Tag Archives: пресеченост

Манифест за жизнена стачка 8 март

Ние сме жените, чийто труд и грижи са жизненоважни в изцеряването  на целия свят от пандемията и нейните икономически и социални последствия. Ние извършваме жизнено значим труд в ключови сектори и въпреки това се намираме в мизерни условия: работата ни е зле платена и недооценена; работим прекалено много или сме безработни; принудени сме да живеем в пренаселени жилища; и като мигрантки постоянно ни се налага да подновяваме разрешенията си за пребиваване. Ние сме изправени пред ежедневна борба срещу насилието, упражнявано от мъжете в дома и на работа.

Стига толкова насилие и експлоатация! Отказваме повече да мълчим! Заедно започнахме да се организираме в мрежа, която свързва борещи се жени, мигранти и работници в Централна, Източна и Западна Европа: това е EAST Essential Autonomous Struggles Transnational (Транснационални автономни жизнени  борби). Призоваваме всички, които се борят срещу капиталистическото, патриархалното и расисткото насилие, да се присъединят към нашата стачка на 8 март!

На 8 март ще стачкуваме срещу експлоатацията на нашия производителен и възпроизводителен труд. Това, което поддържа обществото, е нашият труд на медицински сестри, чистачки, учителки, продавачки, работнички в логистичния сектор, сезонни работнички, платени и неплатени домашни работнички и грижещи се за децата, възрастните и болните. Бремето на домашния труд и грижата за децата лежи на нашите рамене, особено сега, когато училищата и детските градини са затворени. По време на пандемията много от нас загубиха работата си, защото вкъщи имахме домашна работа и деца, за които да се грижим. Вкъщи и на работните ни места, нашият труд е жизненоважен, но вместо да бъде почитан и възнаграден, той бива принизен и потъпкван.

На 8 март стачкуваме срещу затягането на оковите на патриархалното насилие! Националните правителства използват пандемията като възможност за затягане на хватката на патриархата: в Полша – с опита за допълнителното ограничаване на свободата на аборт; в Турция – с предложението за оттегляне от Истанбулската конвенция; в Унгария – с ограничаването на правата на трансджендър хората и политика, насочена срещу ЛГБТИ хората. Казва ни се да „стоим на сигурно у дома“ – но много от нас нямат домове. За мнозина домовете са всичко друго, но не и безопасно място, защото трябва да живеят с партньори насилници и да се борят срещу нарасналото домашно насилие по време на мерките по затваряне. Обект сме на открита атака, която цели да ни принуди да останем в ролята на слугини на цялото общество, подчинени вкъщи и експлоатирани извън дома.

На 8 март стачкуваме срещу расистките и експлоатиращи режими на мобилност! Като грижовни и сезонни работнички мигранти от Източна Европа, на нас ни беше „позволено“ да пътуваме до Западните държави, за да извършваме жизненоважен труд там, но на наш риск, без защита или социална сигурност. Нашият труд крепи здравеопазването и грижовния сектор на Запада, докато семействата ни разчитат на рухващите системи на здравеопазване, паднали на плещите на преуморени и недостатъчно добре екипирани или платени работници. Мигранти и бежанци от и извън ЕС са оставени да живеят в пренаселени общежития и лагери и да работят в опасни условия, но без да могат да се ползват със същата парична помощ, която се полага на националните мнозинства в приемащите страни. В днешната Европа, раздирана от неравенства, мигрантите плащат най-високата цена за пандемията, тъй както обикновено те са най-лесната жертва на експлоатацията.

Отказваме да бъдем считани за „ключови“ единствено за да бъдем експлоатирани и потискани! Вдъхновени от предишни и продължаващи борби, ние се опираме на опита на международната женска стачка, на стачката на полските жени и на феминистките борби в Аржентина за правото на аборт. Вдъхновяваме се от протестите и стачките на медицински сестри, лекари, лични асистенти и детегледачи, логистични и сезонни работници в България, Грузия, Австрия, Румъния, Великобритания, Испания, Италия, Германия и Франция. Учим се от борбата срещу румънския закон, забраняващ използването на думата „джендър“ в образованието и от международните мобилизации на мигрантите и демонстрациите за живота на чернокожите в редица страни. Надграждайки тези колективни преживявания на борба и тяхната сила да разклатят основите на статуквото, ние призоваваме жените, работниците, мигрантите и ЛГБТИК+ хората да се присъединят към нас за жизнена стачка на 8 март. Нашата стачка се стреми да разруши устоите  на потисничеството, на което сме подложени, и да ни извоюва глас, когато се договарят условията на обществена промяна след пандемията. Със стачката, ние се борим за следните искания:

Свобода от патриархално насилие във всичките му форми! Виждаме насилието над жени не като изолиран случай, а като част от цялостната патриархална система, която цели да ни принуди да останем в ролите на грижовни работнички. Отказваме да понасяме тежестта на жизнената работа, наложена ни с насилие и тормоз. Противопоставяме се на атаките на ултраконсервативните правителства и настояваме за безопасни, законни и безплатни аборти и противозачатъчни средства във всяка страна. Настояваме за незабавен край на политическите и законодателните атаки над ЛГБТИК+ общностите.

