Из: »Frauenwahlrecht«, пропагандно послание към Втория социалдемократически ден на жената, 12 май 1912 г. в Щутгарт
Превод: Мария Иванчева
„Защо в Германия няма профсъюзи на жените работнички? Защо чуваме толкова рядко за такива профсъюзи изобщо?“ Това са встъпителните думи на една от основателките на пролетарското женско движение, Ема Ирен, в нейната студия от 1898 г. „Работничките в класовата борба“. Едва четиринадесет години са изтекли оттогава, и днес в Германия женското работническо движение мощно се е развило. Повече от сто и петдесет хиляди работнички, организирани на работното си място, формират бойните ядра на борещия се пролетариат. Десетки хиляди политически организирани жени се строяват под знамето на социалдемокрацията: социалдемогратическoто женско издание има над сто хиляди абонати. Подкрепата на женските избирателни права е на дневен ред в политическия живот на социалдемокрацията.
Именно поради тези обстоятелства някой може да подцени значението на борбата за женски избирателни права. Човек би си помислил: ако дори без политическа равнопоставеност на женския пол сме постигнали блестящ напредък в просвещението и организирането на жените, то женското право на глас не е належаща необходимост. Но всеки, който мисли така, е в заблуда. Огромното политическо и профсъюзно разтърсване на масите от женския пролетариат в последното десетилетие и половина е възможно само защото жените на работниците въпреки своята онеправданост, вземат най-активно участие в политическия живот и парламентарните борби на своята класа. Пролетарките се подхранват от изборните права на мъжете, в които те фактически участват, макар и непряко. В предизборните борби вече участват заедно широки маси жени и мъже от работническата класа. Във всичко избирателни събрания на социалдемократите жените формират многобройна, понякога преобладаваща, и винаги жива и страстно ангажирана публика. Във всички избирателни окръзи където присъства силна социалдемократическа организация, жените изнасят основния труд в предизборната агитация. Те са и тези, на които се пада и голямата заслуга за разпространението на листовки и за привличането на абонати за социалдемократическия печат, това най-значимо оръжие на предизборната кампания.
Капиталистическата държава не успява да попречи на жените от народа да поемат всички тези усилия и задължения на политическия живот. Нещо повече, самата тя е принудена да ги улесни и да им осигури възможности за това участие поетапно, чрез правото на сдружаване и събрание. Само последното политическо право, правото да гласуват, да избират пряко народните представители в законодателните и административните органи и да принадлежат към тези органи като избрани членове: това е единственото право, което държавата не иска да предостави на жените. И тук, както и във всички други области на социалния живот, се казва: „Пресечете го в зародиш!“. Съвременната държава вече отстъпи пред пролетарските жени, когато ги допусна до публични събрания и в политически сдружения. Обаче, тя не направи това в акт на свободна воля, а подчинявайки се на горчива необходимост, под непреодолимия натиск на надигащата се работническа класа. Не на последно място, бурният напредък на самите пролетарски жени принуждава пруско-германската полицейска държава да разкрие известния „женски сегмент“[1] в събранията на политическите асоциации и да отвори широко вратите на политическите организации за жените. Бентът беше отприщен. Неудържимият прогрес на пролетарската класова борба завлече работещите жени във водовъртежа на политическия живот. Благодарение на това, че се ползват от правото на сдружаване и събрание пролетарските жени взеха най-активно участие в парламентарния живот и в предизборните борби. И сега е само неизбежната последица, само логичният резултат от движението, че днес милиони пролетарски жени викат уверено и дръзновено: Дайте избирателно право на жените!
В доброто старо време на предмартенския абсолютизъм[2], обикновено се е казвало за целия трудещ се народ, че той „още не е узрял“ да упражнява политически права. Днес това не може да се каже за пролетарските жени, защото те са показали своята политическа зрялост в упражняването на тези права. Всеки знае, че без тях, без въодушевената подкрепа на пролетарските жени, немските социалдемократи никога нямаше да постигнат блестяща победа на 12 януари и да получат 4,5 милиона гласа[3]. И въпреки това, трудовият народ винаги трябва да доказва своята зрялост за политическа свобода чрез победоносно революционно масово въстание. Едва когато божественото право на кралете и най-„благородните“ и „добрите“ мъже на нацията усетиха челен сблъсък с мазолестия юмрук на пролетариата и гърдите им бяха притиснати под коляното му, те внезапно повярваха в политическата „зрялост“ на народа.
Днес е ред на жените от пролетариата да накарат капиталистическата държава да осъзнае тяхната зрялост. Това се постига чрез продължително, мощно масово движение, в което трябва да бъдат прилагани всички средства за пролетарска борба и натиск.
