В разгара на протестите срещу бюджет 2026, отварянето на дебати относно несправедливостта на плоския данък и месец преди приемането на еврото, можем да бъдем уверени, че непосилно високите цени и недостатъчните доходи са един от проблемите, които най-силно тревожат хората в България.
След отминаването на пика на инфлацията през 2022 г. непрекъснато чуваме и четем, че икономическата ситуация на страната се подобрява, а всяко увеличение на минималната заплата повишава доходите с много повече от разходите. Но аргументите за непрекъснато растяща покупателна способност са опровергавани всеки ден както с влизане в произволен магазин, така и с бърз поглед към статистиките, в които България никога не е напускала последното място по ниво на заплати в ЕС от влизането си в него. Или към тези на цените на храните, показващи че някои основни хранителни продукти са по-скъпи тук отколкото в държави с пъти по-високи заплати.
А доверието на потребителите, доколкото можем да говорим за такова, се срива не ежегодно, а ежемесечно, достигайки -25,1% през октомври 2025 г. Тези данни показват недоверие и натрупана социалната умора, както и силно безпокойство за бъдещето и за покриването на основни жизнени нужди.
Какво ни показва инфлацията? Какво поскъпва и за кого?
Инфлацията е индикатор за измерване на поскъпването на живота, но трудно можем да разберем въздействието ѝ върху различни социални групи ако разчитаме само на усреднените ежегодни данни. Годишната инфлация в България спрямо октомври 2024 г. е 5,3% , но тази цифра всъщност има много различни измерения в зависимост от това с какъв доход разполагаме, какви продукти можем да си позволим с него и от кои ни се налага да се лишим, както и какъв е процентът от дохода ни, който отива за тях.
Хранителните стоки често са продуктите, чрез които поскъпването на живота се усеща първо, а и най-остро – това са стоки за ежедневна консумация, които гарантират оцеляването ни, но всъщност представляват много повече: могат да бъдат отчетлив знак за икономически статус, възможности за водене на здравословен живот, осигуряване на комфорт и удоволствие, или пък точно обратното. Поскъпването на храните има драматичен ефект върху все по-широки социални групи, за които инфлацията означава лишения, тревожност и несигурност за набавяне на най-необходимото и прибягване до некачествени, нездравословни продукти с ниска хранителна стойност.
В България поскъпването на хранителните стоки през последните 10 години е по-силно изразено в сравнение със средните стойности в ЕС. Въпреки общата тенденция в цяла Европа при която цените на хранителните продукти отбелязват рязък скок и пикови стойности през 2022-2023 г., последвани от по-ниски процентни увеличения през последните месеци, процентът и темпът на растеж съвсем не е еднакъв за всички държави. Индексът, сравняващ цените през 2015 г. и днес ни показва, че в България натрупаното увеличение е 83,5% – най-високото в ЕС след Унгария, докато средната за ЕС стойност е 48,2%. Тоест, хранителни продукти на стойност 100 лв. през септември 2015 г. в момента струват 183,5 лв.
Неравенствата в България на фона на ЕС
България се откроява в редица негативни статистики на международно ниво. Освен, че е страната с най-ниски доходи в ЕС, също така е и с по-изразени неравенства между най-богатата и най-бедната част от населението. Данъчните политики като премахването на необлагаемия минимум, въвеждането на плосък данък от 10% и максималния осигурителен доход са особено неблагоприятни за хората с по-ниски доходи и не целят коригиране на икономическите неравенства. През 2024 г. по данни на Евростат разликата в доходите между най-богатите и най-бедните 20% от населението в България е била 6,96 пъти, в сравнение с 4,66 средно за ЕС, което придава още по-голяма тежест на различната тежест на инфлацията за отделните социални групи. Без съмнение най-засегнати са хората с най-ниски доходи, а за да си представим до каква степен, отново можем да сравним със средните стойности в ЕС. В България е почти тройно по-висок процентът на хората, които търпят сериозни материални лишения: 16,6% в сравнение с 6,4% в ЕС.
Но ниските доходи в сравнение с други държави изглежда не вървят ръка за ръка с ниски цени – тъкмо напротив, налага ни се да отделяме по-голям процент от заплатата си за базови нужди като храна и жилище, а скокът на хранителните продукти през последните години е един от най-резките в ЕС. Евтино можем да си купим алкохол и цигари, тъй като разликите в облагането им правят България най-евтината страна в ЕС за тях, но не и храна.
С какво можем да си позволим да се храним?
Сравнението с други ЕС държави ни поставя в наистина тревожна ситуация. Но за нея допълнително допринасят и вътрешните икономическите неравенства в българското общество. Към октомври 2025 г. разходите за храна и безалкохолни напитки представляват средно 28,6% от общите разходи на българските домакинства, но този процент съвсем не е еднакъв за всички. През 2024 г. хората с най-ниските 10% доходи отделят 37,2% от бюджета си за храна, докато за най-богатите 10% този разход е представлявал 21,7%.
Тези данни разкриват как точно поскъпването влияе на хората в зависимост от доходите им. Не става въпрос само за колко хляб можем да си купим с една минимална заплата, а какви са възможностите ни за здравословно и пълноценно хранене. За съжаление статистиката ни показва по-скоро от какво се лишават хората и какъв вид потребление намалява – поскъпването ограничава достъпа не само до количеството, но и до качеството на храните, които можем да си позволим.