По-високи заплати за всички! Феминистката ни борба за заплащане не е просто срещу разликата във възнаграждението по полов признак, но и срещу капиталистическите условия, които произвеждат и възпроизвеждат много други йерархии в заплащането между полове и етноси, националности и между цели региони. Докато богатите видяха в пандемията възможност да натрупат повече състояние, ние сме оставени да изнесем тежестта на мерките за строги икономии. Достатъчно! Настояваме не само за равенство между половете в заплащането , но и за по-високи заплати за всички работници! Настояваме за трансграничното преразпределение на богатството! Нека си върнем това, което ни принадлежи!

Добре финансирани и повсеместно достъпни социална сигурност без граници! Отхвърляме планове за възстановяване, които продължават да прехвърлят разходите по продължаващото с десетилетия орязване на социалната система върху жени и мигранти. Искаме да свържем на международно ниво  националните и местни борби за социална сигурност. Въпреки че социалните системи в различните държави се различават, те са основани на сексистки и расистки деления на труда и разлики в заплащането, които създават йерархии между жени от различни националности. Искаме да преобърнем тези фалшиви йерархии и да положим основите на обща международна борба срещу патриархалните социални грижи!

Безусловно европейско разрешително за пребиваване за всички мигранти, бежанци и лица, търсещи закрила! Отхвърляме начина, по който правителствата и шефовете изнудват мигрантите, като им налагат невъзможни икономически и институционални изисквания, необходими за получаването и подновяването на разрешителните за пребиваване. Това принуждава мигрантите, особено идващите извън ЕС, да работят в неприемливи условия на труд.

Безопасни и по-добри жилища за всички! Още преди началото на пандемията държавите в цяла Европа бяха раздрани от дълбока жилищна криза. По време на пандемията нашите домове станаха още по-политизирани без нашето участие и съгласие! Настояваме за адекватни и финансово достъпни жилища за всички! Искаме жилища, които не са пренаселени и несигурни! Настояваме за незабавното осигуряване на жилища на хора, които са преживели домашно насилие!

С нашата жизнена стачка желаем да покажем, че животите и борбите ни са жизнено значими! От жизнена значимост е и да обединим усилията си за борба, която преодолява националните граници. На 8 март призоваваме всеки да направи видима силата на жизненоважния труд и да я използва като оръжие за налагане на нашите условия за справедливо възстановяване след пандемията!

Призоваваме всички да организират стачки на работните си места и отвъд тях, демонстрации, шествия, асамблеи, флашмобове, символични действия, да развеем знамената или закичим кърпи с цвета на нашата борба, да устройваме протести в кварталите си с тенджери и тигани! Нека настояваме синдикатите да подкрепят женската стачка! Нека заедно си представим начините, по които можем да направим нашите борби видими, и да ги свържем през границите.

Призоваваме всички жени, мигранти и работници, които споделят нашата визия и искания, да се присъединят към публична асамблея на 21 февруари, където ще обсъждаме хоризонтите на нашата жизнена стачка!

Каним всеки, който се припознава в този манифест, да го подпише, споделя или превежда на своя език, така че да достигне повече жени, мигранти и работници. Преводите на други езици са достъпни тук.

Нашият труд е ключов, нашите животи са ключови, нашата стачка е ключова и жизненоважна!

Може да се свържете с нас:

Facebook: EAST – Essential Autonomous Struggles Transnational

Email: essentialstruggles@gmail.com

(Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: проблеми на социалните и грижовните работници в Чехия и възможни решения чрез синдикализация в сектора

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Continue reading (Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: проблеми на социалните и грижовните работници в Чехия и възможни решения чрез синдикализация в сектора

(Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: Поддържане на живота по време на пандемията в Турция: жени и мигранти

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от първия уебинар в серията можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Continue reading (Пост)пандемични борби в социалното възпроизводство: Поддържане на живота по време на пандемията в Турция: жени и мигранти

(Пост)пандемични борби за социално възпроизводство: Какво научиха учителите от пандемията?

Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа.  За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.

Continue reading (Пост)пандемични борби за социално възпроизводство: Какво научиха учителите от пандемията?

Лиз Хайлимън: Радикални куиър хора или куиър радикали?

Сутринта на 30 ноември 1999 г., вторник, стотици активисти блокират ключови кръстовища в центъра на Сиатъл. Целта: съпротива срещу годишната Министерска конференция на Световната търговска организация. Само за няколко часа протестните шествия на на студенти, активисти и мигранти от развиващия се свят, членове на анархисткия „черен блок“ и на профсъюзите се събират в многохиляден протест Полицията посреща протестиращите с лютив спрей, сълзотворен газ и светошумови гранати. Стотици са арестувани, но акцията на протестиращите е изключително успешна.

Continue reading Лиз Хайлимън: Радикални куиър хора или куиър радикали?

Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Дари К.

На никого не му пука какво правиш с личния си живот, стига да не „парадираш“! Нали?

Няма място за политизиране на нещата, това са индивидуални и граждански теми! Нали…?

Има два основни аргумента, митове, ако щете, които внушават, че личните ни животи и „политиката“ са някак абсолютно несвързани. Първият са клишетата, които ни повтарят, че сексуалността и идентичностите са лична работа, стига да не се „натрапват“. Вторият е, че думата „политическо“ едва ли не е синоним на „партийно“. Крайно време е да си поговорим защо тези нагласи (освен че нямат общо с реалността) всъщност ни вредят, както и защо е важно като общност да познаваме историята си и да бъдем политически осъзнати днес, за да градим едно по-добро бъдеще утре.

Continue reading Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом

Този Прайд месец се завръщаме към корените на движението за куиър освобождение – вместо да празнуваме рамо до рамо с големи корпорации и посолства, които се сещат за съществуването на ЛГБТИ общността само и единствено през юни, когато могат да си спечелят пари и добро име от това, тази година ни беше припомнено, че Прайд не е просто лъскав фестивал под съпровода на Бритни Спиърс. Прайд е борба за права и достоен живот за транс и цветнокожите хора, които все още биват малтретирани и убивани по улиците; Прайд е борба срещу реалността, която е оставила хиляди без подслон; Прайд е борба срещу стигматизирането на секс работниците; Прайд е борба срещу полицията и затворите като институция; Прайд е борба срещу войната и милитаризацията. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е анти-расистка, анти-сексистка, анти-капиталистическа борба. С колкото и брокат да го покрием, Прайд няма магически да се превърне в нещо по-различно от борба. Не и преди да достигнем истинско равенство за всички. Куиър освобождение не може дори да съществува като словосъчетание, ако не носи със себе си идеята за освобождение за всички. Вместо да пиша повече, избрах да преведа този текст. Смятам, че е повече от необходимо да правим всичко по силите си, за да осигуряваме възможно най-голяма платформа на онези, които със сигурност знаят повече от нас по въпроса с расизма и борбата с потисничествата, особено пък в контекста на протестите в САЩ в момента. Един от начините да постигнем това е да правим достъпни на повече езици текстовете на автори, променили историята – като Одри Лорд. Прочетете нейното есе. Чуйте какво има да каже. 

Галина Безлова

Continue reading Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом

Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността

Парадът на хетеронормативността

Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността

Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота.  Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.

Continue reading Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността

Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе

„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”

Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)

Continue reading Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе

Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия

Одри Лорд е чернокожа писателка, поетеса, лесбийка, феминистка, активиска, майка, воин, преживяла ряк. Всички тези пресичащи се идентичности са много ярко засегнати както в поезията ѝ, така и в есетата ѝ. Запознах се с творчеството ѝ на скоро, но много бързо се привъзрах към нея, именно заради тази пресечност и заради това, че тя вижда разнообразието като сила. 

Ако се справяте с английски, препоръчвам ви да прочетете есето в оригинал, нарича се “The transformation of silence into language and action” и е публикувано в сборника “Sister Outsider”, който лично на мен ми донесе много сили и вяра в опитите ни да създадем истински пресечно феминистко движение.
Избрах това есе, именно защото думите са ми важни. Те са основно оръжие в борбата за равноправие, без значение дали са изговорени от висока трибуна или по време на вечерята вкъщи. Мълчанието ни затваря в порочен кръг, който ни дава привидна сигурност, но всъщност единствено допринася за задълбочаването на опресиите и думите са тези, които могат да прекъснат този кръг.
Глория Филипова, ЛГБТИ активистка

Continue reading Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия