Organizations: Global Perspectives on LGBT Workforce Diversity. New York: Springer, 21-42.

Monica A. Ghabrial (2016). Trying to Figure Out Where We Belong: Narratives of Racialized Sexual Minorities on Community, Identity, Discrimination and Health. Sex Res Soc Policy, 14, 42–55.

Paisley Currah, Shannon Minter (2000). Unprincipled Exclusions: The Struggle to Achieve Judicial and Legislative Equality for Transgender People. 7 Wm. & Mary J. Women & L., 37 

Jaclyn M. White, Sari L. Reisner, John E. Pachankis (2015). Transgender stigma and health: A critical review of stigma determinants, mechanisms and interventions. Soc Sci Med, 147, 222–231.

Хомофобия и дискриминация, основани на сексуалната ориентация и половото самоопределяне в държавите-членки на ЕС, 2009 г., достъпно на: https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/1224-Summary-homophobia-discrimination2009_BG.pdf, [последно достъпно на: 12.12.2023г.] 

Amanda Rodriguez, Anette Agardh, Benedict O. Asamoah (2017). Self-Reported Discrimination in Health-Care Settings Based on Recognizability as Transgender: A Cross-Sectional Study Among Transgender U.S. Citizens. Arch Sex Behav, 47(4), 973-985.

Kristen Schilt, Laurel Westbrook (2009). Doing Gender, Doing Heteronormativity: “Gender Normals,” Transgender People and the Social Maintenance of Heterosexuality. Gender and Society, 23(4), 440–464.

Transgender Law Centre (2004), Transgender health and the law: Identifying and fighting health care discrimination, достъпно на: http://translaw.wpengine.com/wp-content/uploads/2012/07/99737410-Health-Law-Fact.pdf [последно достъпно на: 15.11.2023г.]

Katz-Wise, S. L., & Hyde, J. S. (2012). Victimization Experiences of Lesbian, Gay and Bisexual Individuals: A Meta-Analysis. The Journal of Sex Research, 49(2/3), 142–167.

Обществени нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България, 2018 г., достъпно на, https://glasfoundation.bg/obshtestveni-naglasi-spryamo-lgbti-horata-v-balgaria-2018/, [последно достъпно на: 16.11.2023 г.]

Pascoe EA, Smart Richman L. (2009). Perceived discrimination and health: a meta-analytic review. Psychol Bull. 135(4), 531-54.

Harper, G. W., Schneider, M. (2003). Oppression and discrimination among lesbian, gay, bisexual, and transgendered people and communities: A challenge for community psychology. American Journal of Community Psychology, 31(3-4), 243–252.

Snelgrove, J.W., Jasudavisius, A.M., Rowe, B.W. et al. (2012). “Completely out-at-sea” with “two-gender medicine”: A qualitative analysis of physician-side barriers to providing healthcare for transgender patients. BMC Health Serv Res, 12, 110. 

Годишен преглед на положението с човешките права на ЛГБТИ общността в Европа и Централна Азия, 2021г., достъпно на: https://bilitis.org/2021/02/22/deseti-godishen-doklad-na-ilga-europe/, [последно достъпен на: 16.11.2023г.]

Bauer GR, Hammond R, Travers R, et al. (2009). “I don’t think this is theoretical; this is our lives”: how erasure impacts health care for transgender people. J Assoc Nurses AIDS Care, 20(5), 348-61.

Viviane K. Namaste, (2000). Invisible Lives: The Erasure of Transsexual and Transgendered People. Contemporary Sociology A Journal of Reviews 31(3), 264.

Образът на малцинствените и уязвимите групи в Българските медии, 2023 г., достъпно на: https://www.bghelsinki.org/en/reports/obrazyt-na-malcinstvenite-i-u-ja-zvimite-grupi-v-bylgarskite-medii [последно допно на 12.12.2023г.]

Maccoby, E. (1988). Gender as a social category. Developmental Psychology, 24, 755-765.

Hellman, R. E., Sudderth, L., & Avery, A. M. (2002). Major mental illness in a sexual minority psychiatric sample. Journal of the Gay & Lesbian Medical Assn, 6(3-4), 97–106.Meyer IH (2003 ). Prejudice, social stress and mental health in lesbian, gay and bisexual populations: conceptual issues and research evidence. Psychol Bull, 129(5), 674-697.

Бележки

[1]  * Правилният термин, който е припознат е джендър идентичност, но поради наложения дискурс в България да се употребява терминът полова идентичност, ще използвам него до края на това изследване. За да бъде разпознаваемо за читателите и за целите на изследването ще използвам именно термина – полова идентичност.

[2] ** Ще използвам термина „транс“ като общ термин, който служи като шапка, под която влизат различни джендър идентичности. С него ще обозначавам различните хора, които се идентифицират като транссексуални или трансджендър.

[3] * Годишен преглед на положението с човешките права на ЛГБТИ общността в Европа и Централна Азия, 2021г.

** Хомофобия и дискриминация, основани на сексуалната ориентация и половото самоопределяне в държавите-членки на ЕС, 2009 г.

*** Обществени нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България, 2018 г.

[4] Transgender Issues: A Fact Sheet, стр. 1 (достъпно на: https://transcentralpa.org/_content/downloads/NGLTF_transfactsheet.pdf)

[5] Използвани речници: Джендърландия и Билитис

[6] Unprincipled Exclusions: The Struggle to achieve judicial and legislative equality for transgender people, 2000

[7] Образът на малцинствените и уязвимите групи в Българските медии, 2023 г.

[8] * Във Флорида губернаторът Рон Десантис подписа закон, който забранява медицинските интервенции за утвърждаване на пола за трансджендър младежи и затруднява достъпа на пълнолетни лица до подобни процедури.

** Президентът на Русия също подписа закона за забрана на операциите за утвърждаване на пола, който включва и забрана за осиновяване на деца от трансджендър двойки.

[9] GL vs. BT: The Archaeology of Biphobia and Transphobia within the US Gay and Lesbian Community, 2004