Данните на НСИ за хранителното потребление в България показват какви точно са разликите между най-богатите и най-бедните 10% от населението: през 2024 г. богатите могат да си позволят между 2 и 3 пъти повече риба, плодове и ядки, както и млечни и месни продукти на по-високи цени като преработени меса и кашкавал. Има категории храни, в които потреблението на по-бедните значително се увеличава – например зеленчуци – но разликата в консумираното количество продължава да бъде между 40 и 80%.
Обществени неравенства в България
Влошаването на икономическото положение в България, особено покачването на цените на хранителни продукти и комунални услуги като ток и вода, е тежък удар за домакинствата с ниски доходи. За тези семейства, които отделят значим дял от месечния си бюджет именно за стоки и услуги с нарастващи цени, натискът от инфлацията е още по-силен.
Въпреки че процентът на хората, живеещи в сериозни материални лишения постепенно намалява през последните години, това далеч не означава че лекото подобрение достига еднакво до всички. Делът на хората, живеещи в бедност – 21,7% остава сериозен, особено сред непълнолетните, където достига 28,2% през 2024 г. Това свидетелства за значителни икономически предизвикателства, пред които са изправени семействата, и в още по-голяма степен, самотните родители и подчертава високия риск от детска бедност. От своя страна, дискриминацията и сегрегацията, на която са подложени ромите, също произвежда бедност и тежки материални лишения – в проучване от 2020 г., изследващо измеренията на глада в България, 24,1% от анкетираните роми отговарят, че в последния месец поне един член на домакинството си е легнал гладен. Но докато за някои от хората в работоспособната възраст има известна възможност за социална мобилност, данните показват че пенсионирането означава не само спад в доходите, а и реален риск от бедност и социално изключване: 21% от хората над 65 години живеят в тежки материални лишения. Особено рязък е спадът в доходите на жените при пенсиониране: от 14,2% живеещи в тежки лишения във възрастовата група 15-65 години делът им се повишава до 24% при жените над 65 г.
Несигурността, нестабилността и/или неравностойното положение на пазара на труда, заедно с отговорността за домакинството прехвърля тежестта на поскъпването върху жените, а постоянното покачване на цените задълбочава настоящите неравенства. Капиталистическата система, основана на евтина работна сила и неравен достъп до ресурси, възпроизвежда неравенства: жените, освен, че имат намален достъп и участие в пазара на труда, лидерски позиции и високоплатени работни места, по-често заемат нископлатени, временни или неформални работни позиции. Според Международната организация на труда през 2024 г. равнището на участие в работната сила на жените в България е 51,0 %, което е значително по-ниско в сравнение с този на мъжете, който е 63,0 %. Въпреки че по-малък брой жени в сравнение със средните стойности в ЕС работят на непълен работен ден, това не се отразява значително на разликата в доходите. Тук голямо влияние оказва вертикалната и хоризонтална сегрегация: жените се концентрират в определени сектори на пазара на труда, които са нископлатени, свръхнатоварени и с ниско обществено признание, въпреки важния си принос към обществото: здравеопазване, образование, социални услуги, грижовен труд и публична администрация. Въпреки че в определени сектори процентът жени на ръководни и високоплатени длъжности в България за 2024 г. се е повишил спрямо 2023 г., същият все още е значително по-нисък от този на мъжете.
Разглеждайки в повече детайли неравенствата между половете, виждаме че жените имат по-малко спестявания, по-голяма несигурност на труда, по-често работят без договор или на непълен работен ден в гъвкави позиции. Разликата в заплащането между мъже и жени е най-сериозна във възрастовата група 25–44 г. – именно възрастта, в която голям процент жени прекъсват работа или намаляват работните си часове за да полагат грижовен труд в рамките на семейството. 69% от жените между 25 и 49 г. се грижат ежедневно за деца и/или възрастни в рамките на семейството. Ежедневната домакинска работа при двойките без деца се върши от жени в 83% от случаите, а при двойките с деца – в 92%.
Така когато цените се покачват, тежестта на оцеляването – от сметките до храната и грижата за дома – пада основно върху жените в домакинствата. Това е пряко следствие от патриархалните норми, които им отреждат изпълняването на по-голямата част от неплатения грижовен труд в дома. Жените, които традиционно са отговорни за ежедневното пазаруване на хранителни стоки са много по-чувствителни към инфлацията и се опитват да компенсират намалената покупателна стойност чрез своя неплатен труд във време и усилие за сравняване на цени и готвене с минимално количество продукти.
В заключение, данните показват, че нарастването на доходите не компенсира растежът на цените. Увеличаването на минималната работна заплата и на възнагражденията в определени сектори през последните години несъмнено са стъпка в добра посока, но дори и неколкократните вдигания на МРЗ не успяват да изравнят нивото и с настоящата заплата за издръжка, т.е. доход, необходим за покриването на основни разходи, според изчисления на КНСБ към октомври 2025 г. Освен това, разликата в заплащането между половете остава значителна. Това ще рече, че инфлацията се усеща още по-силно от жените, тъй като средните им доходи са по-ниски. Особено уязвими са възрастните жени, живеещи сами. Така инфлацията действа не просто като неутрално икономическо явление, а като инструмент на система, която задълбочава неравенствата между социални групи и увеличава бедността на вече уязвими групи като жените, докато печалбите се концентрират в ръцете на малцина.
