С референдума БСП окончателно застана на фашистки позиции

Позициите, заети от партията през последните месеци, окончателно ни убедиха, че БСП е социалистическа единствено по име и заради историята, но не в и настоящето си. Нейното ръководство до такава степен е прегърнало крайнодесни идеологии, че време и пространство за конструктивна критика не остава: Време е за активно противопоставяне на тази партия!

Като леви феминистки, ние винаги сме се стремели да заемаме критични позиции по отношение на различни либерални, консервативни и крайнодесни схващания. Социалистическата традиция, към която принадлежим, последователно отстоява антикапиталистически, антирасистки и антипатриархални идеи и политики, затова сме считали за наш дълг и критикуването на други социалисти, включително Българската социалистическа партия за пренебрегване на леви принципи – по отношение на борбата срещу капитала и потисничествата над жените и уязвимите хора. Позициите, заети от партията през последните месеци, окончателно ни убедиха, че БСП е социалистическа единствено по име и заради историята, но не в и настоящето си. Нейното ръководство до такава степен е прегърнало крайнодесни идеологии, че време и пространство за конструктивна критика не остава: Време е за активно противопоставяне на тази партия!

На 27 януари народните представители от БСП, заедно с крайнодесните депутати на „Възраждане“ и консервативните на ГЕРБ, гласуваха против предложените промени в Закона за защита от домашно насилие, които вече четири години не са приемани заради късите мандати на парламента и липсата на инициативност на народните представители. Депутатите от БСП Корнелия Нинова и Иван Ченчев се противопоставиха на законовите предложения, със заплахи , свързани с Истанбулската конвенция и „джендър идеологията“. Ченчев се обяви категорично против предложението на част от неправителствените организации еднополовите двойки също да бъдат защитени от домашно насилие – неясно с какви аргументи, а и вземайки предвид, че такава промяна не се предвиждаше в законопроекта. По същия начин Нинова не се посвени да се облегне на хомофобски и трансфобски внушения за „ЛГБТ идеология“, за да застане твърдо срещу законопроекта, който е подкрепен с единодушие от правителството, в което тя беше министър.

Само две седмици по-късно, на 50-ия Конгрес на БСП, партията взе позорното решение да организира референдум срещу „джендър идеологията“ в училище. Още в следващите дни ръководството на партията се срещна с редица евангелистки консервативни организации, които засвидетелстваха подкрепа за начинанието. БСП превърна въпроса в основен за своята предизборна кампания. След поредния разочароващ резултат, партията поднови реакционерската атака и официално регистрира инициативата за референдум  на 26 април. За наше огромно огорчение, оскъден брой гласове в БСП въобще отразиха или се противопоставиха на решението за този референдум

Защо референдум и защо сега?

Партията на Нинова заема консервативни и националистически позиции особено от 2016 г. насам (за което сме писали неведнъж, напр. тук, тук и тук). С тази стратегия ръководството на БСП цели да привлече нови гласове и да се утвърди в едно социално-консервативно пространство. На практика обаче тази линия на поведение се оказа пълен провал, а БСП изгуби стотици хиляди поддръжници и се смали до петата (от втора) политическа сила в парламента и едноцифрен резултат. На последните избори за БСП са гласували едва над 3.4% от гражданите с право на глас! Партията днес е неразличима от крайнодесните „Възраждане“ и двете формации не само, че споделят идентични позиции по почти всички въпроси в публичното пространство, но и БСП като че ли копира стратегията на Възраждане, надявайки се да спечели гласове. Така например се стигна до срещата на Нинова с крайнодесните неправителствени организации като „БРЦК“ и „Асоциация Общество и ценности“, които първоначално гравитираха около ВМРО, а после и около „Възраждане“. Партията изцяло възприе тяхната теза за „джендър идеологията“, с което се нареди до други десни консервативни партии като управляващите в Унгария и Полша.

Решението за референдум е друг пример за сляпото следване на „Възраждане“. Организирането на референдуми е политически инструмент, целящ увеличаване на електоралния резултат на партиите. Така например ИТН задвижиха референдум за президентска република, а „Възраждане“ – референдум срещу влизането в Еврозоната. Вместо да подеме инициативи, които са изконно леви или леви популистки – например за безплатно здравеопазване, подкрепяно от 90% от българите – БСП избра да изгради своята предизборна стратегия върху директното посяване на омраза по една уязвима група – на ЛГБТКИА+ хората. Решението за този референдум е фашистко и ние ще го третираме като такова.

