Tag Archives: feminism

Манифест за жизнена стачка 8 март

Ние сме жените, чийто труд и грижи са жизненоважни в изцеряването  на целия свят от пандемията и нейните икономически и социални последствия. Ние извършваме жизнено значим труд в ключови сектори и въпреки това се намираме в мизерни условия: работата ни е зле платена и недооценена; работим прекалено много или сме безработни; принудени сме да живеем в пренаселени жилища; и като мигрантки постоянно ни се налага да подновяваме разрешенията си за пребиваване. Ние сме изправени пред ежедневна борба срещу насилието, упражнявано от мъжете в дома и на работа.

Стига толкова насилие и експлоатация! Отказваме повече да мълчим! Заедно започнахме да се организираме в мрежа, която свързва борещи се жени, мигранти и работници в Централна, Източна и Западна Европа: това е EAST Essential Autonomous Struggles Transnational (Транснационални автономни жизнени  борби). Призоваваме всички, които се борят срещу капиталистическото, патриархалното и расисткото насилие, да се присъединят към нашата стачка на 8 март!

На 8 март ще стачкуваме срещу експлоатацията на нашия производителен и възпроизводителен труд. Това, което поддържа обществото, е нашият труд на медицински сестри, чистачки, учителки, продавачки, работнички в логистичния сектор, сезонни работнички, платени и неплатени домашни работнички и грижещи се за децата, възрастните и болните. Бремето на домашния труд и грижата за децата лежи на нашите рамене, особено сега, когато училищата и детските градини са затворени. По време на пандемията много от нас загубиха работата си, защото вкъщи имахме домашна работа и деца, за които да се грижим. Вкъщи и на работните ни места, нашият труд е жизненоважен, но вместо да бъде почитан и възнаграден, той бива принизен и потъпкван.

На 8 март стачкуваме срещу затягането на оковите на патриархалното насилие! Националните правителства използват пандемията като възможност за затягане на хватката на патриархата: в Полша – с опита за допълнителното ограничаване на свободата на аборт; в Турция – с предложението за оттегляне от Истанбулската конвенция; в Унгария – с ограничаването на правата на трансджендър хората и политика, насочена срещу ЛГБТИ хората. Казва ни се да „стоим на сигурно у дома“ – но много от нас нямат домове. За мнозина домовете са всичко друго, но не и безопасно място, защото трябва да живеят с партньори насилници и да се борят срещу нарасналото домашно насилие по време на мерките по затваряне. Обект сме на открита атака, която цели да ни принуди да останем в ролята на слугини на цялото общество, подчинени вкъщи и експлоатирани извън дома.

На 8 март стачкуваме срещу расистките и експлоатиращи режими на мобилност! Като грижовни и сезонни работнички мигранти от Източна Европа, на нас ни беше „позволено“ да пътуваме до Западните държави, за да извършваме жизненоважен труд там, но на наш риск, без защита или социална сигурност. Нашият труд крепи здравеопазването и грижовния сектор на Запада, докато семействата ни разчитат на рухващите системи на здравеопазване, паднали на плещите на преуморени и недостатъчно добре екипирани или платени работници. Мигранти и бежанци от и извън ЕС са оставени да живеят в пренаселени общежития и лагери и да работят в опасни условия, но без да могат да се ползват със същата парична помощ, която се полага на националните мнозинства в приемащите страни. В днешната Европа, раздирана от неравенства, мигрантите плащат най-високата цена за пандемията, тъй както обикновено те са най-лесната жертва на експлоатацията.

Отказваме да бъдем считани за „ключови“ единствено за да бъдем експлоатирани и потискани! Вдъхновени от предишни и продължаващи борби, ние се опираме на опита на международната женска стачка, на стачката на полските жени и на феминистките борби в Аржентина за правото на аборт. Вдъхновяваме се от протестите и стачките на медицински сестри, лекари, лични асистенти и детегледачи, логистични и сезонни работници в България, Грузия, Австрия, Румъния, Великобритания, Испания, Италия, Германия и Франция. Учим се от борбата срещу румънския закон, забраняващ използването на думата „джендър“ в образованието и от международните мобилизации на мигрантите и демонстрациите за живота на чернокожите в редица страни. Надграждайки тези колективни преживявания на борба и тяхната сила да разклатят основите на статуквото, ние призоваваме жените, работниците, мигрантите и ЛГБТИК+ хората да се присъединят към нас за жизнена стачка на 8 март. Нашата стачка се стреми да разруши устоите  на потисничеството, на което сме подложени, и да ни извоюва глас, когато се договарят условията на обществена промяна след пандемията. Със стачката, ние се борим за следните искания:

