Сутринта на 30 ноември 1999 г., вторник, стотици активисти блокират ключови кръстовища в центъра на Сиатъл. Целта: съпротива срещу годишната Министерска конференция на Световната търговска организация. Само за няколко часа протестните шествия на на студенти, активисти и мигранти от развиващия се свят, членове на анархисткия „черен блок“ и на профсъюзите се събират в многохиляден протест Полицията посреща протестиращите с лютив спрей, сълзотворен газ и светошумови гранати. Стотици са арестувани, но акцията на протестиращите е изключително успешна.

Continue reading Лиз Хайлимън: Радикални куиър хора или куиър радикали? →

Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Дари К.

На никого не му пука какво правиш с личния си живот, стига да не „парадираш“! Нали?

Няма място за политизиране на нещата, това са индивидуални и граждански теми! Нали…?

Има два основни аргумента, митове, ако щете, които внушават, че личните ни животи и „политиката“ са някак абсолютно несвързани. Първият са клишетата, които ни повтарят, че сексуалността и идентичностите са лична работа, стига да не се „натрапват“. Вторият е, че думата „политическо“ едва ли не е синоним на „партийно“. Крайно време е да си поговорим защо тези нагласи (освен че нямат общо с реалността) всъщност ни вредят, както и защо е важно като общност да познаваме историята си и да бъдем политически осъзнати днес, за да градим едно по-добро бъдеще утре.

Continue reading Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО →

Този Прайд месец се завръщаме към корените на движението за куиър освобождение – вместо да празнуваме рамо до рамо с големи корпорации и посолства, които се сещат за съществуването на ЛГБТИ общността само и единствено през юни, когато могат да си спечелят пари и добро име от това, тази година ни беше припомнено, че Прайд не е просто лъскав фестивал под съпровода на Бритни Спиърс. Прайд е борба за права и достоен живот за транс и цветнокожите хора, които все още биват малтретирани и убивани по улиците; Прайд е борба срещу реалността, която е оставила хиляди без подслон; Прайд е борба срещу стигматизирането на секс работниците; Прайд е борба срещу полицията и затворите като институция; Прайд е борба срещу войната и милитаризацията. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е анти-расистка, анти-сексистка, анти-капиталистическа борба. С колкото и брокат да го покрием, Прайд няма магически да се превърне в нещо по-различно от борба. Не и преди да достигнем истинско равенство за всички. Куиър освобождение не може дори да съществува като словосъчетание, ако не носи със себе си идеята за освобождение за всички. Вместо да пиша повече, избрах да преведа този текст. Смятам, че е повече от необходимо да правим всичко по силите си, за да осигуряваме възможно най-голяма платформа на онези, които със сигурност знаят повече от нас по въпроса с расизма и борбата с потисничествата, особено пък в контекста на протестите в САЩ в момента. Един от начините да постигнем това е да правим достъпни на повече езици текстовете на автори, променили историята – като Одри Лорд. Прочетете нейното есе. Чуйте какво има да каже. 

Галина Безлова

Continue reading Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом →

Парадът на хетеронормативността

Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността

Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота.  Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.

Continue reading Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността →

„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”

Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)

Continue reading Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе →

Continue reading Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия →

Честит Прайд месец! 51 години минаха, откакто чернокожи транс жени се вдигнаха на бунт срещу полицейското насилие и системния тормоз над куиър* хора. През юни честваме тяхното наследство, както и борбите на всички други хора, които са се борили и продължават да се борят за куиър освобождение. Този Прайд е по-различен от всички досега – далеч отвъд клишетата, ние сме изправени пред безпрецедентна здравна криза, която оголи ужасяващата структура на настоящата социално-икономическа система и стовари най-тежките си последствия върху най-уязвимите сред нас.

В този момент е важно да обърнем внимание на всички други кризи, които световната пандемия разкри или задълбочи – епидемията от домашно насилие и насилие над жени; жилищната криза; структурните насилия на бедността, расизма, ксенофобията, сексизма и куиърфобията; подценяването и ниското финансиране на извършвания най-често от жени и прекаризиран труд на медицинските работници, учителите, грижовните и домашните работници и санитарните работници; експлоатацията и колониализма на световната икономическа система над коренните народи, мигрантите и бедните държави; последиците от екологичната криза и пр. Всички тези системни проблеми днес излизат на преден план: те са не само неразривно свързани помежду си, но и афектират живота на куиър хората и куиър общностите по специфичен и болезнено видим начин. В месеца на гордостта е време да погледнем към борбите, които съставляват нашето куиър наследство – борбите за освобождение на телата и преживяванията ни, борбите срещу насилието и потисничеството във всичките му форми, борбите за солидарност и справедливост – за да посмеем още веднъж да се изправим с гордост и да развеем знаме. На борба!

Continue reading Куиър гордост по време на пандемия от неравенства →