Жени, Живот, Свобода! Феминистката революция в Иран

Дискусия за иранската феминистка революция и нейното значение за свободата на жените.

По случай Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените (25 ноември) ЛевФем и Феминистка библиотека организираха дискусия за иранската феминистка революция и нейното значение за свободата на жените. В дискусията взеха участие представителки на иранската общност в България, сред които Фей Ешкевари и Афиф С.

Участничките очертаха главният проблем пред държавата: диктаторския и теократски режим, срещу който се борят протестиращите. Едно от най-видимите му изражения и поводът за избухването на настоящата революция е  задължаването на всички жени на територията на страната да носят хиджаб, но, както отбеляза Афиф, това е само малка част от потъпкването на правата и свободите на жените в страната. Жените не могат да пътуват, да получават образование без разрешение на бащите или съпрузите си, а дори обезщетението, което се отсъжда за убийство, е в по-малък размер, ако жертвата е жена. 

Именно убийството на Махса Амини, извършено от моралната полиция заради неправилно носене на хиджаб възпламени протестите в Иран, които продължават вече месец и половина. Движението получи широка подкрепа по цял свят и на много места се организираха шествия и протести в солидарност.

Всички се страхуваме. Но днес всички стигнахме до това да си кажем: Живеем само един път! Мога да кажа, че не се страхувам, дори и да ме убият. Искам правата си. Ще живея с правата си или ще умра.

Афиф С.

Участничките припомниха исканията на протестиращите: падане на режима и смяната му с демократично и светско управление, както и гарантиране на религиозна свобода. За постигането на тази цел е ключово оттеглянето на подкрепата на европейските и световни лидери за иранският режим и неговото делегитимиране на международно ниво. Намесата на международни организации като ООН също е критично важна, тъй като насилието към протестиращите ескалира непрекъснато и броят на убитите, включително деца, расте непрекъснато. В момента честа практика е прекъсване на интернет връзката, така че най-тежките моменти на насилие да не могат да бъдат предавани на живо и да се постигне известно информационна затъмнение на международно ниво. От своя страна, иранските власти и посолства в чужбина необезпокоявано разпространяват своята версия за събитията. 

В дискусията с публиката се повдигна въпросът за бъдещето на иранската революция и възможностите за солидарност с други движения като кюрдското, от което е взаимстван слоганът „Жена, живот, свобода!“ Фей и Афиф смятат, че падането на режима би донесло мир не само за Иран, но и за други държави в Близкия Изток, тъй като режимът подкрепя терористични групи и военни действия в държави в региона. Те разказаха за природните и културните богатства на Иран и съжалиха, че страната е известна заради тях, а заради имиджа на терористи, който се прехвърля върху иранските граждани и който те самите са изпитали лично в преживяванията им като мигрантки в България.

Бяха обсъдени и различните проявления на патриархата в различни държави. Афиф от участничките разказа за ограниченията, наложени в Иран, поради които забраняват връзките и дори приятелството между мъже и жени. Тя подчерта, че това вреди както на жените, така и на мъжете в страната. Фей добави, че много мъже подкрепят революцията и защитават правата на жените в Иран. 

Една от централните точки на дискусията бяха конкретните политики, чрез които Иран се променя коренно след 1979 г. Бяха обсъдени както семейните и обществените порядки, които са се трансформирали напълно – от задължението за носене на хиджаб до забраната за употреба на алкохол, така и правата на работниците, които също са драстично орязани. Бяха споделени и различни примери от Канада, Гърция и Германия за това как иранските тайни служби действат по целия свят, за да се разправят с активисти, застанали срещу режима. „Всички се страхуваме [от иранската тайна полиция]. Но днес всички стигнахме до това да си кажем: Живеем само един път! Мога да кажа, че не се страхувам, дори и да ме убият. Искам правата си. Ще живея с правата си или ще умра,“ заяви Афиф С.

Изказвания от публиката обвързаха ситуацията в Иран с миграционните политики на ЕС и насилието към бежанци и мигранти. Обсъди се насилието, с което се сблъскват хората, опитващи се да влязат в България и многобройните му източници: полиция, институции и самоорганизирани „ловци на мигранти“. Систематично се нарушава правото на хората да поискат убежище на границата, а обществените и институционалните настроения са свързани с укрепването и и засилването на насилието по нея. Обсъди се и отговорността на медиите относно популяризирането на криминалната дейност на ловците на мигранти.

Проблемът има не само политическо, но и икономическо измерение: криминализирането и стигматизацията на общности като мигрантската или ромската водят до тяхната експлоатация на нископлатена работа с лоши условия и без трудови права.

Етикети

Още от тази категория

Жените и местната власт: възможности и бариери

Жените и местната власт: възможности и бариери

Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво.

Share This