Свобода от патриархално насилие във всичките му форми! Виждаме насилието над жени не като изолиран случай, а като част от цялостната патриархална система, която цели да ни принуди да останем в ролите на грижовни работнички. Отказваме да понасяме тежестта на жизнената работа, наложена ни с насилие и тормоз. Противопоставяме се на атаките на ултраконсервативните правителства и настояваме за безопасни, законни и безплатни аборти и противозачатъчни средства във всяка страна. Настояваме за незабавен край на политическите и законодателните атаки над ЛГБТИК+ общностите.

По-високи заплати за всички! Феминистката ни борба за заплащане не е просто срещу разликата във възнаграждението по полов признак, но и срещу капиталистическите условия, които произвеждат и възпроизвеждат много други йерархии в заплащането между полове и етноси, националности и между цели региони. Докато богатите видяха в пандемията възможност да натрупат повече състояние, ние сме оставени да изнесем тежестта на мерките за строги икономии. Достатъчно! Настояваме не само за равенство между половете в заплащането , но и за по-високи заплати за всички работници! Настояваме за трансграничното преразпределение на богатството! Нека си върнем това, което ни принадлежи!

Добре финансирани и повсеместно достъпни социална сигурност без граници! Отхвърляме планове за възстановяване, които продължават да прехвърлят разходите по продължаващото с десетилетия орязване на социалната система върху жени и мигранти. Искаме да свържем на международно ниво  националните и местни борби за социална сигурност. Въпреки че социалните системи в различните държави се различават, те са основани на сексистки и расистки деления на труда и разлики в заплащането, които създават йерархии между жени от различни националности. Искаме да преобърнем тези фалшиви йерархии и да положим основите на обща международна борба срещу патриархалните социални грижи!

Безусловно европейско разрешително за пребиваване за всички мигранти, бежанци и лица, търсещи закрила! Отхвърляме начина, по който правителствата и шефовете изнудват мигрантите, като им налагат невъзможни икономически и институционални изисквания, необходими за получаването и подновяването на разрешителните за пребиваване. Това принуждава мигрантите, особено идващите извън ЕС, да работят в неприемливи условия на труд.

Безопасни и по-добри жилища за всички! Още преди началото на пандемията държавите в цяла Европа бяха раздрани от дълбока жилищна криза. По време на пандемията нашите домове станаха още по-политизирани без нашето участие и съгласие! Настояваме за адекватни и финансово достъпни жилища за всички! Искаме жилища, които не са пренаселени и несигурни! Настояваме за незабавното осигуряване на жилища на хора, които са преживели домашно насилие!

С нашата жизнена стачка желаем да покажем, че животите и борбите ни са жизнено значими! От жизнена значимост е и да обединим усилията си за борба, която преодолява националните граници. На 8 март призоваваме всеки да направи видима силата на жизненоважния труд и да я използва като оръжие за налагане на нашите условия за справедливо възстановяване след пандемията!

Призоваваме всички да организират стачки на работните си места и отвъд тях, демонстрации, шествия, асамблеи, флашмобове, символични действия, да развеем знамената или закичим кърпи с цвета на нашата борба, да устройваме протести в кварталите си с тенджери и тигани! Нека настояваме синдикатите да подкрепят женската стачка! Нека заедно си представим начините, по които можем да направим нашите борби видими, и да ги свържем през границите.

Призоваваме всички жени, мигранти и работници, които споделят нашата визия и искания, да се присъединят към публична асамблея на 21 февруари, където ще обсъждаме хоризонтите на нашата жизнена стачка!

