Международна феминистка среща – Резултати и заключения

ЛевФем публикува пълен Преглед на Международната феминистка среща 2022 г. в София

През септември 2022 г. ЛевФем бе домакин на международна феминистка среща в София. Четиридневното събитие бе организирано съвместно с платформата Транснационална социална стачка (TSS). 150 активисти, работници, мигранти и синдикалисти от повече от 20 държави взеха участие в множество дискусии и асамблеи, фокусирани върху намирането на допирни точки и общи визии между борбите за справедливост в Източна Европа и отвъд, както и върху търсене на съвместни възможности за мобилизации.

ЛевФем публикува пълен Преглед на срещата, който включва резултата от проведените асамблеи и дискусии. Той е наличен в раздел „Книги и доклади“. Тук публикуваме част от нашата рефлексия върху събитието.

С настъпването на пандемията от Covid-19 множество организации, колективи и активистки от Източна Европа, Грузия, Турция, Швеция, Италия и др. се обединихме в международната феминистка мрежа EAST. Мрежата си постави за цел да изгражда общо пространство за организиране и мобилизиране между социалните и работническите борби на местно и национално ниво.

През последните две години мрежата се разрастна и обедини още колективи. Основният фокус на дейността ни в EAST заеха последиците от пандемията от Covid-19 върху работничките и мигрантките. Обединихме се  около обща рамка на терена на социалното възпроизводство, с която се опитахме  да обхванем борбите на медицинските сестри, грижовните работнички и болногледачките, учителките, домакините, чистачките и др. за по-добри условия на труд и  срещу насилието над жените и маргинализираните групи във всичките му форми. Въпреки ограниченията, които пандемията създаде, ние успяхме да се организираме в солидарност с локалните движения за жилищна справедливост в Румъния, с мигрантите в Западните Балкани, със стачките на грижовните работнички в Грузия, с борбите на женското движение срещу домашното насилие в Турция, срещу трансфобните политики в Унгария, с протестите срещу забраната на абортите в Полша и др. Изготвихме общи манифести и кампании по случай Международния ден на жените на 8 март, Международния ден на труда на 1 май и Международния ден за елиминирането на насилието срещу жените на 25 ноември. С помощта на международната мрежа EAST ЛевФем организира различни уебинари и дискусии с активистки от България и чужбина по теми като правата на източноевропейските грижовни работнички в западни държави, жилищната политика и женския труд в България и чужбина и др. Публикувахме и сборника „Пандемията: Феминистки фронтове“, който съдържа 13 текста, описващи контекста и терена на борби за справедливост в разнообразието им в Източна Европа и отвъд нея.

Въвеждането на плановете за възстановяване постави темата за климатичната криза на дневен ред, но и отключи нашата съпротива срещу несправедливите неолиберални прийоми на ЕС за мащабна подкрепа на бизнеса с публични средства, докато в същото време не се предприемат мерки, които фундаментално да ангажират държавите с климатичната криза и да адресират адекватно огромните класови, полови и расови неравенства, произвеждани от европейския капитализъм. Това предизвика и реакцията на EAST, в рамките на която приехме и Манифест за феминистко възстановяване. В България, ЛевФем координира и публикува Декларация за климатична справедливост, изготвена с помощта на феминистки, еко-, куиър и ромски активистки, синдикалистки, работнички и др.

Руската инвазия в Украйна създаде поредната криза, която обостри вече ескалиращите инфлация и енергийна криза и изправи социалните движения пред нови разделения. EAST отговори с призив за международна стачка против войната на 8 март, с който участвахме в масовите демонстрации в редица градове, в това число и в София.

В тази среда на натрупващи се и преплитащи се кризи и разпръснати борби се промениха и условията на производство и социално възпроизводство. За пореден път цената на скъпите сметки за ток, отопление и храна беше прехвърлена върху трудещите се хора, докато правителствата увеличиха своите разходи за отбрана. Бежанската вълна от Украйна беше използвана от различни правителства, включително и българското, за укрепване и установяване на нови расистки йерархии между бягащите от войни от различни краища на света. Преплитащите се кризи засилиха неимоверно патриархалното насилие, а нови и нови атаки срещу правата на жените, ЛГБТКИА+ хората и мигрантите бяха подети от страна на консервативни и десни правителства. Междувременно, призивите за климатична справедливост бяха отново пренебрегнати на фона на все повече бедствия, ускорени от климатичната криза.

Реакцията на капитала и националните правителства във всяка една криза цели на първо място запазването на печалбите и, където е възможно, създаването на нови възможности за натрупване на капитал. И докато всяка нова криза усложнява все повече положението на бедните и смачканите от потисничество и неравенство, управляващите елити преначертават правилата на играта така че нови и нови отстъпки да спасяват бизнеса за сметка на хората, сегрегирани и експлоатирани в засилващи се йерархии. Така домашните работнички загубиха всякаква сигурност и защита по време на пика на Covid пандемията, когато бяха лишени от възможността да напускат домовете, в които работят, или пък да работят въобще; източноевропейските мигранти работници в Западна Европа бяха изложени на безпрецедентни здравни рискове, за да поддържат западната икономика по време на пандемията; миньорите, които бяха заплашени да загубят прехраната си във въглищната индустрия, а после и да плащат многократно увеличени сметки за ток, предизвикани от цените на газа; жените и ЛГБТКИА+ хората понесоха засилващите се атаки на консервативната десница в Унгария, Полша, Русия, Италия, Турция и др.; афганистанските и сирийските бежанци бяха лишени от правото да потърсят закрила в Европа; украинските бежанци бяха употребени за налагане на нови расистки йерархии в миграционната политика на Европа, а след това и предадени на експлоататорски условия на труд в държавите домакини.

И така, експлоатирането на връхлитащите ни кризи за печалба и прехвърлянето на цената им върху уязвимите и трудещите се предизвика нашата съпротива. Сред общността ни все по-често бяха поставяни въпросите за нуждата от намирането на допирни точки в различните борби, които водим, за постигането на по-голямо разбиране помежду ни и разработването на обща визия за противопоставяне на настоящата ситуация на пресичащи се неравенства, потисничество и насилие. Назря нуждата от изграждането на общи транснационални послания и мобилизационен капацитет сред представители на разнообразни движения от различни страни, за организиране между феминистки, работници и работнички, мигрант(к)и, синдикалист(к)и.

През септември 2022 г., три години след началото на нашите съвместни усилия, условията позволиха организирането на транснационална феминистка среща, която да постави тези въпроси и да даде нов импулс за солидарност и споделени усилия за съпротива срещу потисничеството на капитала и расисткото и патриархалното насилие.

Срещата се проведе между 8 и 11 септември в София с участието на 150 активистки, работнички, мигрантки и синдикалистки от повече от 20 държави, сред които Азербайджан, Грузия, Чехия, Гърция, Сърбия, Румъния, Словения, Турция, Русия, Украйна, Великобритания, Франция, Германия, Италия и др. Сред представените международни структури бяха феминистката мрежа Essential Autonomous Struggles Transnational (EAST), мигрантската мрежа Транснационална мигрантска координация (TMC), нововъзникналата Постоянна асамблея срещу войната и медийната мрежа Eastern European Left Media Outlet (ELMO), а сред местните организации, изпратили представители, фигурираха Plan C (Великобритания), Coordination Féministe (Франция), Solidarity Network (Грузия), Angry Workers (Великобритания), Interventionistische Linke (Германия), transform! europe, Academy of Democratic Modernity, Connessioni Precarie (Италия), Common Front for Housing Rights (Румъния), Infokolpa (Словения), Mašina (Сърбия) и др.

Международната феминистка среща оставя дълбока диря за колектива на ЛевФем. Според нас тя има своя значим принос както към местните борби, така и за международното сътрудничество.

На първо място, срещата привлече вниманието към и значително разшири представата на редица чуждестранни движения за ситуацията в България. Колективът на ЛевФем и привлечените представителки и панелистки от различни организации и райони на страната участваха активно в дискусиите и допринесоха с коментари и изложения, критично осмислящи проблемите на насилието, основано на пола, бедността, куиърфобията, структурното насилие, трудовите права, неолибералните трансформации в страната и пр. Участващите от чужбина имаха възможност да правят паралели и да установят връзки с другари от България.

Срещата в София целеше да разкрие връзките между проблемите и борбите на жените и други уязвими групи в България и тези в другите държави, особено от региона на Източна и Централна Европа, както и да ги ситуира в протичащите международни процеси на натрупване и капиталистическа експлоатация и организиране срещу тях. Общностното организиране, синдикализацията, изграждането на солидарни връзки и вериги от еквивалентности между различни социални движения и борби за социална и екологична справедливост са стратегии за противопоставяне на патриархалния капитализъм и неговите конкретни измерения. Тези инструменти трябва да вървят ръка за ръка с трансгранично солидарно сътрудничество, което да обединява борбите на работнички и уязвими групи срещу общи или свързани структури на потисничество, експлоатация и насилие.

Срещата укрепи връзките между различни активисти и колективи и очерта нови възможности за съвместно сътрудничество в няколко направления:

  • Организиране на терена на социалното възпроизводство и феминистките борби. Срещата предостави различни възможности за обговаряне и контекстуализиране на местните борби за справедливи условия на труд, против атаките върху репродуктивните права и ЛГБТКИА+ правата и насилието, основано на пола, против приватизацията и отдръпването на социалната държава и др. Бяха обсъдени възможностите за стачки сред работничките в сферата на социалното възпроизводство, например чрез полагане на грижовен труд от страна на медицински сестри, които същевременно отказват да отчитат административно направената работа, на практика продължавайки общностната грижа в условията на ефективна стачка. Бяха очертани и структурните и икономически измерения на полово-базираното насилие, което отваря поле за повече сътрудничество и солидарност между необвързани до този момент борби.
  • Организиране в специфичните условия на Източна Европа. Споделената история на източноевропейските страни и наследството на държавния социализъм позволява специфично сътрудничество, което да засили анализа на настоящите процеси и да обясни макропроцесите през критични разбори на разпада на държавния социализъм и последващата неолиберална реставрация на капитализма. Въпросът за липсата на алтернатива на иначе изчерпалата се неолиберална хегемония беше поставен с особена острота именно в контекста на свиващата се държава, разпадащите се социални системи и липсата на силна левица в Източна Европа. Бъдещето на лявото в региона включва и усилията му да се обвърже и да защити прогресивното наследство на социалистическите движения и режими по отношение на борбата с класовите и джендър неравенствата в национален, но и в международен план, включително признаването на редица икономически и социални права.
  • Организиране за климатична справедливост, което директно се противопоставя на капиталистическата икономика, унищожението на природата и бедността. Радикалните примери за борба като Don’t Pay UK сочат нови начини за класово организиране около темата за климата чрез настояване за достоен живот и, едновременно с това, спешни мерки срещу климатичната криза. Тази задача е обвързана и с противопоставянето на капиталистическите проекти за „зелен преход“, които заплашват да ускорят социалните неравенства, без реално да намалят опасностите от климатичната криза.
  • Организиране срещу войната. Руската инвазия в Украйна създаде нови и/или укрепи стари разделения сред левите движения, особено в страните от бившия Източен блок. Едновременно с това, европейските държави поеха по пътя на милитаризма и затвориха възможностите за антивоенно организиране. А транснационално антивоенно организиране е по-нужно от всякога; затова е необходимо да се организираме както около директните последици от войната, така и за бежанците (украински, но и руски!), да се противопоставяме на разделението между бежанците от този конфликт и бежанците от Глобалния юг, и да настояваме за политика за мир.
  • Организиране за безопасен и достоен живот за всички мигранти. Политическата карта на континента е белязана от постоянни миграционни процеси, които са употребявани за политически и икономически цели. Затова повече от всякога е необходимо подкрепянето на автономните транснационални движения на мигрантите за борба за свобода на движението и свобода от насилие и експлоатация.
  • Организиране за кризата на разходите за живот и скъпотията. Рязко влошилите се условия за живот в Европа през последните години значително намалиха стандарта на живот на мнозинството и отвориха нови възможности за поставянето на икономическото неравенство в центъра на общественото внимание. Дискусиите на срещата отбелязаха, че тази поредна криза само разкрива проблеми, които са реалност за мнозина още отпреди нея: за много от работещите бедни и безработните, мигрантите, бездомните и пенсионерите настоящата криза е ежедневие от десетилетия. Опълчването на структурно обусловената бедност трябва да цели да изкорени възможността за социално изключване на такива групи. По подобен начин бе поставен и въпросът за последиците от неолибералните реформи в Източна Европа, които позволиха високи цени на режийни разходи и скрита жилищна криза, свързана с високата задлъжнялост на мнозинството в държави като България, Румъния и Сърбия. Организирането около кризата на разходите за живот и скъпотията е една от посоките, които позволяват обединяването на разнородни критики на капитализма, климатичната криза,  расизма, патриархата в общи дискурси, практики и визии за по-добро бъдеще за хората и природата.

За българския контекст, срещата предостави и рядка възможност за по-задълбочено „оглеждане“ на местните активистки в международната среда.

За левицата и феминисткото движение в България, срещата позволи по-задълбочени разговори по централни за лявото теми и начертаване на първи стъпки в различни посоки. Пряк резултат от срещата е и заявката за по-тясно сътрудничество по ключови теми като женския и феминизиран труд, както и организирането на следващи срещи за присъствалите колективи и организации.

Така международната феминистка среща даде силен тласък на изработването на нови визии за общото ни бъдеще, за което се борят различни социални движения, синдикати и леви колективи.


Пълния текст на прегледа може да откриете на този линк.

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This