Жени, Живот, Свобода! Феминистката революция в Иран

Дискусия за иранската феминистка революция и нейното значение за свободата на жените.

По случай Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените (25 ноември) ЛевФем и Феминистка библиотека организираха дискусия за иранската феминистка революция и нейното значение за свободата на жените. В дискусията взеха участие представителки на иранската общност в България, сред които Фей Ешкевари и Афиф С.

Участничките очертаха главният проблем пред държавата: диктаторския и теократски режим, срещу който се борят протестиращите. Едно от най-видимите му изражения и поводът за избухването на настоящата революция е  задължаването на всички жени на територията на страната да носят хиджаб, но, както отбеляза Афиф, това е само малка част от потъпкването на правата и свободите на жените в страната. Жените не могат да пътуват, да получават образование без разрешение на бащите или съпрузите си, а дори обезщетението, което се отсъжда за убийство, е в по-малък размер, ако жертвата е жена. 

Именно убийството на Махса Амини, извършено от моралната полиция заради неправилно носене на хиджаб възпламени протестите в Иран, които продължават вече месец и половина. Движението получи широка подкрепа по цял свят и на много места се организираха шествия и протести в солидарност.

Всички се страхуваме. Но днес всички стигнахме до това да си кажем: Живеем само един път! Мога да кажа, че не се страхувам, дори и да ме убият. Искам правата си. Ще живея с правата си или ще умра.

Афиф С.

Участничките припомниха исканията на протестиращите: падане на режима и смяната му с демократично и светско управление, както и гарантиране на религиозна свобода. За постигането на тази цел е ключово оттеглянето на подкрепата на европейските и световни лидери за иранският режим и неговото делегитимиране на международно ниво. Намесата на международни организации като ООН също е критично важна, тъй като насилието към протестиращите ескалира непрекъснато и броят на убитите, включително деца, расте непрекъснато. В момента честа практика е прекъсване на интернет връзката, така че най-тежките моменти на насилие да не могат да бъдат предавани на живо и да се постигне известно информационна затъмнение на международно ниво. От своя страна, иранските власти и посолства в чужбина необезпокоявано разпространяват своята версия за събитията. 

В дискусията с публиката се повдигна въпросът за бъдещето на иранската революция и възможностите за солидарност с други движения като кюрдското, от което е взаимстван слоганът „Жена, живот, свобода!“ Фей и Афиф смятат, че падането на режима би донесло мир не само за Иран, но и за други държави в Близкия Изток, тъй като режимът подкрепя терористични групи и военни действия в държави в региона. Те разказаха за природните и културните богатства на Иран и съжалиха, че страната е известна заради тях, а заради имиджа на терористи, който се прехвърля върху иранските граждани и който те самите са изпитали лично в преживяванията им като мигрантки в България.

Бяха обсъдени и различните проявления на патриархата в различни държави. Афиф от участничките разказа за ограниченията, наложени в Иран, поради които забраняват връзките и дори приятелството между мъже и жени. Тя подчерта, че това вреди както на жените, така и на мъжете в страната. Фей добави, че много мъже подкрепят революцията и защитават правата на жените в Иран. 

Една от централните точки на дискусията бяха конкретните политики, чрез които Иран се променя коренно след 1979 г. Бяха обсъдени както семейните и обществените порядки, които са се трансформирали напълно – от задължението за носене на хиджаб до забраната за употреба на алкохол, така и правата на работниците, които също са драстично орязани. Бяха споделени и различни примери от Канада, Гърция и Германия за това как иранските тайни служби действат по целия свят, за да се разправят с активисти, застанали срещу режима. „Всички се страхуваме [от иранската тайна полиция]. Но днес всички стигнахме до това да си кажем: Живеем само един път! Мога да кажа, че не се страхувам, дори и да ме убият. Искам правата си. Ще живея с правата си или ще умра,“ заяви Афиф С.

Изказвания от публиката обвързаха ситуацията в Иран с миграционните политики на ЕС и насилието към бежанци и мигранти. Обсъди се насилието, с което се сблъскват хората, опитващи се да влязат в България и многобройните му източници: полиция, институции и самоорганизирани „ловци на мигранти“. Систематично се нарушава правото на хората да поискат убежище на границата, а обществените и институционалните настроения са свързани с укрепването и и засилването на насилието по нея. Обсъди се и отговорността на медиите относно популяризирането на криминалната дейност на ловците на мигранти.

Проблемът има не само политическо, но и икономическо измерение: криминализирането и стигматизацията на общности като мигрантската или ромската водят до тяхната експлоатация на нископлатена работа с лоши условия и без трудови права.

Етикети

Още от тази категория

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Аман от скъпотия! Не щем вече немотия! Няма да позволим поредния провал на капитализма да бъде стоварен върху нас!

Share This