Каним всеки, който се припознава в този манифест, да го подпише, споделя или превежда на своя език, така че да достигне повече жени, мигранти и работници. Преводите на други езици са достъпни тук.

Нашият труд е ключов, нашите животи са ключови, нашата стачка е ключова и жизненоважна!

Може да се свържете с нас:

Facebook: EAST – Essential Autonomous Struggles Transnational

Email: essentialstruggles@gmail.com

LevFem on 1st May: the current crisis is not that new for Eastern European workers

This year 1st May is going to be very different from what we have seen in the past. With the coronavirus pandemic and the ongoing social distancing measures implemented all over the world, traditional forms of protests, marches and demonstrations can’t take place the same way as we came to know them in the previous decades. This gives us, LevFem, a Bulgarian socialist feminist group a strange vantage point to reflect on our own work and position. Continue reading LevFem on 1st May: the current crisis is not that new for Eastern European workers

Позиция на ЛевФем за международния ден на труда първи май 2020

Тази година, Първи май ще бъде различен от всичко, което помним в миналото. Пандемията от коронавирус и режимът на физическо дистанциране в целия свят означават, че традиционните форми на протести, шествия и демонстрации не могат да се състоят не могат да се състоят както през последните години. Това дава на нас от ЛевФем, българска социалистическа феминистка група, неочаквана отправна точка за размишляване върху собствения ни труд и позиции.

Continue reading Позиция на ЛевФем за международния ден на труда първи май 2020

Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май

[EN version below]

Наближава първи май, международният ден на труда.

Първи май е празник, честван по цял свят, но забравен и отричан в пост-социалистическите страни в последните три десетилетия. В последните години обаче, различни инициативи започват да отбелязват празника отново. Значимостта му е не само за хората, извършващи ръчен труд, но и за всички работници и работнички в различни сектори. Той е срещу неравенствата на работното място не само според заплащането, но според стойността и достойнството на всеки труд. Continue reading Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май

The nurses in Bulgaria are rising up

 

The nurses in Bulgaria have declared 1st of March a day of strike. They will start protest actions throughout the entire country at precisely 12 p.m.

We are in full support of their actions and we call for solidarity internationally. This strike is not just a Bulgarian one. This strike concerns labor power that has been mobilized geographically by the growing interest of capital in the medical sector. Nursing has been one of the most feminized sectors in the country, with disgracing wages and humiliating labor conditions growing by the day. The medical care has been turned into yet another field, where capital accumulates at the expense of workers’ dignity and patient’s health. State owned hospitals and clinics have been turned into trade companies and our health into a commodity. On top of it all, private hospitals receive state funding turning the state budget distribution into a mechanism of enriching the rich and pauperizing the rest. As an effect, thousands of nurses leave the country each year so they can sell their labor abroad, leaving family and loved ones behind and joining the mobile pauperized in search for better conditions of social reproduction. Continue reading The nurses in Bulgaria are rising up

Solidarity messages sent to LevFem: Part 2

We are thankful to all of you who sent us messages so far in response to our Call for International Solidarity with the protest against violence against women which took place on Monday, the 26th of November 2018 in Sofia. Your support has made it easier for us to continue our efforts here on the ground. They tell us that our fight is a shared concern of many people, not just in Bulgaria, and we have to continue it. Following the first publication of a series of messages of solidarity, we are here compiling a second group of letters which we have received on our email since then. Continue reading Solidarity messages sent to LevFem: Part 2

Taking stock: the struggle continues!

The protest against the violence against women in Bulgaria will take place in less than five days, at Sofia’s Orlov Bridge and Varna’s Independence Square, on November 26th 2018, at 6pm. The result of dVERSIA and LevFem’s campaign in support of the protest so far, can be summarised as follows: Continue reading Taking stock: the struggle continues!

Solidarity messages sent to ~levfem

…so far

We are thankful to all of you who sent us messages so far in response to our Call for International Solidarity with the upcoming protest against violence against women which will take place on Monday, the 26th of November 2018 in Sofia. Your support has made it easier for us to continue our efforts here on the ground. They tell us that our fight is a shared concern of many people, not just in Bulgaria,  and we have to continue it.

Continue reading Solidarity messages sent to ~levfem