И как можем да я поставим на фокус?
В рамките на кампанията ни „Достоен труд – достойна грижа”, споделяме статия на социална работничка в сферата на грижата за хора с увреждания. Подкрепете петицията за по-добри условия на труд в целия грижовен сектор и споделете линка със съмишленици: levfem.org/care
В последните години част от грижовния сектор – например медицинските специалисти – формираха свое движение и започнаха активни протестни действия. Преди години подобни вълни от протести имаше от учителското съсловие, което има и поне формално синдикално представителство. Тези сектори успяха да привлекат обществено внимание към своите проблеми, макар и в много по-малка степен, от която заслужават.
Но друга част от полагащите грижовен труд сякаш винаги остават на заден план. Такива са социалните работнички и лични асистентки, здравни и образователни медиатори. Този труд остава неразбран и невидим – защо е така и какво можем да променим? Без претенции за изчерпателност, предлагам гледната точка на работеща в сектора от много години. А всички колежки сте поканени да споделите своите идеи по темата!
1. Уважение към социалната грижа, вместо пренебрежение
На първо място, разбира се, е факторът, че тази работа е пренебрегвана и много ниско платена. Така и не дочакахме да станем приоритет при изготвянето на бюджети и политики. В края на 2023 г. социални работници от цялата страна излязоха на протести с искане за увеличение на възнагражденията. За съжаление и до сега, те остават близки до минималната заплата. Без инвестиции, визионерство и последователност не може да се развива никой сектор. Всяка работна сфера, разчитаща само на лични компромиси, саможертви и героизъм от малкото работещи в нея, е обречена. Саможертвите продължават докато човек прегори или в краен случай се пенсионира, но на това място няма кой да дойде. Това, което можем да направим като работнички, е да изискваме по-добри условия и да участваме активно в кампании за това. Не се примирявайте и не губете надежда.
2. Ключова роля в икономиката, вместо милосърдие
Социалната грижа е ключова за обществото и икономиката. Тя не е просто милосърдие, доброволчество и състрадание. Тя е специализирана, задълбочена и изискваща работа, която заслужава реално признание. Тъжно е, когато самите ние повярваме в предразсъдъците, омаловажаващи нашия труд. Не интернализирайте тези остарели и глупави стереотипи, създадени за да ни държат в подчинение.
3. Солидарност, вместо разделение
Може да сте работничка с висока квалификация, посветила години на учене и професионална подготовка. Може да сте лична асистентка, която е трябвало да се учи в движение, на проба-грешка. Да работите в частен хоспис, надомно или в общинска социална услуга. Може да сте в услуга с държавно финансиране или да сте във фондация, зависеща от проекти и дарители. Може да поемате случаи на терен, да работите в офис, или и двете. Различия има, защото социалната грижа има безброй измерения и разновидности. Тези различия лесно и удобно се използват, за да се създават разделения между нас и да се обвиняваме взаимно. Интересувайте се от колегите, от тяхната работа и това, което ги задържа там. Общото между нас е повече от различното и се корени именно в това, което ни мотивира – грижата за хората.
4. Незаменима работа, вместо нещо второстепенно
„Ти защо не си намериш истинска работа?” е въпрос, който са чували много социални работнички и асистентки, на които разчитат хора със заболявания или зависимости. Грижата явно не е истинска работа, защото не генерира печалби за някой шеф. Потребността от тази работа обаче е огромна и все повече ще нараства поради фактори като застаряването на населението, все по-високия дял хора с увреждания и др. Работата, която отговаря на базови човешки нужди на голям процент от хора, не просто е истинска, тя е ключова, незаменима. Не забравяйте, че работа, която изисква човешки контакт и физическа подкрепа, трудно ще бъде изместена от технологии, изкуствен интелект. Ние сме важни и сме тук, за да останем.
5. Грижа за хората, вместо формалности
Планините от бумащина, с които сме принудени да се справяме, не просто губят ценно време. Те отнемат от времето и силите, които трябва да са посветени на грижата за хората. Административните изисквания се увеличават всяка година, но персоналът намалява. Изискванията са високи, но ресурс така и не се предоставя. Това демотивира, обезсърчава и размива фокуса на нашата работа. За много колеги това е един от най-належащите проблеми – от бумащина не остава време за истинска работа. В края на работния ден усещаш, че си си загубила времето, вършейки съвсем не това, за което си отишла там. Никога не забравяйте, че ние сме избрали тези професии, за да помагаме на хората в нужда. А не за да поддържаме една система, която е срещу тях и срещу нас. Щом тя не работи в полза на хората, ние трябва да я променим.
6. Дискретност, вместо PR
Една от основните причини ние да не споделяме работата си публично, е дискретността и уважението към хората, с които работим. Ние няма как да извадим телефоните и да снимаме какво правим на работа. Нямаме „отзиви от клиенти” и рядко правим публични събития. Пазим пълна конфиденциалност и уважаваме доверието, което ни се оказва. Когато човек е в най-трудните си моменти, не желае да става част от нечия кампания. Опитът все пак показва, че хората много добре знаят в какви условия работим и на какво сме подложени. Градете доверие и партньорство с тях, защото нашите интереси съвпадат.
7. Инвестиция в бъдещето, вместо разход
Социалната работа често се описва като безсмислено похабяване на средства и ресурси. Тя е само разход и не генерира печалби и възвръщаемост. Тя „не създава стойност”, както обичат да казват много експерти. Смятат я за отживелица, която постепенно ще бъде изместена (от какво?). Това са твърдения, показващи не просто арогантност, но и некомпетентност. .
Според Международната Федерация на Социалните Работници „светът е изправен пред безпрецедентни нива на социални и екологични кризи; изменение на климата, пандемии, трайно неравенство, липса на международен консенсус на геополитическо ниво и засилени конфликти. Тези кризи са взаимосвързани и имат дълбоки последици за хората и техните общности чрез драматичното увеличаване на икономическите, социалните, емоционалните и екологичните предизвикателства.”
Нараства броят на хората с увреждания на глобално ниво. В повечето развити държави от десетилетия се наблюдава удължаване на продължителността на живота, което значи и повече застаряващо население.
Всичко това отрежда на социалните работници все по-решаваща роля.
Инвестициите в социалните грижи винаги се възвръщат, стига да са съчетани с необходимите политики. „Инвестирането в ранна превантивна подкрепа в социалните грижи би спестило 3,17 паунда за всеки похарчен паунд”, разкрива доклад на Асоциацията на местното самоуправление (Великобритания), изготвен в партньорство с ключови лидери в областта на социалните грижи. Надеждните социални системи в дългосрочен план спестяват много от разходите за борба с бедността, престъпността, зависимостите, безработицата.
Следващият път, когато някой ви каже, че социалните грижи не създават стойност, попитайте: „Стойност за кого?” Защото стойността от нашата работа наистина не се ограничава до един шеф или една фирма. „Печалбите” от социалната работа са за цялото общество. Време е тази сфера да получи заслуженото си признание.
Tози доклад е финансиран от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Той не е предназначен за търговски цели и неговата продажба и/или препродажба е забранена. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