Но какво всъщност представлява „джендър идеологията“

В общественото пространство след реакцията около Истанбулската конвенция през 2018 г. се наложи разбирането за „джендър“ като подигравателно и унизително обръщение към членове на ЛГБТКИА+ общността, а всяка прогресивна позиция е заклеймявана като натрапена от „Европа“. „Джендър идеология“ пък е разтегливо понятие, което хем задава някакви тълкувателни рамки за вече добре обработения от хомофобните внушения ум (някакви „джендъри“ искат да ни индоктринират в нещо и да ни направят като тях), хем е достатъчно широко, че всеки да може сам да го допълва непрекъснато с нови и нови страхове. Така „джендър идеология“ може да е всичко, което по някакъв начин е видяно като противоречащо на традиционните схващания за това какво е „женско“ и „мъжко“. В крайна сметка се затвърди разбирането, че феминистките и ЛГБТКИА+ борби за равенство са привнесени в България, нещо „западняческо“ и чуждо са и нямат „автентична“ почва у нас.

И докато за консервативни партии и формации да водят описаната аргументационна линия е повече от логично и естествено, то БСП и предшестващата я БКП исторически са играли ключова роля за това положението на жените в обществото да се подобри, да се разбие идеята за това кое е „мъжка“ и „женска“ дейност, да се постига повече равенство между половете във всички сфери на обществения, политически и професионален живот, да се извоюват важни първи победи за  ЛГБТКИА+ хората – като декриминализирането на хомосексуалността през 1968 г. и въвеждането на операции за утвърждаване на пола за транс хора през 1988 г.

Ние разглеждаме атаката срещу Истанбулската конвенция като част от по-голямата неоконсервативна вълна, която се надига от няколко години, както и от цялостния процес на връщане към консервативното в България след 1989 г. Приватизацията и орязването на обществените средства (процеси, в които самата Нинова е взела дейно участие) водят до прехвърляне на огромната част от труда по грижата за дома и семейството върху жените. Всичко от отглеждането на децата до полагането на грижи за болни или възрастни роднини, от готвене и чистене до помагане с домашните на учениците днес е труд, който се извършва в семейството. Патриархалните виждания за мястото на жената като домакиня поддържат режим, в който именно жените извършват този труд под формата на допълнителна, неплатена работа след основната им работа – „двойна смяна“. Тези „традиционни ценности“ гарантират, че огромния дял от къщната и грижовната работа остава приватизиран и извършван безплатно от отделните жени, вместо да бъде прехвърлен на обществото под формата на разширена социална държава. От това печелят както капиталът, който се ползва от плодовете на този безплатен труд под формата на работната сила, възпроизведена от него, така и богатите, които се радват на ниски данъци и държава, която почти не разпределя обществени блага.

Този режим на невидима експлоатация на жените е скрепен с повсеместно насилие над жени, което възпроизвежда статуквото: домашното, осъществявано от мъжете върху техните партньорки и насилието на работното място са структурно обусловени чрез ниско възнаграждение във феминизираните професии и липсата на достъп до обществени услуги и помощ за жени, пострадали от насилие. То се разгръща и на символно ниво чрез омаловажаването, подиграването и маргинализирането на всяка позиция в подкрепата на правата на жените. чрез което се затвърждава вярата, че насилието е семейна работа.

Отвъд употребата на  ЛГБТКИА+ хората  като изкупителна жертва всеки път, когато ВМРО, „Възраждане“ или БСП се нуждаят от медийно отразяване, хомофобията и трансфобията са съществена част от поддържането на системата на експлоатация на жените, тъй като те гарантират, че никой няма да посмее да се отклони от своята социална роля – мъжете ще продължават да са „мъже“ като потискат чувствата си, бият съпругите си и налагат мнението си; жените ще продължават да са „жени“ като вършат домашната работа и се подчиняват на мъжете. ЛГБТКИА+ хората се отклоняват от тези роли и по този начин застрашават представата, че те са природно заложени, присъщи „естествено“ на мъжете и жените, а не наложени и изискани от обществото. На заявката за отхвърляне на нормите, подчиняващи жените и ЛГБТКИА+ хората, консерваторите и фашистите отговарят с отпор, който цели да унищожи отвоюваните права и свободи за жените и куиър хората. Именно това бихме могли да наречем патриархална джендър идеология: стремежът към запазването на ригидните полови роли и представата, че жената трябва да е подчинена, да поема грижата за домакинството безплатно, да търпи мълчаливо насилието срещу нея, а мъжът трябва да е „глава на семейството“, да е активен, властващ и е оправдано да е агресивен. БСП изцяло прегърна именно тази патриархална джендър идеология и отказа да се вслуша или да формулира каквито и да било собствени, социалистически позиции, които да освободят жените от това двойно потисничество от патриархата и капитала, за което говорят Фридрих Енгелс, Август Бебел, Клара Цеткин, Роза Люксембург, Вела Благоева, Александра Колонтай и много други.

Вместо това, БСП си представя, че ще получи видимост и по-добри изборни резултати благодарение на кампания, която ще напада една от най-уязвимите групи в българското общество. БСП си представя, че ще организира пунктове за подписи срещу „джендър идеологията“, на които ще продължи да развива хомофобски и трансфобски аргументи, с които да се опита отчаяно да привлече гласове.

Дебатът около Истанбулската конвенция ни научи, че разпространяването на омраза към ЛГБТКИА+ хората води до ескалация на насилието срещу такива групи – включително и до физически атаки и саморазправи. Между 2018 и 2020 година имаше главоломен ръст на куиърфобските атаки, стигна се до физически пострадали хора, разрушен общностен център и десетки събития, прекъснати от фашистки групировки. Вместо да се противопостави решително на насилието над куиър хората, БСП избра да адаптира техните аргументи за собствена политическа изгода. БСП взе страната на фашистите.

Какво всъщност прави БСП за жените и децата?

В последните години БСП наистина може да се похвали с откровено антиженска и антидетска политика, която не оставя у нас никакво съмнение за интересите, които обслужва партията. Няколко пъти партията предложи помощи за деца, които обаче се простират само до семействата, в които родителите са се осигурявали за последните две години – по този начин изключвайки най-уязвимите – безработните и принудените да работят неформално, без трудов договор и осигуровки. Тази политика е не просто насочена срещу бедните и нуждаещите се, но и расистка в своята същност. За нас няма съмнение, че неин обект, макар и не открито заявен такъв, са в голяма степен ромите, които са заплашени по-често от други групи от бедност и социално изключване поради действащия срещу тях институционален расизъм в България. Всичко това ясно демонстрира разбирането на БСП за това кои хора „заслужават“ помощта на държавата: етнически българската образована и сравнително обезпечена средна класа.

„Социалната“ политика на БСП показва както идейната немощ на партията, така и отказът от защита на каквито и да е прогресивни политики, които накърняват интереса на партийните спонсори. Затова се стига до въпроси като прогресивното данъчно облагане – от една страна, БСП заявява, че подкрепя отмяната на плоския данък, от друга страна Нинова лично успокоява капитала, че данъците на фирмите няма да бъдат вдигнати, а прогресивното облагане за физически лица никога не стига до дневния ред на партията, заета да бори „джендъри“, мигранти и други уязвими хора.

Но именно борбата с насилието е плоскостта, на която най-ясно е видна демонстрацията на пълна незаинтересованост от страна на БСП. Въпреки дългогодишните си обещания и заявки, партията не направи нищо, за да се пребори за мерки срещу домашното насилие. „Предложението“ на БСП за борба с насилието се изчерпа до заявка за изграждането на още няколко кризисни центъра в страната, игнорирайки всички останали механизми за подпомагане на пострадалите от насилие – като например осигуряването на повече възможности за правна защита; развиването на тригодишни кампании срещу насилието от страна на държавата; задължителни програми за рехабилитация на насилниците; национална информационна система за борбата срещу домашно насилие; национален регистър на случаите; нови контролни органи; гарантирането на достъп до социални услуги и подкрепа за пострадалите.

Оттук накъде?

Ние твърдо се противопоставяме на опитите на фашизираното ръководство на БСП да подпалва омразата към куиър хората за краткосрочна политическа изгода. Ще се противопоставяме категорично на разгръщането на кампания за набиране на подписи за референдума на БСП с всички средства. Призоваваме всички, ангажирани с каузите на жените и уязвимите групи, да подпомогнат битката срещу поредната ненужна ескалация на насилието срещу куиър хората. Призоваваме ви:

  • да подавате сигнали срещу БСП към Партията на европейските социалисти и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент;
  • да подавате сигнали срещу всякакви медийни материали, които изкривяват темата или безкритично представят опорните точки на крайнодесни организации;
  • да се противопоставяте на събирането на подписи за референдума на БСП по всички възможни начини;
  • да не гласувате за БСП;
  • да подкрепим социалисти и други леви в битките им за връщане на лявото към корените му, лежащи в разбирането за равенство между половете.

Етикети

Още от тази категория

Жените и местната власт: възможности и бариери

Жените и местната власт: възможности и бариери

Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво.

Share This