Избирателното право на жените се превръща в цел, но масовото движение за това не е само женски въпрос, а общокласова историческа възможност за жените и мъжете от пролетариата. Защото липсата на права на жените в Германия днес е само една брънка от веригата на реакцията, която приковава живота на народа към друг стълб на тази реакция: монархията. В днешната едрокапиталистическа, силно индустриализирана Германия от двадесети век, в ерата на електричеството и въздушния транспорт, политическата липса на права за жените е също толкова реакционна реликва от стари, овехтели условия, колкото и божественото право на престолонаследника върху трона. И двете явления, ролята на небесата като доминираща сила на политическия живот и на жената, като седяща скромно вкъщи, без отношение към бурите на обществения живот и политиката и класовата борба: и двете са вкоренени в гнилите условия на миналото, в епохата на крепостничеството в страната и еснафството в градовете. В онези времена, тези явления са разбираеми и необходими. Но както монархията, така и липсата на права за жените са изкоренени от съвременното капиталистическо развитие и са се превърнали в нелепа карикатура на човечеството. Те обаче продължават да съществуват в днешното модерно общество не защото някой е забравил да ги премахне, нито поради простото упорство и инертност на ситуацията. Не, те все още са тук, защото и двете – и монархията, и липсата на права за жените – са се превърнали в мощни вражески оръжия срещу интереса на народа. Зад трона и олтара, както и зад политическото поробване на женския пол, днес стоят най-лошите и брутални представители на експлоатацията и робството на пролетариата. Монархията и липсата на права за жените се са се превърнали в най-важните инструменти на господството на капиталистическата класа.
За днешната държава същината на проблема е да се откаже на работещите жени, и само на тях, правото да гласуват. Тя с право се опасява, че те ще застрашат всички традиционни институции на класовата върхушка. Такъв е случаят с милитаризма, чийто смъртен враг трябва да бъде всеки мислещ пролетарий; с монархията; с ограбващата система, градяща се върху мита и данък върху хранителните стоки и пр. Избирателното право на жените омерзява и ужасява днешната капиталистическа държава, защото зад него стоят милиони жени, които биха укрепили вътрешния враг, революционната социалдемокрация. Ако зависеше от дамите на буржоазията, капиталистическата държава може да очаква от тях само ефективна подкрепа на реакцията. Ако имаха право на глас, повечето буржоазни жени, които се държат като лъвици в борбата срещу „привилегиите на мъжете“, биха последвали консервативната и клерикална реакция като благочестиви агънца. Да, те сигурно биха били значително по-реакционни от мъжката част от своята класа. С изключение на малкия брой работещи жени сред тях, жените от буржоазията не участват в общественото производство; те са просто съпотребителки на принадената стойност, която техните мъже изстискват от пролетариата; тези жени паразитират от паразитите върху тялото на народа. А съпотребителките обикновено са още по-насилствени и жестоки в защитата на своето „право“ на паразитно съществуване от непосредствените носители на класовото господство и експлоатация. Историята на всички големи революционни борби томително потвърждава това. Когато, след падането на якобинското господство по време на Великата френска революция, окованият Робеспиер беше откаран в карета до мястото на екзекуцията, разголените жени на триумфиращата буржоазия изиграха безсрамен танц на радост по улиците около падналия революционен герой. И когато през 1871 г. героичната работническа комуна беше победена с митрайлози в Париж, разярените буржоазни жени надминаха дори озверелите си мъже в кървавото си отмъщение над победения пролетариат. Жените от частно-собственическите класи винаги ще останат фанатични защитници на експлоатацията и поробването на трудещите се, от които получават втора ръка средствата за социално безполезното си съществуване.
В икономически и социален план, жените от експлоататорските класи не представляват независима част от населението, те просто упражняват обществената функция на инструменти за естествено възпроизводство за тези управляващи класи. За разлика от тях, жените от пролетариата са икономически независими; те са също толкова продуктивни за обществото, колкото и мъжете. Не в смисъл на това, че те помагат на съпрузите си с домакинската работа, поддържат бита на семейството и отглеждат деца с мизерните си заплати. Тази работа не е продуктивна в смисъла на днешната капиталистическа икономическа система, въпреки че може да означава гигантски саможертви и изразходване на енергия чрез хиляди малки усилия. Това е само лична заслуга на пролетариата, негово щастие и благословия, и точно поради тази причина е като насъщния въздух за днешното общество. Докато капиталистическото управление и системата на надничен труд продължават да съществуват, само тази работа, която произвежда принадена стойност, която генерира капиталистическа печалба, се счита за продуктивна. От тази гледна точка, танцьорката в цирка, която с краката си изработва печалбата, която работодателят ѝ прибира в джоба си, се води продуктивна работничка, докато целият труд на пролетарските съпруги и майки зад четирите стени на дома им се счита за непродуктивна дейност. Това звучи сурово и безумно, но отговаря точно на суровата и безумна действителност на настоящата капиталистическа икономическа система. Да схване в пълната ѝ яснота и острота тази сурова реалност, е първата, непосредствена необходимост за пролетарските жени.
Точно от тази гледна точка исканията на пролетарските жени за политическо равенство сега се уповават на здрава икономическа основа. Милиони жени от пролетариата днес създават капиталистически печалби наравно с мъжете – във фабрики, работилници, в селското стопанство, в домашната промишленост, в канторите, в магазините. Следователно те са продуктивни в най-строгия научен смисъл на днешното общество. Всеки ден броят на жените, експлоатирани от капитализма, се увеличава, всеки нов напредък в промишлеността и технологиите създава ново пространство за жените в машината за капиталистическа печалба. И така всеки ден и всеки индустриален напредък добавя нова тежест към солидната основа на политическото равенство на жените. Самият икономически механизъм вече изисква образование и интелектуален капацитет от страна на жените. Тесногръдата, несветска жена от старомодното „домашно огнище“ днес е също толкова непригодна за нуждите на едрата промишленост и търговия, колкото и за изискванията на политическия живот. Разбира се, и в това отношение капиталистическата държава е пренебрегнала своите задължения. Най-много и най-добро за духовно-нравственото просвещение и възпитание на жените досега са направили синдикалните и социалдемократическите организации. Точно както преди десетилетия социалдемократите бяха известни в Германия като най-способните, най-интелигентните работници, така и днес социалдемокрацията и профсъюзите извличат жените на пролетариата от задушаващата атмосфера на тесното им съществуване, от мизерната липса на дух и дребнавостта на домашния живот. Пролетарската класова борба разширява техния кръгозор, прави умовете им гъвкави, развива мисловните им способности и задава амбициозни цели на техните стремежи. Социализмът води до духовното прераждане на масата пролетарски жени и по този начин несъмнено ги прави способни, продуктивни работници за капитала.
След всичкото политическо безправие на жените от пролетариата, несправедливостта е още по-омерзителна, защото вече се е превърнала в половин лъжа. Жените участват масово и активно в политическия живот. Социалдемокрацията обаче не се бори с аргумента на „несправедливостта“. Основната разлика между нас и по-ранния сантиментален утопичен социализъм е именно в това, че ние не разчитаме на господстващите класи да въдворят тяхната справедливост, а се осланяме единствено на революционната сила на трудещите се маси и на хода на общественото развитие, който създава основата на тяхната мощ. Следователно несправедливостта сама по себе си със сигурност не е аргумент за свалянето на реакционните институции. Въпреки това, когато чувството за несправедливост обхване големи части от обществото – казва Фридрих Енгелс, един от създателите на научния социализъм – това винаги е сигурен знак, че са настъпили дълбоки промени в икономическата база на обществото; че съществуващите условията вече са влезли в конфликт с напредъка на развитието. Сегашното мощно движение на милиони пролетарски жени, които смятат, че тяхната липса на политически права е крещяща несправедливост, е такъв несъмнен знак, че социалните основи на съществуващия държавен ред вече са прогнили и дните им са броени.
Един от първите велики глашатаи на социалистическите идеали, французинът Шарл Фурие, написа паметните думи преди сто години: Във всяко общество степента на женската еманципация (свобода) е естествената мярка за общата еманципация. Това е абсолютно вярно за днешното общество. Сегашната масова борба за политическо равенство на жените е само израз и част от общата освободителна борба на пролетариата и в това е неговата сила и неговото бъдеще. Универсалното, равно и пряко право на глас за жените – благодарение на женския пролетариат – би означавало огромен напредък и подсилване на пролетарската класова борба. Ето защо буржоазното общество ненавижда и се страхува от избирателните права на жените, но и затова ние ги искаме и ще ги постигнем. Чрез борбата за избирателни права на жените ние също искаме да ускорим времето, за да дойде по-скоро часът, когато днешното капиталистическо общество ще рухне в развалини под ударите на чука на революционния пролетариат.
[1] Въведен в Прусия в първите години на 20 в., „женският сектор“ разкрива пространство за жените на публични събрания. Бел. англ. пр.
[2] Vormärz – репресивен абсолютистки режим доминираната от Прусия и Австрия Немска конфедерация (1815-1866) в периода преди март 1848, когато в Централна Европа избухват революциите познати общо като „Пролетта на народите“, а в Германия като мартенска революция (Märzrevolution). Бел. пр.
[3] На изборите на 12 януари 1912, Социалдемократическата партия на Германия (SPD) запазва позицията си на най-гласуваната партия и става най-голямата партия в Райхстага, спечелвайки над ¼ от всички места. Бел. пр.
